Ревящи четиридесет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ревящите четиридесет в протока Кук (Нова Зеландия) създават високи вълни и износват крайбрежието.
Клиперовият маршрут, използван от корабите, плаващи от Европа към Австралия, и предоставящ предимството на Ревящите четиридесет.

Ревящите четиридесет са силни западни ветрове, духащи в Южното полукълбо, главно между 40-тия и 50-тия паралел.[1] Силните въздушни течения с посока от запад на изток се пораждат от комбинация на изместването на въздух от Екватора към Южния полюс, въртенето на Земята и оскъдността на сушата в това полукълбо.

Ревящите четиридесет в миналото представляват голяма помощ за корабите, плаващи от Европа към Ост Индия или Австралазия по време на Епохата на платното, а в днешно време се предпочитат от яхтсмените, плаващи на околосветски пътешествия. Границите на Ревящите четиридесет не са постоянни и се преместват на север или на юг в зависимост от сезона.

Механика[редактиране | редактиране на кода]

Горещи въздушни маси се издигат от Екватора и се изтласкват към полюсите от по-хладния въздух, пътуващ към Екватора (черта на атмосферната циркулация, позната като клетка на Хадли).[1] При около 30° географска ширина, горещият въздух потъва към по-ниска надморска височина и продължава пътя си към полюсите вече по-близо до повърхността, а след това отново се издига при около 60° географска ширина, присъединявайки се към полярния вихър.[1] Това движение в областта между 30° и 60° се комбинира с въртенето на Земята, при което въздушните течения се придвижват от запад на изток, създавайки западен вятър.[1]

За разлика от Северното полукълбо, големите пространства открит океан южно от 40-тия паралел (прекъсван само от Тасмания, Нова Зеландия и южния край на Южна Америка) позволяват на ветровете да развиват по-големи скорости.[1] Подобни, но по-силни ветрови условия се срещат още близо до Южния полюс, при 50° и 60° южна ширина.[2]

Ветроходство[редактиране | редактиране на кода]

По време на Епохата на платното, корабите, плаващи от Европа към Ост Индия или Австралазия, минават покрай западния бряг на Африка и покрай нос Добра надежда с цел да се възползват от Ревящите четиридесет, които ускоряват плаването им през Индийския океан,[3] а след това продължават на изток през Тихия океан и покрай нос Хорн, излизайки на източния бряг на Америка по пътя към дома. Първоначално маршрутът е използван от Хендрик Браувър през 1611 г., който успява значително да намали пътуването си от Европа до остров Ява, благодарение на попътния вятър на Ревящите четиридесет.[3]

Мореплаватели от цял свят също се възползват от Ревящите четиридесет, за да ускоряват пътуванията си, особено при опити за поставяне на рекорд или състезания.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Catchpole, Heather. Roaring forties. // In Depth. ABC Science, 20 септември 2007. Посетен на 7 април 2011.
  2. Exploring the Southern Ocean. // Eco-Photo Explorers, 21 декември 2009. Посетен на 7 април 2011.
  3. а б в Roaring Forties. // Dear, I. C. B.. The Oxford Companion to Ships and the Sea. Oxford Reference Online, Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-860616-8. OCLC 60793921. Посетен на 14 април 2011.