Направо към съдържанието

Ращани (община Кичево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ращани.

Ращани
Раштани
— село —
41.5392° с. ш. 20.9419° и. д.
Ращани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина659 m
Население1063 души (2002)
Пощенски код6260
Ращани в Общомедия

Ращани (на македонска литературна норма: Раштани; на албански: Rashtani) е село в община Кичево на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Горно Кичево на два километра северно от град Кичево в югоизточните поли на Бистра.

В XIX век Ращани е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ращани (Raschtani) е посочено като село с 12 домакинства с 38 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращани живеят 288 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ращани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращани има 280 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ращани:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
41 39 41 9 50 69 108 177

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Георги“ е от 1922 година. Фреските в нея са дело на Мито С. Дамчески.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращани като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Ращани има 1063 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 679
албанци 198
турци 24
роми 132
власи 1
сърби 2
бошняци 0
други 27
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007