Рахитогенна тетания (спазмофилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Рахитогенната тетания (още позната като спазмофилия) е усложнение на рахита, което се наблюдава най-често през пролетта при лекувани с витамин D кърмачета, у които рахитът започва бързо да оздравява (повишено слънцеогряване) и калцият започва да се отлага в костите, като намалява в серума - развива се хипокалциемия, която може да провокира латентна или манифестна тетания с гърчове. Латентната спазмофилия се манифестира с признаците на Trousseau (акушерска ръка при исхемия), Chvostek (почукването върху ствола на лицевия нерв непосредствено пред външния слухов проход води до съкращение на лицевата мускулатура) и Erb (повишена електровъзбудимост на периферните двигателни нерви спрямо галваничен ток), карпопедални спазми, ларингоспазъм.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението изисква венозно или мускулно приложение на калций (калциев глюконат или калциев бромат) и повишаване на дозата на витамин D, за да се подобри калциевата резорбция в червата.

Витамин Е (токоферол)[редактиране | редактиране на кода]

Мастноразтворим витамин. С най-висока активност е алфа-токоферолът. Биологичното му действие е свързано с антиоксидантна активност, обмяна на полиненаситените мастни киселини и нормалния тонус на мускулатурата. Дефицитът при недоносени деца се появява с хемолитична анемия. Не са известни категорични данни за хипервитаминоза.

Витамин C (аскорбинова киселина)[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворим витамин. Лесно се инактивира при окисление, висока температура, алкално pH. Точният механизъм на биологично действие не е известен. Участва в биосинтезата на колагена, резорбцията и транспорта на желязото, обмяната на тирозина. Влияе положително върху резистентността на организма към инфекции.

Дефицитът се проявява с клиничната картина на скорбут. Продължителен внос на големи дози витамин C може да е предпоставка за бъбречна калкулоза. Богати на витамин C са цитрусовите плодове, доматите, шипки, зеле, женско мляко.

Витамин B1 (тиамин)[редактиране | редактиране на кода]

Термолабилен, може да се синтезира от чревните бактерии. Биологичната активност на витамина е свързана с участието му като коензим в обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини. Тежкият дефицит (бери-бери) се среща извънредно рядко в Европа. Не е известен ефекта от внос на високи дози. Съдържа се в брашно и зърнени храни, черен дроб, месо, мляко.

Витамин B2 (рибофлавин)[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворим, термостабилен, устойчив на окисление, но лесно се инактивира от светлина. Кофактор е на много ензимни системи. При дефицит се наблюдава фотофобия, себороични промени по кожата, зачервена лигавица на устните и езика, рагади в ъглите на устата. Няма категорични данни за увреждания от предозиране.

Витамин PP (Ниацин- никотинова киселина)[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворим, стабилен на висока температура и светлина. Биологичната му активност е свързана с обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати. Дефицитът клинично се проявява с пелагра. При излишък се описва сърбеж. Съдържа се в мляко, риба, зелени листни зеленчуци и др.

Витамин B6 (пиридоксин)[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворим, термостабилен, инактивира се на светлина. Активната му форма е пиридоксал. Участва като кофактор в много ензимни ситеми. При дефицит се наблюдават дерматити, глосит, периферни неврити, а при кърмачета - конвулсии и анемия. Не са известни прояви на увреждане от висок внос.

Фолиева киселина[редактиране | редактиране на кода]

Слабо разтворима във вода, инактивира се от светлина. Синтезира се от чревни бактерии. Биологичното ѝ действие е свързано с витамин B12. При дефицит се наблюдава мегалобластна анемия. Хранителен източник са черен дроб, зелени листни зеленчуци, зърнени храни, портокали.

Витамин B12 (кобаламин)[редактиране | редактиране на кода]

Слабо разтворим във вода, термостабилен при неутрално pH, инактивира се от светлина. Резорбцията му зависи от gastric intrinsic фактор. Компонент е на много коензими. Необходим е за нормалното узряване на червените кръвни клетки и обменните процеси в ЦНС.

При дефицит се наблюдават пернициозна анемия, метилмалонова ацидемия. Не са известни прояви на увреждане от висок внос. Среща се в храни от животински произход - месо, мляко, яйца.

Пантотенова киселина[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворима, термостабилна. Компонент е на СоА. Дневните нужди не са уточнени. Не са познати прояви на дефицит и излишък. Съдържа се в достатъчно количество в повечето храни.

Биотин[редактиране | редактиране на кода]

Водноразтворим, синтезира се от чревните бактерии. Участва в обмяната като коензим. Активността му се блокира при прием на суров яйчен белтък. При дефицит се наблюдават дерматити, анорексия, мускулни болки, алопеция. Не са известни увреждания от висок внос.

Дневни нужди от водноразтворими витамини
Възраст Вит. С

мг

Тиамин

мг

Рибофлавин

мг

Ниацин

мг

Вит В6

мг

Фолат

мкг

Вит. В12

мкг

0-3 мес.

3-6 мес.

6-12 мес.

1-3 год.

3-6 год.

6-10 год.

10-14 м.

         ж.

14-18 м.

         ж.

30

30

35

40

45

50

60

60

70

70

0,3

0,4

0,5

0,6

0,8

1,0

1,2

1,0

1,4

1,1

0,4

0,5

0,6

0,8

1,0

1,1

1,4

1,2

1,7

1,3

4

5

6

8

11

13

16

13

18

15

0,2

0,3

0,5

0,8

1,0

1,2

1,6

1,3

1,8

1,4

40

40

50

70

100

50

200

200

200

200

0,3

0,4

0,5

0,7

1,0

1,4

2,0

2,0

2,0

2,0