Ратае

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Ратае (община Враня).

Ратае
Ратае
— село —
42.0353° с. ш. 21.0375° и. д.
Ратае
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина416 m
Население411 души (2002)
Пощенски код1228
МПС кодTE
Ратае в Общомедия

Ратае или Ратай (на македонска литературна норма: Ратае; на албански: Ratai) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ратае е предимно българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Ратай. — При развалинитѣ на старата си църква селенитѣ колятъ курбанъ на зимни св. Атанасъ.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ратай има 105 жители българи християни и 24 арнаути мохамедани.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 80 християнски жители на Ратал са българи екзархисти.[3]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Ратае е село в Шемшевска община и има 16 къщи с 232 жители българи и албанци.[4]

Според преброяването от 2002 година Ратае има 411 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 411
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007