Регионален исторически музей (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Регионален исторически музей
„Академик Йордан Иванов“
Кюстендил
RHMKN01.JPG
Map of Kyustendil.png
42.2872° с. ш. 22.685° и. д.
Местонахождение в Кюстендил
Местоположение Кюстендил
Тематика история
археология
етнография
Основан 1897
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 26
Печат има
Работно време
Лятно работно време април – октомври
9.30 – 18.00 ч.
(почивни дни: понеделник, вторник)
Зимно работно време ноември – март
9.30 – 18.00 ч.
(почивни дни: понеделник, вторник)
Допълнителна информация
Директор Валентин Дебочички
Адрес Кюстендил
бул.“България” № 55
Телефон 078/ 55 00 95, 55 00 98, Факс : 55 00 95
Сайт Официален сайт

Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов“ е създаден през 1897 г. Той е един от най-старите и най-големи музеи в България. Носи името на видния български историк, археолог и фолклорист Йордан Иванов

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията Ахмед бей, в която се намира изложбената зала на Историческия музей Кюстендил

На 3 ноември 1897 г. към Кюстендилското педагогическо училище се открива първата музейна сбирка, създаването на която е одобрено с предписание № 17323 от 1 декември 1897 г. на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.

В края на 1907 г. е приет Правилник на музея към Читалище „Братство“, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.

На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. има статут на Окръжен исторически музей. От 1992 г. носи името на Йордан Иванов. С Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. на Министерски съвет е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград.

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

Към музея функционират отдели :

  • „Археология“.
  • „Етнография“. Създаден през 1963 г. В резултат на теренни проучвания и събирателска дейност във фонда на музея се съхраняват материали от бита и културата на Кюстендилския край. През 1978 г. към отдела се обособява фонд „Народни художествени занаяти“, а през 1979 г. е създаден и фонд „Фолклор“. Етнографски материали от музея са включвани в изложби в Куба и Япония (1976), Мексико (1978), САЩ и Югославия (1981) и Полша (1995).
  • „Нова и най-нова история“. Началотото на отдел „Нова история“ се поставя през 1953 г., а на „Най-нова история“ през 1968 г. От 1990 г. двата отдела се обединяват под името „Нова и най-нова история“ и обхващат периода от 1878 г. до наши дни. Притежава 25 хиляди фондови единици в основния и научно-спомагателния фонд.
  • „Възраждане“. През 1960 г. е създаден отдел „История на българските земи XV-XIX век“. Събира материали за стопанско-икономическия, политически и културен живот, църковната и просветна история, възрожденското изкуство и култура на Кюстендил и региона.
  • „Научна група“. Създаден през 1997 г.
  • „Фондове“. Създаден през 1981 г.
  • „Ателие за консервация и реставрация“. Съществува от 1985 г. В него се обработват археологически експонати от метал, дърво и керамика от всички исторически епохи.
  • „Фотоателие и лаборатория“.
  • „Библиотека и научен архив“.
  • „Издателско звено“. Отделът е създаден през 1989 г. Организира издаването на научната поредица Известия на Исторически музей-Кюстендил и Известия на научната група към музея. От 1989 г. досега са издадени 14 тома от Известията и два тома на научната група. Дело на екипа са и представителните издания „Кюстендил през Възраждането“, „Тетрадрахмите на Първа македонска област“, “Митрополитската църква „Успение Богородично в Кюстендил“, „Диаклецианопол“, „Празникът и делникът в Кюстендилско“, „Трагичният живот на фамилия Петкови“, както и ежегодно издавания „Музеен вестник“. [1]

Музейни експозиции[редактиране | редактиране на кода]

Трако-римска четириколка от с.Радловци, III в.
Част от етнографската експозиция на музея.

Археологическа експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Уредена е в зала „Асклепий“ ((бул.България № 55) ). Включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

В раздел „Античност“ предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в.пр. Хр.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие, бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV – III в. пр. Хр.) от с.Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите ѝ територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с.Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с.Радловци, III в.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X – XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище – сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на велбъждски епископ, XI-XII в.

Нумизматична експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Уредена е зала „Асклепий“ (бул.България № 55) и показва част от нумизматичното богатство на музея. Експонирани са сребърни и бронзови монети на македонски царе, на редица антични полиси на Балканите и Мала Азия (V – II в. пр.н.е.), римски републикански денари и монети, сечени в периода на Римската империя (I-V в.), монети от периода на Средновековието – медни и корубести монети – скифати, от Византия и България, венециански матапани и дукати, монети от късното средновековие и Възраждането – сребърни талери на западноевропейските владетели и градове и османски монети.

Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в Къщата-музей „Ильо войвода“ – ул. Цар Освободител № 189, в реставрираната къща на Ильо Марков.

Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на ХХ век[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в Къща-музей "Емфиеджиевата къща" – ул. Гороцветна № 24а, в реставрираната къща на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията.

Димитър Пешев. Спасяване на българските евреи[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията се помещава в Къщата-музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11, в реставрираната къща на Димитър Пешев. Включва оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Първи изследователи на Кюстендил и околностите му. Начални стъпки на музейната институция“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.II, 1990 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]