Раяновци (област Видин)
За другото българско село вижте Раяновци (Софийска област).
| Раяновци | |
  Раяновци  Раяновци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 49 души[1] (31 декември 2024 г.) 1,02 души/km² |
| Землище | 48,151 km² |
| Надм. височина | 349 m |
| Пощ. код | 3935 |
| Тел. код | 09329 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 62339 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП – ОЛ; 2023) |
Рая̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Раяновци се намира в планински район, на брега на река Арчар. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена в 1883 година от майстор Димо Македонеца. В двора ѝ се намира голям оброчен кръст. Иконите в храма са дело на дебърския майстор Аврам Дичов.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. По това време 1 семейство (6 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През март 1951 година горянска група напада граничното поделение в селото, един войник е убит.[3][4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 106 | 100,00 |
| Българи | 101 | 95,28 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 3,77 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Римско кале
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на 24 май.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- проф. Цветан Желязков – преподавател в Националната спортна академия ([1])
- Младен Нинков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 206, 232 – 234.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
| ||||||||