Рашко Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рашко Атанасов
български генерал
Рашко Атанасов, 1931 – 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
Рашко Атанасов, 1931 – 1932 г. Източник: ДА „Архиви“

Звание
Години на служба1900 – 1935 г.
Служи наБългария
Род войски
Командвания18 пехотна дружина
Началник-щаб на 6 дивизия
Началник на ШЗО
Началник-отдел в ГЩ
Пехотна инспекция
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (59 г.)
Друга дейностНароден представител в:
XXV ОНС   
Рашко Атанасов в Общомедия

Рашко Атанасов Атанасов е български военен деец, генерал-майор, вътрешен министър през 1935 г. и председател на Българския олимпийски комитет (БОК) в периода 1941 – 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рашко Атанасов е роден на 13 август (25 август нов стил) 1885 г. в Търново. Постъпва на военна служба на 8 септември 1900 година. На 2 август 1905 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и изпратен в 5 пионерна дружина – В Търново. От 6 март 1909 до 7 юни 1910 година е в запас. След закриването на дивизионните дружини през 1909 и вливането на 5-а пионерна дружина в 3-та пионерна дружина-Шумен, е младши офицер в нея.

В началото на Балканската война (1912 – 1913) е и назначен за адютант-ковчежник на ново сформираната 9-а пионерна дружина (мобилизационна, за нуждите на 9 пехотна Плевенска дивизия) и после е командир на рота от 2-ра сборна дружина, а през Първата световна война (1915 – 1918) е командир на дружина в 50 пехотен полк и старши адютант в 5 пехотна дунавска дивизия. През 1921 г. завършва Военната академия, след което преподава във Военното училище (1921 – 1923). Председател е на историческата комисия към щаба на армията. През следващите години съгласно височайша заповед №31 от 12 август 1924 е командир на 18 пехотна етърска дружина (13 септември 1924 – 15 октомври 1927), от 1927 служи във Военното училище след което е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1928 – 1930), от 1930 г. служи в 5-и пограничен сектор, през 1931 година е началник-щаб на 1-ва военно-инспекционна област, след което началник на Школата за запасни офицери (1931 – 1934).[1]

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Атанасов е прехвърлен на служба в Щаба на армията, като началник отдел, за която служба през същата година е награден с орден „Св. Александър“ II степен.[2]. В началото на 1935 г. е повишен в генерал-майор и назначен за инспектор на пехотата. Същата година е назначен на длъжност офицер за поръчки при кабинета на министъра, а от април до ноември е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Андрей Тошев.[1] През 1935 г. е награден с орден „Св. Александър“ II степен.[3]

През 1935 г. Рашко Атанасов се уволнява в армията и през следващите години се занимава със спортна дейност. Той е председател на съюз „Юнак“ от 1935[4] до 1940 г. и председател на БОК от 1941 г.[1] Заради Втората световна война през този период не са провеждани олимпийски игри. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. БОК прекратява дейността си.

Рашко Атанасов е осъден е на смърт от Народния съд, заедно с останалите народни представители от XXV обикновено народно събрание и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение №243 от 1996 г. на Върховния съд.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Рашко Атанасов е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Сръбско-българската война 1885. 1926.
  • Тактиката и командуването на пехотната единица. 1929.
  • Пехотният войник и отдельонният командир в боя. 1930.
  • Нощна тактика. 1936.
  • Генерал от пехотата Иван Фичев. 1942.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 50.
  • Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“