Рангел Игнатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рангел Игнатов
български писател, драматург и сценарист
Rangel Ignatov.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия писател, драматург, сценарист
Литература
Жанрове драма
Семейство
Съпруга Мара Андреева
Елена Райнова

Уебсайт
Рангел Игнатов в Общомедия

Рангел Георгиев Игнатов е български писател, драматург и сценарист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 5 декември 1927 г. Баща му, Георги Игнатов, е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалер на два сребърни ордена за храброст, участвал в превземането на Одринската крепост, като артилерист при форта Айваз Баба.

Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“, а после и българска филология.

В годините 1971-1974 Рангел Игнатов е директор на Военния театър, където наема на работа актьора Стефан Данаилов.

В продължение на 13 години писателят работи и във Военното издателство като редактор, там се проявява и като отличен преводач на специализирана армейска литература.

Сред творчеството му се открояват романите „Дълг“, „Сбогом, любов“, „Големият жребий“, „През бурята“, „Късче небе за трима“ и „Разгневеното слънце“, новелата „Покойникът“ и пиесите „Законодателят“ и „Съд на честта“. Сценарист е и на филмите „Цитаделата отговори“ – (1970), „Бялата одисея“ (1973). Съсценарист е на филмите „Късче небе за трима“ (1965) и „Зарево над Драва“ (1974).

Рангел Игнатов е сценарист и на 3-сериен телевизионен филм по романа му „Сбогом любов“ (1974), режисьор на който е Мариана Евстатиева-Биолчева.

Последният му роман е „Разгневеното слънце“. За тази своя книга Рангел Игнатов казва, че е негова изповед, нравствена равносметка и освобождаване от призраците на миналото. Романът описва трагичното десетилетие от новата ни история в годините 1945 – 1953 г. Разказва за жестокия терор, за насаждане на сталинския социализъм, за социалното и духовното развитие на българите. „Разгневеното слънце“ е последната книга от трилогията с един главен герой – Лазар Вангелов. Първите две книги „Големият жребий“ (1979) и „През бурята“ (1983) излизат в две издания и са преведени на руски език. В тях по съвсем нов начин, от нова гледна точка, авторът разказва за драматичните събития от новата ни история. 

Неговото послание към младите български писатели: 

Не се отчайвате от безразличието на епохата ни, и ако Ви прави удоволствие, пишете! Не вярвайте в илюзии, не бъдете проповедници и съдници на хората. Това време отмина. И ако все пак ратувате за литературата, правете сценарии за телевизионни и игрални филми, пък било то и за т. нар. сапунки. Вложете вкус, интелигентност и отговорност пред зрителя...
Из "Сбогом любов":
  • Някога жените се изчервявали като се засрамвали, а сега се засрамвали ако се изчервят.
  • Единственото нещо, което не може да ни се отнеме, е свободата да имаме пороци.
  • Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.
  • Като семена, мислеше си тя. Вятърът ни носи и никой не пада там, където иска.

През летата на 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той пише в личната си къща в село Боженците. По време на социализма, архитектурният резерват е място, където са живели и творили, автори като Слав Караславов, Красимир Кюркчийски, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Орлин Василев, Тодор Динов, негови лични приятели.

През годините в бил женен два пъти. Първата му съпруга е Мара Андреева. Първородният им син умира на 2 г. след боледуване. Години по-късно се развежда и се жени повторно за актрисата Елена Райнова.

Рангел Игнатов е член на Съюза на българските писатели и член на Филмаутор.

Късните години от живота си той прекарва в София. След кратко боледуване умира на 17 февруари 2015 г. в град София на 87 години. [1]

Tи мислил ли си за смъртта? Трябва да се помириш и да я приемеш. Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?

—  Рангел Игнатов

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дълг“ (1957)
  • „Късче небе за трима“ (1962)
  • „Сбогом, любов“ (1972)
  • „Войникът и жената“ (1982)
  • „Цитаделата отговори“ (1990)

Поредица „Лазар Вангелов“[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Големият жребий“ (1979)
  2. „През бурята“ (1983)
  3. „Разгневеното слънце“ (2007)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съд на честта“ (1974)
  • „Разпятието“ (1976)
  • „Законодателят“ (1978)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Неуловимият Шишко“ (1969)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Митьо от Равногоре“ (1954) – разкази
  • „Мечтата на Стоян“ (1956) – разкази
  • „Човешка голгота“ (1959) – новели
  • „Искри от огъня“ (1964) – разкази
  • „В сянката на ливадите“ (1968) – разкази

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Покойникът“

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бюро Д-р Делиус“ (1966) – с Господин Гочев, повест за дейността на германското разузнаване в България през Втората световна война

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Напусна ни българският писател, драматург и сценарист Рангел Игнатов“, сайт на Министерството на културата, 18 февруари 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]