Ранг на кораб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кораб 1 ранг

Ранг на кораб е ранг (вид) класификациране на военните кораби в зависимост от техните тактико-технически елементи[1], предназначение, бойна мощ, численост на екипажа и сложността на управление на кораба[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Във Военноморският флот на Русия (както по-рано и във Военноморският флот на СССР) има разделение на корабите на четири ранга. В зависимост от принадлежноста на кораба към определения му ранг се определя и старшинството на командирите им, правовото положение на техните екипажи (на първо място командирите) и нормативите за тяхното материално обезпечаване[3].

Най-висок е първият ранг, към него се отнасят основно големите надводни кораби (самолетоносачи, ракетните и противолодъчните крайцери, по-рано също и линейните кораби, леките и тежките крайцери) и атомните подводници. Корабите 1 ранг имеат старшинство над корабите и съдовете на ВМФ с друг ранг по отношение на снабдяване, комплектовка и в церемонии[3]. Като правило, изискват техният командир да е със звание капитан 1-ви ранг.

Към втори ранг при корабите от ВМФ на Русия се отнасят големите и средни дизел-електрически подводници, големите ракетни и противолодъчни кораби, ескадрените миноносци, стражевите кораби на далечната морска зона, големите десантни кораби[3] (но има и отделни изключения – така например, ескадрените миноносци проект 956 се отнасят към 1-ви ранг кораби). Като правило, изискват командир със звание капитан 2-ри ранг.

Към трети ранг са малките ракетни кораби, малките противолодъчни кораби, стражевите кораби на близката морска зона, средните десантни кораби, морските тралчици[3]. Като правило, техният командир трябва да е в звание капитан 3-ти ранг.

К четвърти ранг са корабите като малките десантни кораби и катери, ракетните, артилерийските, противолодъчните и торпедните катери, рейдовите и базовит тралчици[3]. Като правило се командват от командири със звание от лейтенант до капитан-лейтенант.

За разлика от корабите 3-ти и 4-ти ранг корабите 1-ви и 2-ри ранг, при стоянка на котва, бочка или швартови едновременно с Военноморския Флаг на Русия издигат и гюйс[3].

Руски императорски флот[редактиране | редактиране на кода]

В Руския императорски флот в наследие от епохата на платната, руските крайцери, в зависимости от водоизместимостта, се разделят на еволюционни рангове: „фрегатен“ и „корветен“. Като крайцерите от „фрегатския“ ранг, са изключително кораби I ранг, а крайцерите „корветски“ ранг, в зависимости от водоизместимостта, се подразделят на кораби I и II ранг.[4]

Първата класификация на кораби за руския флот е разработена в края на 1891 г. и е обявена със заповед на морското ведомство от 1 февруари 1892 г. Тази класификация рамкира развитието на класа на крайцерите и едновременно отразява новите тенденции в крайцеростроението. В частност, официално установява класа „крайцер“ с подкласове: „крайцер 1-ви ранг“ (водоизместимост над 4000 тона) и „крайцер 2-ри ранг“ (водоизместимост до 4000 тона), а въщо така и подкласа „минен крайцер“ (по-голям спрямо миноносеца носител на минно-торпедно въоръжение). До анализа на резултатите от руско-японската война 1904÷1905 г., в руския флот крайцерите 1-ви ранг неофициално се делят по системата на тяхната бронезащита и степен на защитеност, на категорите: „бронепалубни“ и „броненосни“. В частност, крайцерът 1-ви ранг „Богатир“ бидейки по система на бронезащитата бронепалубен, с оглед на високата степен на защитеност на системите на артилерийското въоръжение, неофициално е отнасян към категорията „броненосен крайцер“.

До 1907 г., руските кораби от класа на крайцерите се подразделят на подкласове: крайцери I ранг (водоизместимост над 4000 тона) и II ранг (всички останали) без различие по типа брониране (с пояс по водолинията) или само бронепалубни[5].

Военноморски флот на СССР[редактиране | редактиране на кода]

По установената традиция, бойните кораби, освен тяхната класификация по бойно предназначение, се подразделят на разряди – рангове старшинство. На всеки клас, подклас, тип кораби в зависимости от тяхната водоизместимост, скорост на хода, далечина на плаване, състав на въоръжението и други тактико-технически характеристики, се присвоява ранг за старшинство от първи (най-висш разряд) до четвърти. Ранговете на корабите определят старшинството на техните командири, правовите положения на офицерския състав и служат за определено „мерило“ при планирането и постановяването на нормите за материално-техническото снабдяване. В частност: ракетните подводни лодки, ракетните крайцери и противолодъчните крайцери са кораби 1-ви ранг; средните подводни лодки, големите ракетни кораби и големите противолодъчни кораби, са 2-ри ранг; малките подводни лодки, малките ракетни кораби, стражевите кораби, са кораби 3-ти ранг; бойните катери с ракетно, торпедно и друго въоръжение, са кораби от 4-ти ранг.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Военно-морской словарь 1990, с. 363 – 364.
  2. Ранг корабля//под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1980. – С. 61. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 7).
  3. а б в г д е Ранг корабля//под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1980.– С. 62. – Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 7.
  4. Мельников Р. М. Крейсер Очаков. Ленинград. Судостроение. 1986 г. стр.18
  5. Мельников Р. М. Крейсер Очаков. Ленинград. Судостроение. 1986 г. стр.9
  6. Суворв Н. С., Иванов В. П., Фёдоров В. П. Современные боевые корабли. Москва. ДОСААФ. 1978 г. стр.32

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Военно-морской словарь. М., Воениздат, 1990. ISBN 5-203-00174-X. с. 363 – 364.
  • Ранг корабля//под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1980. – Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ранг корабля“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​