Раса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

При човека, раса е остаряло[1][2][3][4] понятие, обозначаващо система за класификация, използвана да категоризира човешките същества в големи и отличаващи се популации или групи по анатомични, културни, етнически, генетични, географски, исторически, езикови или религиозни особености или социална принадлежност. Първоначално използван, за да обозначи националната принадлежност, обозначаването на отделени по физически характеристики, като цвят на кожата, популации като отделни раси датира от 17-18. век[5][6] и достига апогея си през 19. и през 20. век, до Втората световна война, за нуждите на научния расизъм. [7]

До втората половина на 20. век, терминът често е бил използван за обозначаване на генетично диференцирани популации, дефинирани от техния фенотип. [6][4][8][9]

Докато някои биолози използват понятието раса, за да обозначат различни размити множества, други членове на научната общност настояват, че понятието твърде често се използва по наивен и прекалено опростен начин, [3] т.е. за човека понятието раса няма таксономичен смисъл и всички човешки същества принадлежат към един вид - хомо сапиенс.[1] Учените разглеждат биологичния есенциализъм като отживелица, посочвайки че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи. [10] Оттам, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, са непрепоръчителни. [10]

След като теориите на учените от 19. век за човешките раси са използвани в рамките на различни идеологии, самата употреба на думата „раса“ е проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста. [6]

Произволност на дефиницията[редактиране | edit source]

Понятието раса е социално и правно конструирано в миналото, въпреки липсата на какъвто и да е обективен научен критерий за подобно разделение[11][10][1]. От гледна точка на съвременната генетика, и биология въобще, неясно дефинираните морфологични критерии, като цвета на кожата, са повърхностни и се дължат на несъществени, от гледна точка на генетиката, алели. Тези повърхностни генетични характеристики нямат връзка със съществени човешки характеристики, като интелигентност, талант или физическа сила[12].

Когато в речта се използва думата раса се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието раса е социална конструкция без биологически смисъл. [13][14] Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на социума, отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на дискриминация и преференции.

Различни социоикономически фактори, в съчетание с необосновани, но здраво вкоренени възгледи за това какво отличава представители на една „раса“ от друга, са донесли значително страдание на групите в неравностойно социално положение.[15] Расовата дискриминация често е на основа на расистки възгледи и се състои в това индивиди от една група и разпространявани идеологии твърдят, че индивиди от друга група са от различна раса и са морално по-низши. [13] Като резултат от това, индивиди от расови групи с малко властови позиции са потискани и отхвърляни. [16]

Расизмът е довел до множество общочовешки трагедии, включително робства и геноциди. [17]

В някои държави, полицейските органи използват расов критерий за профилиране на заподозрени лица. Тази употреба на расови категории е често критикувана, като отражение на остарели разбирания за човешката природа и затвърждаващи съществуващите стереотипи. Понеже в някои общества, расовите разлики съвпадат с разлики в материалното положение на социалните групи, за изследователите от различните обществени науки, принадлежността към дадена расова група може да дава важна информация за социалното неравенство. Като социологичен фактор, принадлежността към една или друга расова група може да е плод на нечия субективна преценка, самоопределяне или да е определено от една или друга социална институция. [18][19]

Предмет на спорове в научната общност е до каква степен реалността на масовите представи за раси трябва да бъде призната, с цел да бъде по-добре разбран и да бъде даден по-адекватен отговор на расизма. [20]

Изследователите от полетата на различните социални науки изследват последствията от съществуването на понятието раса като социална конструкция се проявяват във всекидневния живот, чрез образите, идеите и предразсъдъците в него. Съществен брой изследвания са наблюдавали връзката между историческата, обществена идея за раса в обществената и по-специално правораздавателната терминология и засиления полицейски контрол и по-високите нива на задържане в затворите на някои групи.

Исторически произход на расовата класификация[редактиране | edit source]

Най-вероятно винаги е имало групи хора, които са се смятали за „различни” от други групи хора и са опитвали да обосноват това с биологически критерии. Аргументите за съществуване на такива класификации, когато тези аргументи са били известни, са лесно оборими. [21] Подобни критерии, обаче, продължават да бъдат използвани и днес в обичайната употреба на думата раса.

В по-далечното минало, думата „раса” е била използвана равносмислено с етническа група. Например, през 13. век, Марко Поло говори за „Персийската раса“ в своя пътепис „Милионът[22]. Днешната представа за раса, като определена предимно от цвета на кожата, датира от 17. век.

Раса и колониализъм[редактиране | edit source]

Европоцентричната дефиниция за човешка раса, заедно с мнозинството от сега съществуващите конотации, възниква през 17. век и е свързано с ранните етапи от развитието на естествознанието и най-вече с европейския империализъм и колонизацията, при които се създават политически връзки между европейските народи и народи с различни културни и политически традиции. [21][23] Така европейците срещали различни народи и започвали различни спекулации за физическите, социални и културни различия на тези народи с европейските. Възходът на трансатлантическата търговия на роби, която представлявала най-голяма част от търговията с роби в продължение на три века, дал допълнителна подбуда за класифицирането на хората с цел да се оправдае заробването на хората, населяващи Африка. [24] Така европейците започнали да разделят хората на групи, на основа на техните външни белези, и да приписват на индивиди, принадлежащи на една или друга група поведенчески модели и способности, които те твърдели че са природно вкоренени в хора от едната или другата група. Множество масови вярвания започнали да приписват определени морални, интелектуални и поведенчески характеристики на една или друга така дефинирана група. [25] Подобни вярвания били характерни не само за европейската цивилизация: в Китай съществува понятие, често превеждано като раса, като по дефиниция принадлежност към тази група принадлежат само тези, на които се приписва да са потомци на Жълтия император.

През цялата досегашна история на човечеството, жестоки етнически конфликти са противопоставяли етнически групи по целия свят. [26]

Ранни таксономични модели[редактиране | edit source]

Първото съвременно (от епохата след Античността) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на Франсоа БерниеНово разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават“ (на френски: Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent), публикувано през 1684. [27] През 18. век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесвали с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти били приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси били представяни в ред, който започвал от най-приятни характеристики и вървял постепенно към по-нежелани. През 1735, Карл Линей, положил основите на съвременната таксономия, разделил човешкия вид Хомо сапиенс на континентални подвидове Europaeus, Asiaticus, Americanus и Afer, като на всеки от тях свързал с един от четирите темперамента: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.[28][29] Пак според това разделение, Homo Sapiens Europeaus бил активен, съобразителен и приключенец, докато Homo Sapiens Afer бил хитър, ленив и небрежен. [30]

През 1775, в трактата си „Естествените различия в човешкия видЙохан Блуменбах предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи: Кавказка (европеидна) раса, Монголоидна раса, Етиопска раса (по-късно наречена Негроидна), Коренна американска раса и Малайска раса. Блуменбах не степенува, в йерархична структура, предложените от него раси. [30]. За сметка на това, Блуменбах отбелязва, че преходът от една раса в друга не е рязък, и че физическите характеристики постепенно се изменят от една раса на друга и заключава, че „Така тънък е преходът от едни групи хора към други, че човек едва би забелязал границата, която отделя тези групи“. [21]

От 17. до 19. век, смесването на простонародните вярвания с научни обяснения за тези разлики дава като резултат това, което учените днес наричат „расова идеология“. [31] Според тази идеология, расите са изначални, естествени, трайни и отделни групи. По силата на този аргумент, някои групи са били представяни като смесица от пораншно отделни раси, но че внимателно изследване би могло да определи предишните раси, комбинирали се, за да се получи новата раса. [26] По-нататъшни класификации, оказали съществено влияние в обществото, като тези изработени от Жорж Бюфон, Петрус Кампер и Кристоф Майнерс класифицирали „негрите“ като низши спрямо европейците. [30] В Съединените щати, съществено влияние имали расовите теории на Томас Джеферсън. Той смятал африканците за нисши, най-вече що се отнася до интелигентността, и като обзети от неестествени сексуални желания, но пък смятал американските индианци за равни на белите. [30]

Раса и полигенизъм[редактиране | edit source]

В последните две десетилетия на 18. век се развил полигенизмът, вярването че различните раси са еволюирали отделно една от друга на различни континенти и че нямат общ прародител. [32] Полигенизмът бил популярен най-вече през 19. век, и противоречията около него кулминирали по време на Американската гражданска война, със създаването на Лондонското антропологично дружество, което се противопоставяло на аболиционисткото Етноложко дружество.[33]

Съвременен дебат[редактиране | edit source]

Еволюционни модели[редактиране | edit source]

В средата на 1990-те години се поставя въпросът дали еволюционни модели могат да обосноват или отхвърлят разделянето на човешкия вид на няколко раси, т.е. дали еволюционните модели предполагат някакво разделение на вида Homo sapiens.[34]

Хората, които населяват днес Земята, принадлежат всички на вида Homo sapiens, и по-точно, към подвида Homo sapiens sapiens. Homo sapiens sapiens не са първите homininae: Първият вид от рода Homo е Homo habilis, за когото се предполага, че е еволюирал в източна Африка преди около 2 милиона години, и че представители от този вид са населявали различни части от Африка за относително кратко време. Homo erectus се предполага да е еволюирал преди 1,8 милиона години, и преди 1,5 милиона години се е разпространил в Европа и Азия. Голямото мнозинство от антрополозите смятат, че именно от Homo erectus (в широк смисъл, или Homo ergaster) е произлязъл и Homo sapiens[35][36]. Също така, мнозинството от антрополозите смятат, че Homo sapiens са еволюирали в източна Африка и постепенно са заместили напълно Homo erectus в Европа и Азия (както гласи моделът Излизане от Африка).

Генетични вариации в популациите[редактиране | edit source]

През 1972, Ричард Люонтин публикува изследване на генетичните различия в голяма група хора. Резултатите от изследването показват, че 85,4% от генетичните различия между хора са в рамките на определена популация, 8,3% са между популации в рамките на предварително дефинирани расови групи и 6,3% се наблюдават само между хора от различни раси. [37] Такива резултати означават, че расово разделение между хората на генетична основа не може да бъде направено, без голяма относителна статистическа грешка при причисляването на един индивид към една или друга раса. Люонтин заключава, че понятието раса при хората няма генетичен и таксономичен смисъл. Твърдението на Люонтин е критикувано през 2003 от Едуардс, който показва, че тази статистическа грешка може да бъде намалена, ако се разглежда не просто честотата на проявяване на даден алел в даден локус, ами се разглежда честотата на проявяване на даден алел на всички локуси едновременно. Уайтърспун и съавтори отбелязват, че това не променя първоначалното заключение на Люонтин, тъй като няма противоречие между това индивиди да бъдат причислявани към една или друга расова група, според произволна дефиниция за расова група, и това да могат да бъдат намерени два индивида от две различни расови групи, които да имат по-голяма генетична прилика от произволно избрани два индивида от една и съща расова група. [38] С други думи, че макар и индивиди да могат да бъдат причислявани към една или друга расова група, по произволна дефиниция за расова група (например, цвят на кожата и т.н.), ако вземем индивид от коя да е расова група, винаги може да се намери индивид от различна расова група, с който първият индивид има по-голямо генетично сходство от всички други представители на своята расова група.

По същата логика, антрополози като Джонатан Маркс и философи като Джонатан Каплан и Расмус Уинтър отбелязват, че макар и расовите групи, дефинирани според цвета на кожата, да са средностатистически различни една от друга, това не означава, че тази дефиниция е най-точната дефиниция за расова група, [39] т.е. че винаги могат да се дефиниран расови групи, статистически различни една от друга, по критерии различни от цвят на кожата и други използвани в исторически план дефиниции за расова група.

Подвидове[редактиране | edit source]

В началото на 20. век, множество антрополози са приемали за даденост твърдението, че съществуват биологически отделени раси, и че дадена раса съответства точно на определени лингвистични, културни и социални групи, и са прилагали на това схващане в областта на евгениката, заедно с друго схващане, което днес се нарича научен расизъм. [40]

Развитието и ексцесиите на нацистката евгеника преди и по време на Втората световна война показват липсата на научна достоверност на расовата теория. Започват и първите съмнения по отношение на обосновката на понятието раса, които завършват с това мнозинството от биолозите и антрополозите да отхвърлят термина раса като несъответстващ на научно обосновано разделяне на хората на расови групи. [41]

Първите, оспорили съществуването на отделни раси, на емпирична основа, са антрополозите Франц Боас, който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,[42] и Ашли Монтагю, който се основава на заключения от областта на генетиката.[43] Едуард Уилсън пък оспорва понятието раса на общи основания от гледна точка на теорията за класификация на организмите и отхвърля твърдението, че раса е еквивалентно на подвид. Според Джонатан Маркс: [44]

Към 1970-те стана ясно, (1) че повечето различия между хората са културно дефинирани; (2) че това, което не е културно дефинирано е полиморфично, тоест, че се наблюдава в различна степен в различни групи; (3) че това, което не е културно или полиморфно е екологично — тоест, че тези различия варират постепенно с географското положение на популацията и (4) че всички останали различия − тези, които не са нито културни, нито полиморфни, нито екологични − са всъщност много малки.

Така се оформи консенсус след антрополозите и генетиците, че раси, така, както ги разбираше предното поколение – като описващи на големи, дискретни, географски отделени, генофондове − всъщност не съществуват.

Уилям Бойд, към средата на 20. век, дефинира раса като „Популация, която се различава от друга популация, по отношение на честотата, с която в нея се наблюдава един или друг ген. Въпрос на произволна дефиниция е кои, и колко, локуси ще приемем за значимо 'съзвездие'“. [45] Ленърд Либерман и Родни Кърк отбелязват, че „големият проблем на такива твърдения е, че ако определен ген може да служи за разграничаването на една раса от друга, то тогава броят на расите е равен на броя на двойките, които се възпроизвеждат“.[46] Стивън Молнар добавя, че като се отчете и фактът, че честотата на проявяване на различни гени варира с местоживеенето на индивида, и че пространствените вариации на тези честоти са различни за различните гени, то за да се задоволи дефиниция на раса като популация с по-голяма честота на проявяване на даден сбор от гени трябва непрекъснато да се дефинират нови и нови раси, което прави така дефинираното понятие раса безполезно. [47] В същия ред на мисли, едно от заключенията на проекта „Човешки геном“ гласи: „Ако от няколко поколения, хора живеят в същия географски регион, то те могат да имат някои общи алели, но не се намира нито един алел, който да е общ за всички членове на такава група, нито пък да не се среща при представители от друга група“. [48] Така от гледна точка на генетиката, цветът на кожата, и други характеристики, използвани в миналото да се дефинират отделни раси, не са съществен критерий за разделянето на хората на раси. Със същата адекватност, хората могат да бъдат разделени на раси според проявата на всеки друг ген - например, по цвят на косата или цвят на очите.

Расата като социална конструкция[редактиране | edit source]

След като физическите антрополози и еволюционните биолози спират да говорят за раси, а за обозначаване на наблюдаваните генетични разлики започват да се използват термини като популация, то и историците, културните антрополози и социолозите преосмислят расите и предефинират термина раса като обозначаващ културна категория или социална конструкция−като начин, по който хора идентифицират себе си или други групи. Терминът раса често е заместван с етническа принадлежност в социалните науки, за обозначаване на хора, самоопределящи се като принадлежащи към една или друга социална група — като подобни групи често са съставени от хора споделящи обща култура, потекло и история. Покрай емпиричните и идеологични проблеми с понятието раса след Втората световна война еволюционните биолози и социолозите отделят особено внимание на опасностите за това вярвания относно раси да бъдат използвани, за да оправдаят дискриминации, апартрейди, робства и геноциди. Това самоподлагане на съмнение на знанията за расовите групи получава силен тласък през 1960-те, с движението за граждански права в Съединените щати и с образуването на множество анти-колониални движение в колониалния свят. Това помогнало за осъзнаване на факта, че вярването че понятието раса, смятано като отговарящо на някаква обективна реалност, е било наложено за да оправдае различие в социалните функции на различни групи с произволно дефинирано разделение.[49]

Крейг Вентър и Франсис Колинс от Националния здравен институт, изследват резултатните данни от картата на човешкия геном с цел да изучат вариациите в човешкия генофонд. Вентър установява, че генетичните различия сред хората между 1−3% (вместо 1%, колкото се е предполагало дотогава), и че видът на различията не подкрепя хипотезата за генетично дефиниране на расите. Според Вентър, „Расата е социална концепция. Не е научна. Няма ярки разделителни линии (които да излизат на преден план), които да отделят геномите на хората на тази планета“. „Когато се опитаме да използваме науката, за да категоризираме социалните различия, цялата работа пропада”.

По думите на Катя Меровач, расата е „човешко изобретение, чиито критерии за диференциация не на нито универсални, нито вечни, а винаги са били използвани за да се борави с различието“.[50]. Антрополози като Меровач и Стефан Палмие[4] настояват, че именно употребата на думата раса трябва да бъде изследвана и че биологията няма как да обясни как хората възприемат идеята за раси, а за това трябва да изследваме историята и социалните връзки.

Имани Пени, от Центъра за афро-американски изследвания на Принстънския университет има съществен принос за дефинирането на понятието раса в Съединените щати. Трудовете на Пени акцентират върху субективното усещание за расови различия. По думите на Пени, расите са „резултат от социални обстоятелства и политически решения“ и че „расата е повече нещо, което се случва, отколкото нещо, което е там от самото начало. Това е нещо динамично, но в него няма обективна истина“.[51]

Раса и етнос[редактиране | edit source]

Различията между раса и етнос отдълго са въпрос на спорове. Често се приема, че етносът съответства на културната идентичност на група в национална държава, докато раса се твърди че е биологична и културна категория, съответстваща на понятие за превъзходство на една група над друга. Антрополози, като Раман Гросфугел, обясняват че расовата и етническата идентичност са една и съща концепция и че двете понятия не могат да бъдат използвани отделно като автономни категории. [52]

Европейски съюз[редактиране | edit source]

Европейският съюз отхвърля всички теории, които се опитват да определят съществуването на отделни човешки раси

—Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз[53]

Европейският съюз използва термините расов произход и етнически произход като синоними в официалните си документи. Когато термините раса или расов произход биват използвани в официални документи на ЕС, това е с уточнението, че от тяхното използване не следва признаването на никакви расови теории. [53][54] В разнообразния културен контекст на Европа, народност, етнос и етнически произход са понятия, които имат много по-малка идеологическа натовареност от раса и расов произход. В някои държави се правят силни асоциации между употребата на понятието раса и приемането на расистки закони пред 1930-те и 1940-те от нацистките и фашистки режими. През 1996, Съветът на ЕС приема резолюция, с която се утвърждава че „терминът следва да се избягва във всички официални документи“[55]

Франция[редактиране | edit source]

След Втората световна война силно се повишава етническото разнообразие във Франция. По различни оценки, около 3 000 000 души във Франция се самоопределят или традиционно биват определяни като принадлежащи на малцинствени расови групи. Въпреки че това е много по-малко от този процент в САЩ (15−20%, според това как биват категоризирани латиноамериканците) е достатъчно за да постави въпроса в политическия дневен ред на страната. Спецификата на френската политика по този въпрос, което я различава от страни като САЩ, Великобритания и Нидерландия, е че политиките по въпроса с малцинствените етнически групи не споменават изрично цвета на кожата в свързаните с тях текстове. Вместо това, когато се разглежда въпроса за социални неравенства, се използват географски и класови критерии. В началото на 1970-те, във Франция биват приети закони и разпоредби срещу расизма, най-вече що се отнася до речта на омразата, които дават по-голяма защита от съответните закони и разпоредби в други държави. За сметка на това, във Франция отделните хора са много по-малко защитени от проблеми, свързани с дискриминация при търсене на работа, квартира и по отношение на предоставяне на някои услуги. [56]

Съединени американски щати[редактиране | edit source]

Имигранти са влизали в САЩ от всички краища на Европа, Азия и Африка. Там те са се смесили както помежду си, така и с коренното население на Америка. Днес, значителна част от хората, които се определят като афро-американци имат поне един европейски предшественик, а много самоопределящи се като европейски американци — поне един африкански или индиански предшественик.

Още от основаването на САЩ, индианците, афро-американците и европейските американци са били категоризирани в различни раси. Опитите да се проследят смесванията на така дефинираните расови групи довело до въвеждането на понятия като мулат, метис и квартерон. Критериите за причисляване към една или друга расова група започнали да си противоречат още от 19. век. По време на Реконструкцията на юга, за „черен“ започнали да считат всеки човек, за който се знае че има и „една капка черна кръв“. Към началото на 20. век, това било масова практика в повечето щати. Американските индианци пък били определяни според техния процент „индианска кръв“ (наричана на английски: blood quantum). С това понятие са свързани и т.нар. „blood quantum laws“ − серия от закони, регламентиращи причисляването на хора към индианските племена и народи. За да бъде категоризиран човек като „бял“ е трябвало той да има „чист бял“ произход.[30]

Провежданите на всяко десетилетие преброявания на населението в САЩ спомагат за категоризирането на хората в САЩ на расови групи. [57]

Терминът Hispanic възниква като етноним през 20. век с увеличаването на миграцията на работници от испаноговорящи държави в Америка към САЩ. Термините Latino и Hispanic се използват взаимозаменяемо. Към тази група биват причислявани хора, които по принцип биват причислявани и към други расови групи. [58]

Бразилия[редактиране | edit source]

"Redenção do Can" (1895), картина, показваща бразилско семейство. Всяко поколение е с различен цвят на кожата.

Етническият състав на Бразилия и фенотипните характеристики на населението често биват цитирани като пример за това, че концепцията за раса е социална конструкция и че представите за това какво е раса варират от общество на общество. Най-късно от 20. век насам, бразилското общество се характеризира с липсата на ясно очертани расови категории. Противно на правната практика в САЩ през 19. век за категоризиране като „не-бели“ на индивиди с най-малко един родител с „не-бял“ произход, в Бразилия расовата принадлежност никога не е била определяна по подобни правила. Новородените бразилски деца не са били автоматично причислявали към расовата категория на родителите си, а броят расови категории, към които човек е възможно човек да бъде причислен са повече на брой. [59] Това позволява различни членове на едно семейство, или дори различни деца на едни родители, да бъдат причислявани към различни расови категории. [60] Съществуват дузина расови категории, които съответстват на всички възможни комбинации от цвят на косата, структура на косата, цвят на очите, цвят на кожата. Така понятието раса в Бразилия описва повече външния вид, отколкото етническото наследство и всъщност цветът на кожата не е добър индикатор за каквато и да е принадлежност. Това е така, понеже само няколко гена са отговорни за външния вид на човека; човек, който, например в Европа, традиционно бива определен като „черен“, може да има предимно европейски предшественици от човек с бяла кожа. [61] Сложността на расовите категории в бразилското общество свидетелства за високата степен на смесване на различните расови групи. Въпреки това, в бразилското общество продължава да се наблюдава корелация, макар и не абсолютна, между расови категории и социален статус. Тези социоикономически фактори са важни за расовите групи, които не могат да бъдат определени като представители на бедна или богата прослойка по общо правило. Така например някои представители на расовата категория парду биват възприемани като „бели“ или „черни” според социалния им статус: по-богатите пардуси биват възприемани като „по-бели”. [62]

Понятието раса в правораздаването[редактиране | edit source]

В Съединените щати, практиката „расово профилиране“ е определена като противоконституционна от Върховния съд и като нарушаваща основни граждански права. Макар и забранено в много държави, като САЩ, Франция и други, полицейските и правораздавателни органи де факто използват расово профилиране в работата си, което за много представлява институционализиран расизъм. Дългата история на злоупотреби с определяне на „расови“ принадлежности, както за привилегироване на едни групи, така и за дискриминиране на други, е от съществена важност в дебата за използване на фенотипни и генотипни характеристики, свързани с произволно дефинирани расови принадлежности, за описване както на жертви, така и на извършители на престъпления.

Сред лишените от свобода в САЩ има завишен брой афроамериканци и латиноси, брой завишен спрямо средния процент граждани със съответния етнически произход в страната. Мишел Аликзандър, автор на книгата New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness (2010), настоява че затворите не трябва да се разглеждат като места за изтърпяване на наказания. Те са и „най-голямата мрежа от закони, правила, политики и нрави, които контролират хората с лепнат етикет 'престъпник' както в затвора, така и извън него“. [63] За нея лишаването от свобода е „не просто затварянето на хора зад реални решетки в реални затвори, но също така и зад виртуални решетки и виртуални затвори“ − илюстрирайки третирането като второкласни граждани на групи, в които причислявани към малцинствени расови групи са свръхпредставени. Аликзандър сравнява съвременните учреждения за лишаване от свобода в САЩ с законите на Джим Кроу, посочвайки че и двете системи работят за разделяне на обществото на расови касти. [63]

Библиография[редактиране | edit source]

  • American Anthropological Association. (1998). American Anthropological Association Statement on "Race". Достъпно на http://www.aaanet.org/stmts/racepp.htm
  • Bindon, J. (2005). Post World War II. University of Alabama.
  • Lie, J. (2004). Modern peoplehood. Cambridge, MA: Harvard University Press. ISBN 0674013271
  • Mevorach, K.G. (2007). Race, racism, and academic complicity. American Ethnologist 34:238. doi:10.1525/ae.2007.34.2.238
  • Palmié, S. (2007). Genomics, divination, 'racecraft'. American Ethnologist 34:205–22. doi:10.1525/ae.2007.34.2.205
  • Segal, D.A. (1991). 'The European' Allegories of Racial Purity. Anthropology Today (Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland) 7(5):7–9. doi:10.2307/3032780
  • Thompson, W. (2005). Society in focus: an introduction to sociology. Boston Mass: Pearson/Allyn and Bacon. ISBN 020541365X

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Американска асоциация на физическите антрополози. AAPA statement on biological aspects of race (pdfAm J Phys Anthropol 101: 569–570). // 1996. Посетен на 21 декември 2012.
  2. Keita et al., 2004, Conceptualizing human variation, Nature, 36, S17 - S20
  3. а б Lee, Sandra SJ; Mountain, Joanna; Koenig, Barbara; Altman, Russ. The ethics of characterizing difference: guiding principles on using racial categories in human genetics. // Genome Biol. 9 (7): 404, 2008. Посетен на 21 декември 2012.. Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores
  4. а б в Stephan Palmié. Genomics, divination, 'racecraft. // American Ethnologist, Volume 34, Issue 2, pages 205–222, May 2007, 7 януари 2008. Посетен на 21 декември 2012.
  5. Smedley, Audrey. Race in North America: Origin and Evolution of a Worldview. Boulder: Westview Press, 1999.
  6. а б в race. // Oxford English dictionnary. Посетен на 21 декември 2012.
  7. Tucker, William H. (2007). "The funding of Scientific Racism: Wickliffe Draper and the Pioneer Fund". University of Illinois Press. ISBN 978-0-252-07463-9
  8. Вж. Lie (2004); Thompson (2005); AAA (1998); Palmie (2007); Mevorach (2007); Segal (1991); и Bindon (2005).
  9. "Definition of race - ethnic group, anthropology, personal attribute". // Oxford University Press.
  10. а б в Americal Anthropological Association. American Anthropological Association Statement on "Race" (html). // AAA, 17 май 1998. Посетен на 21 декември 2012.
  11. Steven A. Ramirez What We Teach When We Teach About Race: The Problem of Law and Pseudo-Economics 54 Journal of Legal Education 365 (2004)
  12. Steve Olson, Mapping Human History: Discovering the Past Through Our Genes, Boston, 2002
  13. а б Lee, Jayne Chong-Soon (1997). "Review essay: Navigating the topology of race"". In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4:The Judicial Isolation of the "Racially" Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393–426. ISBN 9780815326038.
  14. Smaje, Chris (1997). "Not just a social construct: Theorising race and ethnicity". Sociology 31 (2): 307–327.
  15. Winfield, AG (2007). Eugenics and education in America: Institutionalized racism and the implications of history, ideology, and memory. New York: Peter Lang Publishing, Inc. pp. 45–46.
  16. Sivanandan, A (2000). "Apropos the idea of 'race' ... again"". In L Black. Theories of Race and Racism. London: Routledge. pp. 125–143.
  17. Owens, K.; King, MC (1999). "Genomic Views of Human History". Science 286 (5439): 451–453.
  18. King, Desmond (2007). "Making people work: Democratic consequences of workfare". In Beem, Christopher; Mead, Lawrence M.. Welfare Reform and Political Theory. New York: Russell Sage Foundation Publications. pp. 65–81. ISBN 0-87154-588-8. Цитат: "the association of blacks with poverty and welfare ... is due, not to race per se, but to the link that race has with poverty and its associated disadvantages"–p.75.
  19. Schaefer, Richard T. (ed.) (2008). Encyclopedia of Race, Ethnicity and Society. Sage. p. 1096. ISBN 9781412926942. Цитат: "In many parts of Latin America, racial groupings are based less on the biological physical features and more on an intersection between physical features and social features such as economic class, dress, education, and context. Thus, a more fluid treatment allows for the construction of race as an achieved status rather than an ascribed status as is the case in the United States"
  20. В Lee (1997) (виж по-горе) четем: "The very naturalness of 'reality' is itself the effect of a particular set of discursive constructions. In this way, discourse does not simply reflect reality, but actually participates in its construction"
  21. а б в Jonathan Marks. Race: Past, Present and Future. // Rutgers University Press, 2008. Посетен на 23 декември 2012., цитат от стр. 28: "The precise composition of these ostensibly natural categories, or what they represent, is rarely made explicit; and where it is, this assertion is easily refutable"
  22. В Глава 21. (Chapter 21: Of the Country travelled over upon leaving Ormus)
  23. Smedley, A (1999). Race in North America: origin and evolution of a worldview (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.
  24. Meltzer, M (1993). Slavery: a world history (revised ed.). Cambridge, MA: DaCapo Press. ISBN 0306805367.
  25. Banton, Michael (1977) (paperback). The idea of race. Boulder: Westview Press. ISBN 0891587195.
  26. а б Race, Ethnicity, and Genetics Working Group (October 2005). "The use of racial, ethnic, and ancestral categories in human genetics research". American Journal of Human Genetics 77 (4): 519–32
  27. Todorov, T (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.
  28. Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.
  29. Slotkin, J. S. (1965). "The Eighteenth Century, стр.177". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175–243.
  30. а б в г д Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.
  31. Smedley, A (1999). Race in North America: origin and evolution of a worldview (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.
  32. Stocking, George W. (1968). Race, Culture and Evolution: Essays in the History of Anthropology. University of Chicago Press. pp. 38-40. ISBN 9780226774947.
  33. Desmond, Adrian; Moore, James (2009), Darwin's sacred cause: how a hatred of slavery shaped Darwin's views on human evolution, Allen Lane, Penguin Books, pp. 332–341, ISBN 9781846140358
  34. Lieberman, Leonard; Jackson, Fatimah Linda C. (1995). "Race and Three Models of Human Origins". American Anthropologist 97 (2): 231–242.
  35. Camilo J. Cela-Conde and Francisco J. Ayala. 2007. Human Evolution Trails from the Past Oxford University Press p. 195
  36. Lewin, Roger. 2005. Human Evolution an illustrated introduction. Fifth edition. p. 159. Blackwell
  37. Risch, Neil; Burchard, Esteban; Ziv, Elad; Tang, Hua (2002). "Categorization of humans in biomedical research: genes, race and disease.". Genome Biology 3 (7): comment2007.1
  38. Witherspoon, D. J.; Wooding, S.; Rogers, A. R.; Marchani, E. E.; Watkins, W. S.; Batzer, M. A.; Jorde, L. B. (2007). "Genetic Similarities Within and Between Human Populations". Genetics 176 (1): 351–9.
  39. Kaplan, Jonathan Michael, Winther, Rasmus Grønfeldt (2012). Prisoners of Abstraction? The Theory and Measure of Genetic Variation, and the Very Concept of 'Race' Biological Theory 7
  40. Currell, Susan; Cogdell, Christina (2006). Popular Eugenics: National Efficiency and American Mass Culture in The 1930s. Athens, OH: Ohio University Press. p. 203. ISBN 082141691X.
  41. Cravens, Hamilton (2010). "What's New in Science and Race since the 1930s?: Anthropologists and Racial Essentialism". The Historian 72 (2): 299.
  42. Smedley, Audrey (2002). "Science and the Idea of Race: A Brief History". In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.
  43. Marks, Jonathan (2002). "Folk Heredity". In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.
  44. Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.
  45. Boyd, William C. (1950). Genetics and the races of man: an introduction to modern physical anthropology. Boston: Little, Brown and Company. p. 207.
  46. Lieberman, Leonard; Kirk, Rodney (1997). "Teaching About Human Variation: An Anthropological Tradition for the Twenty-first Century". In Rice, Patricia; Kottak, Conrad Phillip; White, Jane G.; Richard H. Furlow. The Teaching of Anthropology: Problems, Issues, and Decisions. Mayfield Pub. p. 195. ISBN 1-55934-711-2.
  47. Molnar, Stephen (1992). Human variation: races, types, and ethnic groups. Englewood Cliffs, N.J: Prentice Hall. ISBN 0-13-446162-2.
  48. Human Genome Project (2003). "Human Genome Project Information: Minorities, Race, and Genomics". U.S. Department of Energy(DOE)-Human Genome Program.
  49. Gordon, Milton Myron (1964). Assimilation in American life: the role of race, religion, and national origins. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-500896-8.
  50. ^ Mevorach, Katya Gibel (2007). "Race, racism, and academic complicity". American Ethnologist 34: 238.
  51. Imani Perry, More Beautiful and More Terrible: The Embrace and Transcendence of Racial Inequality in the United States (New York, NY: New York University Press, 2011), 24.
  52. Grosfoguel, Ramán (September 2004). "Race and Ethnicity or Racialized Ethnicities? Identities within Global Coloniality". Ethnicities. 315-336 4 (3).
  53. а б Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз. // Официален вестник на ЕС n° L 180 , 19/07/2000 стр. 0022 - 0026. Посетен на 28 декември 2012.
  54. European Union Directives on the Prohibition of Discrimination Icelandic Human Rights Centre
  55. Mark Bell Racism and Equality in the European Union Oxford University Press, publication date: 2009, Print ISBN 9780199297849
  56. Erik Bleich. Race Policy in France (pdf). // Middlebury College, 1 май 2012. Посетен на 29 декември 2012.
  57. Nobles, Melissa (2000). Shades of citizenship: race and the census in modern politics. Stanford, Calif: Stanford University Press. ISBN 0-8047-4059-3.
  58. Revisions to the Standards for the Classification of Federal Data on Race and Ethnicity. // Office of Management and Budget, 30 октомври 1997. Посетен на 29 декември 2012.
  59. Harris, Marvin (1980). Patterns of race in the Americas. Westport, Conn: Greenwood Press. ISBN 0-313-22359-9.
  60. Parra et al. Color and genomic ancestry in Brazilians
  61. BBC delves into Brazilians' roots
  62. Levine-Rasky, Cynthia. 2002. "Working through whiteness: international perspectives. SUNY Press (p. 73) ""Money whitens" If any phrase encapsulates the association of whiteness and the modern in Latin America, this is it. It is a cliché formulated and reformulated throughout the region, a truism dependant upon the social experience that wealth is associated with whiteness, and that in obtaining the former one may become aligned with the latter (and vice versa)"."
  63. а б Michelle Alexander, The New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness (New York, NY: The New Press, 2010), 13.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Race (human classification)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.