Ращани (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ращани.

Ращани
Раштани
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5392° с. ш. 20.9419° и. д.
Ращани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 659 m
Население (2002) 1063 души

Ращани (на македонска литературна норма: Раштани, на албански: Rashtani) е село в община Кичево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево на два километра северно от град Кичево в югоизточните поли на Бистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ращани е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ращани (Raschtani) е посочено като село с 12 домакинства с 38 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращани живеят 288 българи-християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращани има 280 българи екзархисти.[3]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ращани[4]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
41 39 41 9 50 69 108 177

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Георги“ е от 1922 година. Фреските в нея са дело на Мито С. Дамчески.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращани като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Ращани има 1063 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 679
албанци 198
турци 24
роми 132
власи 1
сърби 2
бошняци 0
други 27

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92 – 93.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  3. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.156 – 157.
  4. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  5. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония