Рачо Славейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рачо Славейков
български офицер, публицист и преводач
Звание Подполковник
Години на служба 1881 – 1887
1912 – 1920
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Битки/войни Шипченска битка (1877)

Роден
Починал

Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 май 1857 година в град Трявна в семейството на Петко Славейков. Между 1870 – 1872 година учи в Роберт колеж, а след това и в гимназия в град Николаев. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година се записва като доброволец при княз Черкаски в руската армия. През 1881 година завършва Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград[1], Русия и на 1 август 1881 е произведен в чин подпоручик. Заминава за Източна Румелия, където служи в кавалерията. Зачислен е към 1-ви конен полк.

На 30 август 1885 г. е произведен в чин поручик, в навечерието на Сръбско-българската война (1885), когато все още служи в 1-ви коне полк е назначен за временно командващ 4 ескадрон от 3-ти конен полк[2], който командва и по време на войната. На 26 август 1886 е произведен в чин капитан, а през 1887 година се включва в русенския бунт, част от офицерските бунтове, поради което е осъден на смърт. На 20 февруари 1887 е уволнен от служба. Избягва в Русия, където през 1890 г. завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург.[1]

През 1895 година с позволение на българското правителство се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Подкрепя Вътрешната македоно-одринска революционна организация и поддържа приятелски връзки с нейния водач Даме Груев.[3] Пише за вестници и списания между които „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и други. Пише статии и студии по военнополитически, военноисторически и литературни въпроси. Кореспондент е на някои френски и английски вестници, сътрудничи на руския печат. Превежда творби от английски и руски поети – К. Улф; Т. Кембел; Н. В. Гребел; М. Ю. Лермонтов; И. Карно и др.

На 28 юли 1913 е произведен в чин майор, а на 20 януари 1920 в чин подполковник. По време на военната си кариера служи в 1-ви конен полк и 2-ра кавалерийска дивизия. На 5 август 1920 г. преминава към опълчението.[4]

Умира на 21 февруари 1931 година[5].

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877“
  • „Спомени за Сръбско-българската война“
  • „Тракийският кон и тракийското коневъдство“
  • „Български народни обичаи и вярвания“
  • „Петко Рачов Славейков", 1827 – 1895”

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, И., стр. 199
  2. Христов, Х. и др., стр. 85
  3. Манева, Марияна. Славейковият род. Варна, Библиотека „Културно-историческо наследство“, Издателство „Славена“, 2011. ISBN 978-954-579-869-6. с. 14.
  4. Руменин, Р., стр. 211
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.598.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония