Рашко Сугарев
| Рашко Сугарев | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 април 1941 г. в Пловдив. Завършва медицина в Пловдив (1967) и завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968 – 1972). Живее в София от 1977 г.
Той е преводач, романист (има публикувани няколко романа) и автор на разкази.
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Умира на 16 март 1995 г. в София.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Ние, праведните, 1971
- Старшината и слънцето. Разкази, 1973 (1983)
- Дунавско хоро. Повест, 1976
- Синева и сняг, 1978
- Балада за князе. Разкази и повести, 1982
- Отказ от наследство. Роман, 1984
- Преображения господни. Роман. Кн. 1, 1988
- Светлината на онези дни. Новели, 1988
- Лице на угодник. Роман, 1999
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.litcompass.com, архив на оригинала от 7 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150707132904/http://www.litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=28, посетен на 6 юли 2015
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 21 юли 2026 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Деян Енев, „Сизифът на словото (20 години без Рашко Сугарев)“, „Площад Славейков“, 8 март 2015
- Рашко Сугарев, „Довиждане без сбогом“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 март 2015
|
