Ревизор (комедия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ревизор.

Ревизор
Ревизо́р
обложка на първото издание на руски (1836)
обложка на първото издание на руски (1836)
Автор Николай Гогол
Първо издание 1836 г.
Руска империя
Оригинален език руски
Жанр драма
Вид комедия

бележки
  • първо издание на български - 1882 г.
Ревизор в Общомедия

„Ревизор“ (на руски: Ревизо́р) е комедия в пет действия на Николай Гогол. Написана е през есента на 1835 г., а през пролетта на следващата е поставена за първи път на театрална сцена в Санкт-Петербург.

Място на действието[редактиране | редактиране на кода]

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Антонович Сквозник-Дмухановски - градоначалник
  • Анна Андреевна - негова жена
  • Мария Антоновна - негова дъщеря
  • Лука Лукич Хлопов - училищен настоятел
  • Жена му
  • Амос Фьодорович Ляпкин-Тяпкин - съдия
  • Артемий Филипович Земляника - началник на благотворителните заведения
  • Иван Кузмич Шпекин - пощенски началник
  • Пьотър Иванович Добчински, Пьотър Иванович Бобчински — градски помешчици
  • Иван Александрович Хлестаков - чиновник от Петербург
  • Осип негов слуга
  • Християн Иванович Гибнер - околийски лекар
  • Фьодор Андреевич Люлюков, Иван Лазаревич Растаковски, Степан Иванович Коробкин — чиновници в оставка, почтени лица в града
  • Степан Илич Уховертов - полицейски пристав
  • Свистунов, Пуговицин, Держиморда — стражари
  • Абдулин - търговец
  • Февронья Петровна Пошлепкина - жена на железар
  • Жената на един подофицер
  • Мишка - слуга у градоначалника
  • Слуга в хотела
  • Гости и гостенки, търговци, еснафи, тъжители

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът ѝ е подсказан от Пушкин, когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в обвинителен акт срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.

Рецензия[редактиране | редактиране на кода]

Комедията и нейното драматургично представление са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на Свещения съюз и покровител на изкуствата, сред които изпъква руската класическа литература. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на "Ревизор" от руския цар и император. Николай I, заедно с престолонаследника Александър II, заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.

Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на реализма на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната колизия и безпощадна сатира над еснафските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои - неповторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.

Драматургичната постановка по "Ревизор" е представена за първи път на 19 април 1836 г. на сцената на Александровския театър в столицата на империята. След представлението буквално цялото обществено мнение в Санкт Петербург, Москва и по-големите градове на страната е "взривено" от видяното и чутото. Авторът, поставен в центъра на обществения и литературен дебат, се вижда принуден да замине доброволно в изгнание в Швейцария за цели 12 години поради оценките за внушенията на творбата, които захранват зловредния нравствено-психологически климат, водещ до всеобща духовна деградация във всяко общество. В центъра на сюжета на "Ревизор" се намира огледало на обществото, символизиращо суетата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руска класическа литература, литературен справочник, ISBN 954-8706-21-0
  • Н.В.Гогол - Събрани съчинения в шест тома, издателство „Български писател“, София 1953-1955

Международни премиери и сцени[редактиране | редактиране на кода]

  • Париж — „Порт-Сен-Мартен“ (1853), театър „Евр“ (1898), театр „Режан“ (1907), Театър Елисейски поля (1925), театър „Ателие“ (1948); Лайпцигски театър (1857)
  • Берлин — Придворен театър (1895), „Шилер-театър“ (1902, 1908), Немски театър (1907, 1950. 1952);
  • Прага — Временен театър (1865), Национален театър (1937), Реалистичен театър (1951)
  • Белград — Кралски театър (1870, 1889), Краковски театър (1870);
  • Виена — „Бургтеатър“ (1887, 1894), „Йозефщадтеатър“ (1904), Свободен театър (1907), театър „Скала“ (1951). „Фолкстеатър“ (1957);
  • Брюксел — „Нуво театър“ (1897), Кралски театър (1899);
  • Дрезден — Придворен театър (1897), Шведски театър, Гелсингфорс (1903);
  • Лондон — „Стейдж театър“ (1906), „Барнс театър“ (1926);
  • Варшавска филхармония (1907)

и много други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]