Регистрационен номер на МПС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Регистрационен номер на МПС от град София

Регистрационен номер на МПС представлява буквено-цифров код за идентификация на МПС. Обикновено се изобразява на светлоотразителна метална или пластмасова табела и се закрепва на предната и задната (или само на задната) част на превозното средство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Франция е първата страна, която въвежда регистрационни табели с наредба на парижката полиция от 14 август 1893 г.,[1] следвана от Германия през 1896 г.[2] Нидерландия е първата страна, въвела национална регистрация на регистрационните табели, наричани „разрешително за каране по пътищата“, през 1898 г. Отначало тези табели са били само поредни номера, започвайки от 1, но това е променено през 1906 г.

Шрифт, затрудняващ фалшификацията

В САЩ, където всеки щат издава свои регистрационни номера, Ню Йорк въвежда регистрационни номера през 1903 г. (черни номера на бял фон), като преди това (от 1901 г.) е имало изискване само инициалите на собственика да се виждат отчетливо отзад на превозното средство.[3] Отначало е нямало нормирани регистрационни номера, а всеки собственик на кола е бил длъжен да си ги прави сам. През 1903 г. Масачузетс става първият щат, въвел стандартизирани регистрационни табели.

В Германия през 70-те години на 20 век е въведен в употреба шрифт, получил названието затрудняващ фалшификацията (на немски: FE-Schrift, Fälschungserschwerende Schrift)[4] . Той е разработен така, че например буквата O не може да се преправи в Q, и обратно, не може да се добави щрих към P, за да изглежда буквата като R.

Галерия на регистрационни номера в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Галерия на регистрационни номера в други континенти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия на специални и нестандартни регистрационни номера[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Международен код на държавите за регистриране на автомобили (ISO)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robertson, Patrick. The book of firsts. C. N. Potter : distributed by Crown Publishers, 1974. с. 51. Посетен на 13 August 2011.
  2. De Autogids.nl (на нидерландски)
  3. Laws of New York Chap 531, §169a, Apr 25, 1901; Chap. 625, §169a, May 15, 1903
  4. Schrift für Kfz-Kennzeichen. Bundesanstalt für Straßenwesen, Bergisch Gladbach, Germany.