Рамсар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рамсар
رامسر‎‎
— град —
От горе надолу: Стар хотел, залез над Каспийско море, статуя на Есфандияр, бивша шахска резиденция, парк, мазандарански медицински университет, лифт
От горе надолу: Стар хотел, залез над Каспийско море, статуя на Есфандияр, бивша шахска резиденция, парк, мазандарански медицински университет, лифт
Iran relief location map.jpg
36.9169° с. ш. 50.6736° и. д.
Рамсар
Страна Флаг на Иран Иран
Провинция Мазандаран
Надм. височина -21 m
Население (2012) 33 018 души
Кмет Мохсен Моради
Часова зона UTC+3:30
Официален сайт sh-ramsar.ir
Рамсар в Общомедия

Рамсар (на персийски: رامسر‎‎) е град в Иран, столица на шахрестан Рамсар, провинция Мазандаран. При преброяването от 2012 г. има 33 018 жители.

Рамсар се намира на брега на Каспийско море. Той е известен също като Сахцар в миналото. Местните хора говорят Гилянски език, освен официалния персийски език.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Карта на шахрестан Рамсар и местоположението на града в провинция Мазандаран.

Рамсар е най-западния шахрестан и град в провинция Мазандаран. Граничи с Каспийско море на север, провинция Гилян на запад, Казвин на юг и Тонекабон на изток.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Рамсар е популярен морски курорт. Градът предлага и горещи извори, зелените гори на планината Алборз, ваканциония дворец на бившите шахове и хотел Рамсар. Двадесет и седем километра южно от Рамсар, и 2700 метра надморска височина в планината Алборз е село Джавахер Де, което е важна туристическа атракция в Рамсарски шахрестан.

Рамсарска конвенция[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията за влажните зони, подписана в Рамсар през 1971 г., е междуправителствен договор, който предвижда ограничение за местните действия и международно сътрудничество за опазването и разумното ползване на влажните зони и техните ресурси. В момента са налице 160 договарящи се страни по конвенцията, с 1920 влажни зони на обща площ 1 680 000 km2, определени за включване в Рамсарсият списък на влажните зони с международно значение. 160 държави са подписали договора, в сравнение с 119 през 2000 г. и от 18 първоначално подписали през 1971 г.[1] Подписалите се срещат на всеки три години.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Северен Иран, както и повечето части на страната релефът е планински. В резултат на това, въздуха в Техеран е много сух. При движението му до Рамсар, той минава през планината, става по-влажен, поради влиянието на Каспийско море.

Рамсар
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31,0 26,0 36,8 35,0 34,4 38,0 35,2 35,0 35,2 33,2 32,0 29,0 38,0
Средни максимални температури (°C) 10,8 10,3 11,7 16,5 21,5 25,9 28,6 28,3 25,7 21,3 17,4 13,5 19,3
Средни температури (°C) 6,9 6,9 8,7 13,1 18,3 22,6 25,2 24,8 22,3 17,7 13,4 9,4 15,8
Средни минимални температури (°C) 3,4 3,7 5,9 9,8 14,7 18,8 21,4 21,3 19,0 14,5 9,8 5,7 12,3
Абсолютни минимални температури (°C) −10 −6 −3 0,0 5,0 9,0 15,0 16,0 10,0 5,0 −1 −2 −10
Средни месечни валежи (mm) 86,5 73,7 85,6 46,9 47,6 51,0 36,4 77,5 152,5 273,1 172,9 124,9 1 228,6
Източник: NOAA[2] Iran Meteorological Organization (records)[3][4]

Радиоактивност[редактиране | редактиране на кода]

Област Талеш Махалех е най-радиоактивният населен район, известен на Земята, поради близките горещи извори и строителни материали, произхождащи от тях.[5] Общото население от 2000 жители от тази област и други квартали получават средна доза на облъчване от 10 MGY годишно, десет пъти повече от препоръчваните ограничения за излагане на обществеността от изкуствени източници.[6] Рекордни нива са открити в къща, където ефективната доза радиация поради външно облъчване е 131 мСв / а, и на предвидената доза от радон е 72 мСв / а.[7] Този уникален случай е над 80 пъти по-висока от средните за света фонова радиация.

Два апарата показват дози радиация от 142 и 143 µSv/h.

Преобладаващата радиация предизвиква рак, като рискът нараства линейно с дозата при ставка от 5%. Ако този линеен не-праг е верен, трябва да се наблюдава повишена честота на рак в Рамсар, понастоящем се извършват дългосрочни проучвания. Ранните анекдотични доказателства от местните лекари и предварителните цитогенетични проучвания предполагат, че може да има такъв вреден ефект, а може би дори по-радиодаптивен ефект.[8] По-новите епидемиологични данни показват малко по-ниска ставка на рак на белия дроб и повишена заболеваемост, но малкият размер на населението (само 1800 жители) изисква по-дълъг период от време за наблюдение, за да се правят окончателни заключения.[9]

Радиоактивността се дължи на местната геология. Подземната вода разтваря радий в магмени скали и го носи на повърхността чрез най-малко девет известни горещи извори. Те се използват като минерални извори от местните жители и туристите. Някои частици попадат в травертин, форма на варовик, а останалата част се разпространява в почвата, където се абсорбират от културите и се смесват с водата за пиене. Жителите несъзнателно използват радиоактивният варовик като строителен материал за домовете си. Камъкът ги облъчва и генерира газ радон, което обикновено е причина за появата на рак на белия дроб. Културите допринасят за 72 μSv / год. до критична група от 50 души.[10]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 2011-03-07
  2. Ramsar Climate Normals 1961 – 1990. // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на April 7, 2015.
  3. Highest record temperature in Ramsar by Month 1955 – 2010. // Иранска метеорологична организация. Посетен на April 7, 2015.
  4. Lowest record temperature in Ramsar by Month 1955 – 2010. // Иранска метеорологична организация. Посетен на April 7, 2015.
  5. Medical Geology: A Regional Synthesis. Springer, 14 January 2011. ISBN 978-90-481-3429-8. с. 162 – 165. Посетен на 10 November 2012.
  6. Mortazavi, S.M.J.. Apparent lack of radiation susceptibility among residents of the high background radiation area in Ramsar, Iran: can we relax our standards?. // Radioactivity in the Environment 7. 2005. DOI:10.1016/S1569-4860(04)07140-2. с. 1141 – 1147.
  7. Hendry, Jolyon H. Human exposure to high natural background radiation: what can it teach us about radiation risks?. // Journal of Radiological Protection 29 (2A). 1 June 2009. DOI:– 4746/29/2A/S03 10.1088/0952 – 4746/29/2A/S03. с. A29–A42.
  8. Ghiassi-nejad, M. Very high background radiation areas of Ramsar, Iran: preliminary biological studies.. // Health physics 82 (1). January 2002. DOI:10.1097/00004032-200201000-00011. с. 87 – 93.
  9. Mosavi-Jarrahi, Alireza; Mohagheghi, Mohammadali; Akiba, Suminori; Yazdizadeh, Bahareh; Motamedid, Nilofar; Shabestani Monfared, Ali (2005), "Mortality and morbidity from cancer in the population exposed to high level of natural radiation area in Ramsar, Iran", International Congress Series 1276: 106 – 109, doi:10.1016/j.ics.2004.11.109, http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0531513104017492 
  10. Ghiassi-Nejad, M. Exposure to (226)Ra from consumption of vegetables in the high level natural radiation area of Ramsar-Iran.. // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00108-X. с. 215 – 25.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ramsar, Mazandaran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.