Регионален исторически музей (Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Пазарджик)
PazardjikHistoryMuseum.jpg
Лапидариума в двора на музея
Map of Pazardzhik.png
42.1906° с. ш. 24.3328° и. д.
Местоположение в Пазарджик
Местоположение Пазарджик
България
Тематика история
археология
етнография
Основан 1911
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 35
Печат има
Работно време
Лятно работно време 9:00 – 17:00
Зимно работно време 9:00 – 17:00
Допълнителна информация
Директор Борис Емилов Хаджийски
Адрес ул.Константин Величков 15, Пазарджик 4400
Телефон 034/ 443113
Сайт Официален сайт
Регионален исторически музей
(Пазарджик)
в Общомедия

Регионалният исторически музей в град Пазарджик е сред най-старите музеи в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

С решение на Управителния съвет на читалище „Виделина“ той е създаден на 11 май 1911 г. През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност област Пазарджик. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология, История на България ХV-ХІХ в., Етнография, Нова история, Най-нова история, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността . Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 m². Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория. За получаване на допълнителни приходи музеят изгражда и уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири, както и кафене. Административната структура на музея в момента се състои от 17 човека, като всеки заема определена длъжност по отдели и поддръжка. Музеят съхранява доста богатства от културно-исторически аспект, които свидетелстват за развитието на „пазарджишката“ култура през вековете и открояват от останалите такива регионални култури. На територията на тази област са известни над 30 селища от праисторически произход, 60 селища, 1000 надгробни могили и 90 ранно и късносредновековни крепости.

По профил музеят е общоисторически, има следните основни отдели:

Еспозиция[редактиране | редактиране на кода]

Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 квадратни метра. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 година в стила на пловдивската възрожденска къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Къщата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

Под управлението на музея са и родната къща на Константин Величков, превърната в къща музей, и селищната могила при село Юнаците, наречена Плоската могила.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Към този отдел има изградена експозиция на предмети от материалната и духовната култура на Пазарджик и региона, която включва съдове от неолита и халколита, модели на жилища, богата колекция с монети от различните епохи и богата колекция от тракийски оброчни плочки. Експонати от тази епоха са открити близо до село Юнаците и средновековната крепост Цепина, село Дорково, копия а мраморни икони на „Св. Св. Петър и Павел“, които се датират от XII – XIII век и открити в крепостта Цепина през 1879 г. Те са изложени в отделна витрина, а оригиналите се намират в Ермитажа в Санкт Петербург.

Етнографска експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Тази експозиция, се намира в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, притежавана от тогавашен богат пазарджишки търговец Никола Христович и построена от брациговския майстор Димитър Боянин през 1850 г. Тази къща е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Представените експонати в ней са от етнографските райони на Тракия, Средногорието и Родопите. В този фонд има оформени 15 колекции, които са от отбластта на градския бит, облекла, занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура. Има изградена и зала за фолклор с изложени 19 различни музикални инструмента, които са характерни за пазарджишкия край. На 17 юли 2010 г. се провежда свадбени тържество под наслов „Позабравеното старо“, целящо да припомни и продължи традициите на българската сватба, както и интересния факт, че РИМ Пазарджик за пръв път е домакин на бракосъчетание. През периода 7 – 9 октомври 2010 г. в двора на етнографската експозиция към РИМ Пазарджик се провежда „Панаир на народните занаятия“ с гостуващ Етнографски ареален комплекс – Златоград, представящ дърворезба, грънчарство, ножарство и други занаятчийски изкуства. Към отдел „Етнография“ на 14 април 2011 г. се включва работилницата за писани яйца. На 04 ноември 2011 г. музеят открива гостуваща изложба на РИМ-Хасково с част от техните колекции „Коприна и бродерия“. Изложбата е под наслов „Девет товара коприна и още девет везани“.

История на Пазарджик през XV – XIX век[редактиране | редактиране на кода]

В този раздел са показани оригинални експонати и богата фотодокументална част, които проследяват развитието на Пазарджик и Пазарджишко през епохата на Възраждането и участието на населението му в национално-освободителните борби и Априлското въстание с център Четвърти революционен окръг (1876 г.). По инициатива и организация на музея от 7 до 24 март 2011 г. гостува уникален експонат от Исторически музей в Брацигово – оригиналното знаме от Брациговския въстанически пункт (1876), изработено от учителката Ана Гиздова и предвождащо брациговските въстаници. От 25 март до 22 април 2011 г. в залата „Възраждане“ на музея гостуват уникати, които се съхраняват в Исторически музей в Батак – иконата на Св. Модест, обгоряла, молитвеника на поп Нейчо Паунов, осветил знамето на въстаниците и пушката на Ангел Трендафилов Керелов – участник в Революционния комитет и петстотник в Априлското въстание в Батак.

Къща музей „Константин Величков“[редактиране | редактиране на кода]

Към РИМ Пазарджик действа и къща музей „Константин Величков“, която е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията ѝ е възстановен оригиналния интериор на къщата.

Лапидариума[редактиране | редактиране на кода]

В него са изложени находки, които не са включени във вътрешната музейна експозиция – статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък. Показани са и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Селищна могила Юнаците[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от 30-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са разкрити нови сведения за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Музеят е под номер 35 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, печата е на касата. Намира се в центъра на града на адрес "Площад „Константин Величков“ 15.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]