Ранковце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Паланечко. За селото в Община Липково на Северна Македония вижте Рънковце. За селото в Словакия вижте Ранковце (Словакия).

Ранковце
Ранковце
— село —
Знаме
      
Герб
ЕкспедицијаРанковце72.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.1817° с. ш. 22.1228° и. д.
Ранковце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 473 m
Население 1192 души (2002)
Пощенски код 1316
Ранковце в Общомедия

Ранковце или Ранковци (понякога книжовно Хранковци, на македонска литературна норма: Ранковце) е село в Северна Македония, център на едноименната община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ранковце е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. В XIX век е издигната църквата „Свети Никола“, която по-късно е преименувана на „Света Богородица“, тъй като често се разрушавала. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ранковци е населявано от 910 жители българи християни и 15 цигани.[1]

Почти цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има само 5 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ранковци има 978 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционират българско и сръбско училище.[3]

През декември 1906 година под натиска на сръбската пропаганда селото (общо 135 къщи) се отказва от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция и прокламираните от нея свободи, през октомври 1908 г. 54 къщи отново стават екзархийски[4].

По време на Първата световна война Ранковци е център на община и има 1035 жители[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 1192 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1133
албанци 0
турци 0
роми 53
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 5

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ранковце
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Младен Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов Аджици, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.142-143.
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 499
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.


Населени места в Община Ранковце Flag of Rankovce Municipality.png
Ранковце | Баратлия | Ветуница | Вражогрънци | Герман | Гиновци | Гулинци | Криви камен | Любинци | Милутинце | Одрено | Опила | Отошница | Пъклище | Петралица | Псача | Радибуш | Станча
     Портал „Македония“         Портал „Македония