Регионален исторически музей (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Габрово)
Gabrovo History Museum 2013 01.JPG
Сградата на музея в Габрово.
Map of Gabrovo.png
42.8703° с. ш. 25.3194° и. д.
Местоположение в Габрово
Местоположение Габрово
Флаг на България България
Тематика история
археология
Основан 2006
Допълнителна информация
Директор Красимира Чолакова
Адрес 5300 Габрово, ул. „Николаевска“ № 10
Телефон 066/809 767
Сайт Официален сайт
Регионален исторически музей
(Габрово)
в Общомедия

Регионалният исторически музей заема основно място в културния живот на града като създател на вече 135-годишната история на музейното дело в Габрово.

История на музея[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-старите културни институции в Габрово е Регионален исторически музей, пряк приемник на създаденият на 11/24 май/ 1883 г. музей при Априловска гимназия по идея на директора на училището и бъдещ министър на народното просвещение Райчо Каролев.

Интересът към събирането и опазването на габровските старини придобива нови измерения с основаното от видния габровски историограф д-р Петър Цончев на 19 юли 1920 г. Историографско дружество "Габрово". Приема се устав, според който основната цел на дружеството е „да събере и запази разпръснатите материали, необходими за написване на една по-пълна история на Габрово“.

През месец октомври 1920 г. са организирани и първите археологически разкопки в м. „Градище“ под ръководството на поканения от д-р Петър Цончев и Еким Андрейчин археолог Макс Нойберт. От 1923 г. датира и първото експониране на събраните от дружеството материали в една от стаите на Априловска гимназия.

На 31 март 1926 г. на годишно събрание на Историографско дружество "Габрово" е констатирано от членовете на настоятелството, че документите и вещите на музейната сбирка са се увеличили до степен, когато последната може да се нарече музей.

Дружественият музей прераства в градски народен музей с уредник Ганка Рибарева от 10 октомври 1949 г. и става държавен. За първи път той се сдобива и със собствена сграда, предоставена му от общината. В нея е представена първата постоянна експозиция с материали от периода на Възраждането и етнографията на Габровския край. Консултант е проф. Христо Вакарелски.

На 1 октомври 1960 г. е обявен за окръжен музей и са разкрити нови отдели „Археология“, „Нова история“ /Работническо и револиционно движение/, „Най–нова история” /Социалистическо строителство/, “Етнография”. На основата на Окръжен исторически музей – Габрово е структурирана през 1978 г. Дирекция „Културно историческо наследство“, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, музеите и музейните сбирки в окръга. През 1988 г. на територията на Габровски окръг има 6 музея, 1 ХГ, 6 къщи музеи, 20 музейни сбирки.

От 2006 г. Исторически музей – Габрово е обявен за регионален. Богатите колекции на музея включват експонати от епохата на палеолита, от късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в.), от Първата и Втората българска държава, от турското владичество, от Възраждането и от индустриалния подем на „Българския Манчестер“ до наши дни.

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей – Габрово притежава в своите фондове богатство от близо 100 000 фондови единици. Музеят извършва своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движими културни ценности, материалното и нематериалното културно наследство, проучването на историята на Габровския край.

Едни от най-ценните уникати, съхранявани в музея и изложени в експозиционните зали са:

  • находки от живота на първия в Европа съвременен човек;
  • най-пълният комплект на сокай – традиционно женско забраждане и украса
  • първата граматика, написана от Неофит Рилски
  • несесер за маникюр, подарен от цар Фердинанд I на Тодорица Хаджиберова при неговото гостуване в Габрово;
  • ятаган на Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, участник в Априлското въстание;
  • бюстовете на двамата най-заслужили индустриалци на Габрово – Иван Колчев Калпазанов и Пенчо Семов;
  • знамето на Първата придворна княжеска фабрика „Иван Калпазанов“, поръчано от дългогодишния директор Васил Карагьозов и изработено през 1901 г. във Виена;
  • първата българска банкнота от 20 лева и още много други;

Други мероприятия[редактиране | редактиране на кода]

  • Музеят разполага със зала със 100 места, в която се провеждат научни конференции, презентации, представяне на нови книги.
  • Музеят предлага непрекъснато интересни занимания, игри, беседи и работилници за приложна работа.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]