Революционна комунистическа лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Революционна комунистическа лига
Ligue communiste révolutionnaire
Ръководител Оливие Безансно
Основана 1974 г.
Разформирована 2009 г.
Седалище Монтрьой
Идеология Троцкизъм
Революционна комунистическа лига в Общомедия

Революционната комунистическа лига (на френски: Ligue communiste révolutionnaire) е крайнолява троцкистка политическа партия във Франция, основана през 1974. Тя е местен клон на Четвъртия интернационал. През 2009 година се слива с няколко по-малки крайнолеви групи в Нова антикапиталистическа партия.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

LCR взима активно участие в социалните движения, в синдикални организации, в различни асоциации на работническото движение, в анти-глобалистки движения и в редица други дейности считани за класова борба: (защита на желаещи да останат във Франция, но нямат легално разрешение, пасифистки, анти-военни движения и др.)

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

LCR се бори за работническа демокрация, власт на работниците посредством социалистическа революция и премахването на капитализма. Подкрепя активно и участва във всички социални движения против либерализма и настоява за план за социално спасение с мерки като покачване на SMIC (обезщетение за безработни във Франция) от 1500 € на месец, забрана за уволнение, отхвърляне на договор при първо назначение, изгоден за работодателя и доста неизгоден за младия трудещ се, които постъпва за първи път на работа. Идеите са доста близки с тези на Троцки за програма на прехода от едноименното му произведението. Воюва и за разрешаване на проблемите поставени от екологията, трайното развитие и феминизма. Нейните членове участват и в различни синдикати.

На първия тур на президентските изборит през 2007 във Франция с кандидатурата на Оливие Безансно LCR печели най-много гласове след по-малките партии, дори и тези на еколозите: 4,24 % (1 210 505 гласа). Това е най-големият успех за LCR от 1969.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Май 1968[редактиране | редактиране на кода]

След събитията от май 1968, виждайки голяма необходимост и бъдеще за революционните идеи провежда политика, наречена победоносна, с призив към нестихваща мобилизация на работниците. В президентската кампания от 1969 Ален Кривин призовава своите избиратели да се организират в червен комитет. Този политика в сравнение със спонтанните движения на маоистите, които призовават към гражданска война може да бъде окачествена като умерена. Комунистическата Борба е била твърде популярна сред учещата и работещата младеж. В Италия тя стига до крайности и така наречените Оловни години. LCR не стига до такива крайности поради редица причини, между които:

  • тя е наследник на лявата троцкистка опозиция срещу сталинизма;
  • нейните членове участват и в различни синдикати;
  • работи заедно с Френската комунистическа партия и добре познава средите на работническата класа;
  • LCR, за разлика от другите партии привърженици на комунистическата борба, не смятат, че социалистическите партии са буржоазни партии.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Франция“         Портал „Франция