Регински мир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Регинския мир е мирен договор между Търновското царство и Никейската империя, с който се признават всички териториални завоевания на Йоан III Дука Ватаций. При преговорите за сключване на мир никейците взели без бой Скопската област или комитат и целите Родопи. Този мир останал в историята като Регински мир.

Този международен договор бил предшестван от договор между Търновското царство и Дубровнишката република.

Събитието минава за един от най-позорните актове в българската история, понеже на никейците били предадени без бой огромни български земи. В резултат от това, по време на лов бил смъртоносно ранен Михаил II Асен, а на търновския престол застава скопското лоби от предходния български комитат в лицето на Константин Тих. Предходно за малко цар бил Калиман II Асен, син средецкия севастократор и брат на Иван Асен II – Александър. [1][2] [3].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 1254 г. никейският император Йоан III Дука Ватаций умира и оставя на трона сина си Теодор II Ласкарис. През същата година никейците нападат Търновското царство и за много кратко време завладяват почти цяла Тракия, с изключение на крепостите на средновековните Пловдив и София. Използвайки болнавия вид на императора, царят го напада с цел да си върне изгубените земи, но както описва Георги Акрополит, Ласкарис го изненадал в лагера му и българската войска избягала от полесражението. Тогава последните загубили средновековната крепост на Стара Загора.

Сключване[редактиране | редактиране на кода]

Преговорите за мирен договор започнали през есента на 1255 г. Според някои източници, ромеите подкупили Ростислав Михайлович с цял кораб злато, скъпоценни камъни и кожи срещу ангажимент за ратификация на договора.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

По-късно братовчедът на Михаил II Асен – Калиман II Асен убива Михаил и застава на престола. След неговата кончина в страната избухват междоусобици между тримата претенденти за властта – Константин Тих Асен, Мицо Асен и Ростислав Михайлович.

В крайна сметка надделява „македонското лоби“ заради загубата на Скопския комитат – в лицето на бившият скопски управител и правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя, като с цел да се сдобие с легитимност в Търново по линия на Асеневци (които били приятели на Неманя) се оженил в династичен брак за внучката на Иван Асен II – Ирина Ласкарина Асенина. На практика съпружеската двойка били далечни родственици (за Тих Неманя и съпругата му Ана били прародители, а за Ирина – прапрародители).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acropolitae, G. – Historia, p. 152
  2. Божилов, Ив. – Фамилията Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 113
  3. Андреев, Й., „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 207