Рашко Хаджистойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рашко Хаджистойчев
Български революционер и лекар
Роден
1836 г.
Починал
1901 г.
Семейство
Деца Кунка, Стойчо, Мария, Стоян
Общински здравен център „Доктор Рашко Хаджистойчев“
Koprivshtitsa 105.jpg

Д-р Рашко Хаджистойчев е български фелдшер, лекар на копривщенските въстаници през Априлската епопея от 1876 година.

Първоначално получава образование в родния си град при учителите Йоаким Груев и Георги Обренович. Във времето след смъртта на баща му отива в Пловдив и работи като писар при Салчо Чомаков. След време Рашко за малко изучава зъболекарското изкуство в Цариград, а след това е фелдшер във военната болница „Бехрие“. През 1861 г. се мести в София и работи пак като фелдшер към турската армия, като същевременно открива и своя частна аптека на Говеждия пазар.[1]

С делата на Българския революционен комитет Рашко Хаджистойчев се запознава през 1867 г. чрез Димитър Трайкович и става посветен сътрудник на делото. Същата тази година турските власти в опитите си да заловят Васил Левски обкръжават хана на Трайкиович, изземват откритите документи, а по тях научават и за ролята му в комитетските дела. След тези събития забегналият Рашко се укрива при игумена на Кремиковския манастир Авксентий. Проводен е от отеца преоблечен в шопски дрехи и се прибира в родния си град. В Копривщица отново практикува хирургия и медицина, разделени по това време на два клона на науката.[1]

През 1875 г. след запознанството си с Христо Търнев бива запознат с комитетските дела в град Пловдив. Посредством получените препоръки присъства на възстановяването на Копривщенския комитет, състояло се в къщата на Танчо Шабанов с участието и на Георги Бенковски. На това съвещание двамата със съученика си Бенковски си разменят полученото от Рашко препоръчително писмо. Тук Бенкоивски изважда от чантата си цветни ивички, които съединени с подобните им поставени на писмото дават думите „Средна гора“. Това е таен знак, че двамата са в общото дело.[1]

Рашко Хаджистойчев е деен участник при подготовката на въстанието. След разкритието от турските власти и пристигането на Неджиб ага за планираните арести в Копривщица, войводата Тодор Каблешков свиква комитета в дома на Рашко, където и се взима решение за преждевременно вдигане на бунта.[1]

След кратката радост от успеха и последвалия погром, Рашко Хаджистойчев е арестуван и откаран в Златица, а впоследствие в София. След установяване на самоличността му по изискване е преместен за водене на следствие в Пловдив. При проведените разпити той отрича всички обвинения, но ги подписва с уговорката, че не ги приема. В затвора има среща с Цариградската комисия, начело с Петфер ефенди, председател на криминалните съдилища. При прочитането на показанията му той в общи линии заявява, че ако няма правда на този свят, то и на онзи ще я изисква от тях.[1]

В зандана човекът е измъчван, вързан, така че едвам с върховете на пръстите си да достига до пода и е поливан от капещата смесена с мръсотии вода.[1]

Рашко Хаджистойчев е освободен на 16 ноември 1876 година поради липса на доказателства по обвиненията. По време на Освобождението вече е старши фелдшер при изтъкнатите лекари д-р Ораховец, д-р Головина и д-р Гребенаров.[1]

Сведения за донеслия съществен принос за Източнорумелийското здравеопазване Рашко Хаджистойчев дава неговият син Стоян Хаджистойчев в спомените си от 1922 г.[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Общинският здравен център в град Копривщица е наименуван „Доктор Рашко Хаджистойчев“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Рашко Хаджистойчев. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 65 – 68.