Регенти на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В историята на монархията в България регенти на български владетели управляват страната от името на недееспособен монарх поради малолетието му или до избирането на нов монарх.

Регенти[редактиране | редактиране на кода]

След хан Омуртаг[редактиране | редактиране на кода]

Кавханът Исбул е регент след смъртта на хан Омуртаг, когато наследникът му хан Маламир е още малолетен.

След хан Маламир[редактиране | редактиране на кода]

  • Кавхан Исбул е регент и на Пресиян – малолетния племенник на Маламир.
  • При цар Коломан I Асен – От името на малолетния цар (1241 – 1246) Коломан I Асен, държавата е управлявана от регентство.
  • При цар Михаил II Асен – 1246 – 1253 година – регентски съвет, начело с Ирина Комнина
  • При цар Иван IV Смилец – Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир.

След княз Александър Батенберг[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов (заменен от Георги Живков) са регенти след абдикирането на княз Александър I Батенберг до избирането и встъпването в длъжност на новия княз Фердинанд I Сакскобургготски.

След цар Борис III[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на цар Борис III, поради малолетието на наследника му Симеон II, регенти са княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, заменени след Деветосептемврийския преврат от Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]