Рашко Чорапчиев
| Рашко Чорапчиев | |
| български лекар и революционер | |
| Роден | Рашко Петров Чорапчиев
6 октомври 1834 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Иван Чорапчиев |
Рашко Петров Чорапчиев е български лекар и революционер.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1837 г. или през 1840 г.[2] в Копривщица. Учи в родния си град, а след това в класното епархийско училище в Пловдив при Найден Геров. В периода 1856-1861 г. учи медицина във Виена. Доброволец е в Първата българска легия в Белград (1862), където се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. След завръщането си в Пловдив става главен лекар. Участва в лекуването на населението при избухналата холера през 1865 г. в Пловдив. Той е един от първите, които отварят аптека в града и създава лаборатория с микроскоп и реактиви за изследвания. Успява да освободи Васил Левски след затварянето му в Ташкапия. Получава и разпраща писма до участниците в комитета. Тайната азбука и знаците крие в библиотеката си. Оказва медицинска помощ на много ранени въстаници по време на Априлското въстание.[1]
След Освобождението завежда първата българска болница. Инициатор е за съдебен процес срещу хаджи Ариф и хаджи Сабана, които през август 1878 г. са осъдени на смърт.[1]
Умира през 1893 г.[1] или на 1 май 1840 г. във Виена.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 68 – 69.
- ↑ а б Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София, 1988, с. 525
