Направо към съдържанието

Революция на достойнството

Революция на достойнството
Антиправителствени протести в Украйна
Информация
Период18 – 23 февруари 2014[1][2]
(пет дни)
МястоМайдан Незалежности
Жертви и загуби
Карта
Революция на достойнството в Общомедия

Революцията на достойнството ((на украински: Революція гідності)), известна още като Революцията на Майдана или Украинската революция,[2] се състои в Украйна през февруари 2014 г.[2][1][3][4][5] в края на протестите на Евромайдана,[1] когато петдневни кървави сблъсъци между протестиращите и органите на реда в столицата Киев завършват с отстраняването на президента Виктор Янукович, връщането към Конституцията на Украйна от 2004 г. и избухването на руско-украинската война през 2014 г.[1][2]

През ноември 2013 г. започва вълна от широкомащабни протести, известни като „Евромайдан“, в отговор на решението на президента Янукович да не подпише споразумение за политическо асоцииране и свободна търговия с Европейския съюз (ЕС) и вместо това да избере по-тесни връзки с Русия. Евромайданът скоро се превръща в най-голямото демократично масово движение в Европа от 1989 г. По-рано същата година Върховната Рада (украинският парламент) одобрява с огромно мнозинство финализирането на споразумението;[6] Русия притиска Украйна да го отхвърли.[7] Обхватът на протестите се разширява с призиви за оставката на Янукович и на правителството на Микола Азаров.[8] Протестиращите се противопоставят на широкоразпространената правителствена корупция и злоупотреба с власт, влиянието на Русия и олигарсите, полицейската бруталност, нарушенията на правата на човека[9][10] и репресивните закони срещу протестите.[9]

Голям, барикадиран протестен лагер окупира площада на Независимостта в центъра на Киев по време на „Въстанието на Майдана“. През януари и февруари 2014 г. сблъсъците между протестиращите и специалните полицейски сили за борба с безредиците Беркут довеждат до смъртта на 108 протестиращи и 13 полицаи[11] и раняването на много други. Първите протестиращи са убити при ожесточени сблъсъци с полицията на улица „Грушевски“ на 19 – 22 януари. След това протестиращите окупират правителствени сгради в цялата страна, а правителството на Азаров подава оставка. Най-смъртоносните сблъсъци са на 18 – 20 февруари, когато е най-тежкото насилие в Украйна, откакто тя си възвръща независимостта.[12] Хиляди протестиращи напредват към парламента, водени от активисти с щитове и каски, под обстрела на полицейски снайперисти.[11]

На 21 февруари Янукович и парламентарната опозиция подписват споразумение за създаване на временно „правителство на единството“, конституционни реформи и предсрочни избори. Полицията напуска центъра на Киев същия следобед и протестиращите поемат контрола. Янукович бяга от града същата вечер. На следващия ден, 22 февруари, украинският парламент гласува за отстраняването на Янукович от длъжност с 328 срещу 0 (около 73% от 450-те членове на парламента).[13][14][15][16] Янукович обявява гласуването за незаконно и моли Русия за помощ.[17] Руската пропаганда определя събитията като „държавен преврат“.[18][19][20]

в Южна и Източна Украйна избухват проруски, контра протести. Русия окупира първоначално неявно[21] и след това открито анексира Крим[22][23], докато въоръжени проруски сепаратисти превземат правителствени сгради и провъзгласяват за независими народни републики Донецк и Луганск, предизвиквайки войната в Донбас.

Украинският парламент възстановява поправките от 2004 г. в украинската конституция.[24] Временно правителство, ръководено от Арсений Яценюк, подписва споразумението за асоцииране с ЕС и разпуска Беркут. Петро Порошенко става президент след победата на президентските избори през 2014 г. Новото правителство започва лустрация на държавни служители, свързани със сваления режим.[25][26][27] Провежда се и широкообхватна декомунизация и десъветизация на страната.

  1. а б в г Fisher, Max. Everything you need to know about the 2014 Ukraine crisis // Vox.
  2. а б в г Ukraine profile – Timeline // BBC News.
  3. Bruggeman, Lucien. Ukraine's 2014 revolution to Trump's push for a Ukrainian probe of Biden: A timeline // ABC News.
  4. The February revolution // The Economist. 2014-02-27.
  5. Thompson, Nick. Ukraine: Everything you need to know about how we got here // CNN.
  6. Parliament passes statement on Ukraine's aspirations for European integration // Kyiv Post. 22 February 2013. A total of 315 of the 349 MPs registered in the sitting hall supported the document on Friday. The draft document reads that the Verkhovna Rada 'within its powers, will ensure that the recommendations concerning the signing of the Association Agreement between Ukraine and the EU, which are stipulated in the resolutions of the European Parliament and the conclusions of the Council of the EU approved on December 10, 2012, at a meeting of the EU foreign ministers, will be fulfilled.'
  7. The European Union in Crisis. Palgrave Macmillan. с. 3, 274.
  8. Kiev protesters gather, EU dangles aid promise // Reuters. 2013-12-12. Посетен на 2023-07-07.
  9. а б Ukraine's Euromaidan: Analyses of a Civil Revolution. Ibidem Press, 2015. с. 9–14.
  10. Ukraine Opposition Vows To Continue Struggle // RadioFreeEurope/RadioLiberty.
  11. а б Accountability for killings in Ukraine from January 2014 to May 2016 // Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights. с. 9, 21–25.
  12. Europe's new battlefield // The Economist. 22 February 2014. It is the worst violence Ukraine has known in its 22 years as an independent country
  13. Parliament votes 328-0 to impeach Yanukovych on Feb. 22; sets May 25 for new election; Tymoshenko free // 22 February 2014. Посетен на 18 July 2019.
  14. Ukraine MPs vote to oust president // 22 February 2014. Посетен на 24 March 2019.
  15. Ukraine's parliament votes to oust president; former prime minister is freed from prison // The Washington Post.
  16. Yanukovich impeached // Al Jazeera. Посетен на 1 March 2022.
  17. Kramer, Andrew E. Ukraine's Ex-President Is Convicted of Treason // The New York Times. 24 January 2019. Посетен на 24 March 2019.
  18. Maria Popova, Oxana Shevel. Russia and Ukraine: Entangled Histories, Diverging States. John Wiley & Sons, 2023-11-08. ISBN 978-1-5095-5738-7.
  19. Wilson, Andrew. Ukraine Crisis: What It Means for the West. Yale University Press, 2014-11-18. ISBN 978-0-300-21292-1. с. 108, 110.
  20. Mychailo Wynnyckyj. Ukraine's Maidan, Russia's War. BoD – Books on Demand, 2019-04-30. ISBN 978-3-8382-1327-9. с. 28.
  21. Шрек, Карл. Пет години вече. Как Русия първо отричаше, а после си призна за инвазията в Крим // Свободна Европа. 27 февруари 2019. Посетен на 19 август 2024.
  22. Sullivan, Tim. Russian troops take over Ukraine's Crimea region // Yahoo!. 1 March 2014. Архивиран от оригинала на 1 March 2014.
  23. Somini Sengupta. Russia Vetoes U.N. Resolution on Crimea // The New York Times. 15 March 2014. Посетен на 12 March 2015.
  24. Damien McElroy. Ukraine revolution: live – Ukraine's president has disappeared as world awakes to the aftermath of a revolution // The Daily Telegraph. 23 February 2014. Архивиран от оригинала на 11 January 2022.
  25. Zabyelina, Yuliya. Lustration Beyond Decommunization: Responding to the Crimes of the Powerful in Post-Euromaidan Ukraine // State Crime Journal 6 (1). 2017. DOI:10.13169/statecrime.6.1.0055. с. 55–78.
  26. Ukraine to launch 'full clean-out' of corrupt officials // Reuters. 10 October 2014. Посетен на 21 May 2019.
  27. Mishina, Ekaterina. Risks of Delayed Lustrations // Institute of Modern Russia. Посетен на 21 May 2019.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Revolution of Dignity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​