Ранковце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Паланечко. За селото в община Липково на Северна Македония вижте Рънковце. За селото в Словакия вижте Ранковце (Словакия).

Ранковце
Ранковце
— село —
Знаме
      
Герб
ЕкспедицијаРанковце72.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.1817° с. ш. 22.1228° и. д.
Ранковце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 473 m
Население 1192 души (2002)
Пощенски код 1316
Ранковце в Общомедия

Ранковце или Ранковци (понякога книжовно Хранковци, на македонска литературна норма: Ранковце) е село в Северна Македония, център на едноименната община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ранковце е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. В XIX век е издигната църквата „Свети Никола“, която по-късно е преименувана на „Света Богородица“, тъй като често се разрушавала. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ранковци е населявано от 910 жители българи християни и 15 цигани.[1]

Почти цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има само 5 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ранковци има 978 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционират българско и сръбско училище.[3]

През декември 1906 година под натиска на сръбската пропаганда селото (общо 135 къщи) се отказва от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция и прокламираните от нея свободи, през октомври 1908 г. 54 къщи отново стават екзархийски.[4]

По време на Първата световна война Ранковци е център на община и има 1035 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1192 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1133
албанци 0
турци 0
роми 53
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 5

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ранковце
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Митков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Младен Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Петруш Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов Аджици, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 499
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  8. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
     Портал „Македония“         Портал „Македония