Рапото II (Ортенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рапото II
SiegelRapotoIIOrtenburg1190.png
Печат на баварския пфалцграф Рапото II фон Ортенбург от 1190 г.
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Спанхайми
Баща Рапото I
Майка Елизабет фон Зулцбах
Брак Удилхилд фон Дилинген
Потомци Рапото III, Елизабет, Фридрих
Рапото II в Общомедия

Рапото II (на немски: Rapoto II, † 19 март 1231) e граф на Ортенбург и на Графство Крайбург (1186 – 1231), пфалцграф на Бавария (1208 – 1231).

Той е големият син на Рапото I от род Спанхайми († 26 август 1186) и Елизабет фон Зулцбах, дъщеря на граф Гебхард III фон Зулцбах († 1188) (брат на византийската императрица Берта фон Зулцбах) и съпругата му Матилде († 16 март 1183), дъщеря на баварския херцог Хайнрих IX.

Брат е на Хайнрих I († 1241).

Баща му Рапото I има важно положение в Свещената Римска империя. На имперското събрание в Майнц през 1184 г. синовете му Рапото II и Хайнрих I заедно със синовете на император Фридрих I Барбароса стават рицари на голямо тържество.

След смъртта на баща му през 1186 г. Рапото II и брат му управляват първо заедно графството. След измирането и наследяването на графовете на Зулцбах те разделят териториите си през 1188 г. Рапото II получава Графство Крайбург-Марквартщайн и град Крайбург на Ин.

Дворец Ортенбург

Той се стреми до 1240 г. заедно със син му Рапото III да увеличи територията си и се стига 1192 г. до война със съседите, при която дворецът Ортенбург е разрушен, големи части между Дунав и Ин са опустошени. Император Хайнрих VI прекратява войната. Граф Алберт е наказан с изгнание в Апулия, херцог Отокар от Бохемия загубва дори херцогството си. През 1199, 1212 и 1226 г. се водят също битки със съседите му и множество села в Бавария, Бохемия и Австрия са опожарени.

През 1209 г. граф Рапото II от Ортенбург става пфалцграф на Бавария, след осъждането на пфалцграф Ото VIII от Бавария заради убийството му на крал Филип Швабски.

През 1229 г. Рапото II и брат му Хайнрих пътуват до Италия. Присъстват при преговорите на император Фридрих II с папа Григорий IX.

Рапото II служи заедно с брат си граф Хайнрих и братовчед му Бернхард, херцог на Каринтия, на империята за император Хайнрих VI, крал Ото IV и император Фридрих II. Освен това той служи и при херцог Лудвиг I от Бавария.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Рапото II се жени за Удилхилд фон Дилинген († сл. 19 март 1231), дъщеря на граф Адалберт III фон Дилинген и Хейлика II фон Вителсбах. Те имат децата:

Освен това е баща вероятно и на:

  • Фридрих († 4 август 1239), като Фридрих III от 1231 до 1239 пропст на манастир Берхтесгаден [1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Ders.: Archiv der Grafen zu Ortenburg. Urkunden der Familie und Grafschaft Ortenburg (in Tambach und München) Band 1: 1142 – 1400 (= Bayerische Archivinventare 42), Neustadt an der Aisch 1984.
  • Ders.: Wittelsbacher und Ortenburger – Zur Bereinigung genealogischer Irrtümer, erschienen in: Gesellschaftsgeschichte. Festschrift für Karl Bosl zum 80. Geburtstag, München 1988.
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – Teil 2: Das gräfliche Haus in Bayern., Vilshofen 1932.
  • Richard Loibl: Der Herrschaftsraum der Grafen von Vornbach und ihre Nachfolger, Studien zur Herrschaftsgeschichte Ostbayerns im Hohen Mittelalter (Historischer Atlas von Bayern, Teil Altbayern, Reihe II Heft 5), München 1997.
  • Karlheinz Weilnböck nach einem Vortrag von Dr. Richard Loibl: Die Vornbacher herrschten zwischen Rott und Wald, Isar und Hausruck, erschienen in: Heimatglocken – Beilage für heimatliche Belehrung und Unterhaltung, Nr. 10, Passau 1996.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joseph Ernst von Koch-Sternfeld: Geschichte des Fürstenthums Berchtesgaden und seiner Salzwerke, Band 1. Salzburg 1815; S. 102 f. (books.google.com)