Ревматоиден фактор
Ревматоидният фактор е автоантитяло от различни подкласове (най-често IgM, но и IgG, IgA и дори IgE), което атакува Fc областта на собствените IgG антитела на пациента.[1] Ревматоидният фактор в серума е част от диагностиката на заболявания като ревматоиден артрит.[2]
Нивата му не са напълно определящи за наличието на определено заболяване. Той може да бъде открит и при здрави хора, а болни могат да са с нормални стойности. Повишени нива могат да се установят също при:[1][3]
- туберкулоза;
- лупус;
- синдром на Сьогрен;
- системна склероза.
Кръв, в която има високо съдържание на липиди, също може да даде грешен резултат, затова се разглеждат и други клинични симптоми и тестове, за да се постави точна диагноза.[4]
Пациентите с доказан ревматоиден артрит и положителен ревматоиден фактор обикновено имат по-агресивно ставно заболяване и са изложени на по-голям риск от усложнения.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Rheumatoid Factor (RF) // South Tees Hospitals NHS Foundation Trust. Посетен на 25 август 2026.
- ↑ Ревматоиден фактор // Фрамар. Архивиран от оригинала на 15 май 2013.
- ↑ Висок ревматоиден фактор // Фрамар. Посетен на 25 август 2026.
- ↑ Ревматоиден фактор (RF) – кога е повишен? // ArsMedica.bg. 25 май 2021. Посетен на 25 август 2026.
- ↑ Rheumatoid factor // RCPA. Посетен на 25 август 2026.