Ранна италианска живопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Годежа на Дева Мария, Рафаело

Ранната италианска живопис е живопис от края на 13 век, която процъфтява от началото на XV до края на XVI в. и е създадена на италианския полуостров, който по онова време е бил разделен на многобройни политически области. Град Флоренция в Тоскана е известен като родното място на Ренесанса и по-специално като люлката на ренесансовата живопис. По-подробно описание затова е представено в съпътстващите уикистатии за Ренесанса и в Ренесансова архитектура. Тези години са по-скоро приблизителни, отколкото конкретни, защото животът на различните художници и техните лични стилове се припокриват в различните периоди.

Проторенесансът започва с творчеството на художника Джото и включва това на Тадео Гади, Андреа Орканя и Алтичеро де Верона. Ранното Възраждане е от работата на Мазачо, Фра Анджелико, Паоло Учело, Пиеро дела Франческа и Верокио. Високият Възрожденски период настъпва с появата на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело и Тициан. В периода на маниеризма включва творчеството на Андреа дел Сарто, Понтормо и Тинторето.