Рашко Чорапчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рашко Чорапчиев
български лекар и революционер
Роден
Рашко Петров Чорапчиев
Починал
1893 г. (56 г.)

Националност българин

Рашко Петров Чорапчиев е български лекар и революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1837 г. в Копривщица. Учи в родния си град, а след това в класното епархийско училище в Пловдив при Найден Геров. През 1862 г. завършва медицина във Виена. Доброволец е в Първата българска легия в Белград, където се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. След завръщането си в Пловдив става главен лекар. Участва в лекуването на населението при избухналата холера през 1865 г. в Пловдив. Той е един от първите, които отварят аптека в града и създава лаборатория с микроскоп и реактиви за изследвания. Успява да освободи Васил Левски след затварянето му в Ташкапия. Получава и разпраща писма до участниците в комитета. Тайната азбука и знаците ѝ крие в библиотеката си. Оказва медицинска помощ на много ранени въстаници по време на Априлското въстание.[1]

След Освобождението завежда първата българска болница. Инициатор е за съдебен процес срещу хаджи Ариф и хаджи Сабана, които през август 1878 г. са осъдени на смърт.[1]

Умира през 1893 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 68 – 69.