Реджо Емилия (град)

Тази статия е за града в Италия. За провинцията вижте Реджо Емилия.

---

Реджо Емилия Reggio Emilia
Базиликата Гиара
Реджо Емилия 44.7, 10.633333 Реджо Емилия
Страна	Италия
Регион	Емилия-Романя
Площ	230,66 km²
Надм. височина	68 m
Население	172 284 души (2025)
Основаване	I век пр.н.е.
Покровител	Св. епископ Проспер (24 ноември)
МПС код	RE
Официален сайт	www.reggioemiliawelcome.it
Реджо Емилия в Общомедия

Реджо Емилия (на италиански: Reggio Emilia), официално Реджо нел'Емилия (Reggio nell'Emilia), е град и община в Северна Италия, център на провинция Реджо Емилия в регион Емилия-Романя. Към 1 януари 2025 г. населението му е 172 284 души, от които 28 749 са чужди граждани.

Реджо Емилия е основан от консула Марк Емилий Лепид по протежение на Виа Емилия, древния римски път между Пиаченца и Римини. Градът носи званието „Град на Трикольора“, тъй като именно тук на 7 януари 1797 г. за първи път е представено италианското знаме, вдъхновено от цветовете на Циспаданската република. Оригиналното знаме се пази в Залата на Трикольора в кметството, където заседава общинският съвет.

Реджо, заедно с Парма и Модена, е едно от родните места на Пармиджано-Реджано. От края на XIX век кооперативният модел играе ключова роля в икономическия и социалния живот на града и провинцията. Тук възниква и международно признатият педагогически метод „Подходът на Реджо Емилия“, а градът е водещ център в областта на мехатрониката.

След Втората световна война Реджо Емилия е удостоен със златен медал на Съпротивата за значимия си принос към Италианската освободителна война.

В Реджо е роден поетът Лудовико Ариосто (1474-1533).

География и население

Реджо Емилия се намира в южния край на Паданската низина, в центъра на историческата област Емилия и едноименната провинция, като през него протича потокът Кростоло. Общинската територия е напълно равнинна и се пресича от множество потоци и малки реки, около които през вековете възникват първите селища, днес превърнати в градски квартали и населени места. Градът лежи в подножието на Тоскано-Емилианските Апенини, които се издигат на юг в съседните общини Куатро Кастела, Албинеа, Скандиано и Казалгранде.

Реджо Емилия граничи с четиринадест общини: Кампеджине, Каделбоско ди Сопра и Баньоло ин Пиано на север, Кореджо, Сан Мартино ин Рио и Рубиера на изток, Казалгранде, Скандиано, Албинеа и Куатро Кастела на юг и Бибиано, Кавриаго, Монтекио Емилия и Сант’Иларио д’Енца на запад. Намира се на 24 км северозападно от Модена и на 27,5 км югоизточно от Парма.

Към 1 януари 2025 г. населението му е 172 284 души, от които 28 749 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Албания (2705 души), Египет (2624 души) и Румъния (2456 души). Има и 89 български граждани.

Топоним

Терминът „Reggio“ има древен произход и може да бъде сведен до латинското „Regium Lepidi“, което означава „градът на Лепид“. Това име се отнася до основаването на града от римския консул Марк Емилий Лепид през I век пр.н.е. Присъствието на „Emilia“ в пълното име Reggio Emilia е препратка към римския път Виа Емилия, който е минавал през района.

Икономика

Икономиката на общината се основава главно на развития третичен сектор, включително финансови услуги и кооперативни структури, както и на индустриално‑производствения сектор, развит в областите на механиката и мехатрониката.

Земеделието и животновъдството са силно развити, особено в свиневъдството (Национален панаир на свинете), млечния сектор (с прочутото сирене Пармиджано Реджано, чиято продукция се контролира от едноименния консорциум със седалище в града), винопроизводството (реномираното Ламбруско Реджано) и овощарството. В индустриален план производствените предприятия са предимно малки и средни фирми, действащи в различни сектори, като най-голяма концентрация има в историческия механичен индустриален район на града. Особено развити са секторите: механикс, мехатроника, керамика (в Казалгранде и Кастеларано), електроника, хранително-вкусова промишленост, дизайн и мода, текстил.

В града и провинцията се намират седалищата на големи индустриални групи, сред които: Max Mara Fashion Group, Interpump Group, Sigma Realco, Brevini Group, Padana Tubi, Gruppo Ferrarini, Landi Renzo, RCF, Veroni, Smeg, Argo Tractors, Lombardini Group, Walvoil, Interacciai, Conad Centro Nord, Cantine Riunite, Granitifiandre и Iren.

Холдингът NewPrinces, възникнал като Newlat Food, както и неговото непряко контролирано дружество Princes Italia (бивша Princes Industrie Alimentari), имат юридическо и административно седалище в Реджо Емилия.

Credito Emiliano е банков институт със седалище в града. Компанията Officine Meccaniche Reggiane, която отдавна е преместила юридическото си седалище, е била важна част от индустриалното минало на Реджо.

Икономиката на Реджо Емилия традиционно е силно ориентирана към износ: през 2016 г. общата стойност на износа достига 9,5 млрд. евро, което представлява 2,3% от общия италиански износ. Характерна особеност на градската и провинциалната икономика, особено в третичния сектор, е широкото разпространение на кооперативни предприятия, действащи в различни икономически области, някои от които са национални по мащаб: Coopservice, Coop Alleanza 3.0, CIRFOOD и CCPL.

История

Районът на днешен Реджо Емилия е населен още в праисторически времена от общности с келтско‑лигурски произход. От VI в. пр.н.е. в областта се установяват етруски колонии, чието присъствие е сигурно засвидетелствано от археологически находки. След римското завладяване на Цизалпийска Галия и подчиняването на племето бои, територията преминава под римска власт и тук е разположен военен гарнизон за охрана на Виа Емилия. Провинцията бързо се превръща в една от най-процъфтяващите в империята, а Реджо израства до статут на град и римска община под името Regium Lepidi, произлизащо от Марк Емилий Лепид, основател на града и на пътя, дал име на региона.

Археологически данни свидетелстват за съществуването на значими римски постройки, сред които градска базилика (останки под днешната сграда на Кредито Емилиано), както и театър и амфитеатър, идентифицирани благодарение на изследванията на Паоло Сторчи. С падането на Западната Римска империя градът запада и почти се обезлюдява.

След лангобардското завоевание през VI век Реджо става столица на едноименно херцогство. В Ранното средновековие се утвърждава като епископско седалище и по-късно като свободна комуна, но вътрешните конфликти довеждат до установяване на властта на династията Есте, под чието управление градът се превръща в херцогство. В този период се налага и името „Реджо ди Ломбардия“, използвано до XIX век.

На 27 декември 1796 г., по време на наполеоновите кампании, в града се свиква събрание от 110 делегати, председателствано от Карло Фачи, което постановява създаването на Циспаданската република (Болоня, Ферара, Модена и Реджо Емилия). На 7 януари 1797 г. в Залата на трикольора е представено за първи път италианския трикольор, предложено от Джузепе Компаньони, запомнен като „бащата на трикольора“. След разширяването на републиката с Ломбардия тя приема името Цизалпийска република.

След Виенския конгрес през 1815 г. херцогството е възстановено под властта на Австрия‑Есте, докато през 1860 г. Реджо е присъединен към Кралство Сардиния, което година по-късно става Кралство Италия. Тогава официално е въведено и днешното име Реджо Емилия.

Забележителности

Обща информация

Съвременният исторически център на града има форма на удължен шестоъгълник; пресечен от Виа Емилия, той носи предимно архитектурния облик на XVI–XVIII век. Страните на шестоъгълника съответстват на трасето на старите крепостни стени, разрушени в началото на XIX век и превърнати в градски булеварди, за да се позволи разширяването на града. Сред основните паметници се открояват неокласическият Общински театър, посветен на актьора Ромоло Вали, ренесансовите и барокови базилики „Сан Просперо“ и светилището „Блажена Дева Мария от Гиара“, катедралата, както и множество средновековни и ренесансови дворци, разпръснати из центъра.

Особено интересна е градоустройствената конфигурация на централните площади. Връзката между главния площад, на който се намират катедралата и кметството – Пиаца Прамполѝни (на местен диалект Piàsa Granda, „Големият площад“) и Пиаца Сан Просперо (Piàsa Céca, „Малкият площад“), където се провежда пазарът, се осъществява чрез покритата улица Виа дел Бролето. Пиаца Прамполѝни е свързана чрез друга аркада и с Пиаца Казоти, която някога е била площадът на т.нар. битпазар (piàsa di Zavaj, „площад на старинарите“). Значима е и Пиаца Фонтанези, разположена по-периферно, в чийто център растат липи и която е обградена от портици.

Сред важните градски оси са:

• Виа Емилия, разположена върху оригиналния римски декуманус, изцяло застроена с архитектурно ценни сгради и разделена на два клона от Пиаца дел Монте;
• Корсо Гарибалди, следващ трасето на древното корито на потока Кростоло (отклонен извън стените в древността), в чиито околности се намират базиликата „Мадона дела Гиара“, Херцогският дворец (днес седалище на провинцията и префектурата) и Ораторият на Христос.

От значение са и Обществените градини – парк от XIX век със статуи и фонтани, изграден върху терена на старата военна цитадела, както и прилежащите Пиаце дей Театри.

В града лесно се разпознават следите от римската урбанистика (Градските музеи съхраняват интересни мозайки), както и средновековните трансформации. Сред малките улички на центъра се открояват Виа Сан Карло, Виа Тоски и Виа Гуидо да Кастело.

По протежение на Виа Емилия се намира монументалният комплекс Маурициано, който е приютявал поета Лудовико Ариосто. Комплексът включва вила от XV век и парк, достъпен през монументална арка.

В залата от XVII век на кметството, известна като Зала на Трикольора, е прието първото знаме на Циспаданската република (по-късно Цизалпийска република), от което произлиза днешният италиански трикольор.

Реджо Емилия се отличава и със съвременна архитектура: в непосредствената периферия се издигат футуристичната гара AV Mediopadana и мостовете, и двете монументални творения на инженера и архитект Сантяго Калатрава. В областта на индустриалната археология значими примери за градско обновяване са Технополо-то, изградено в част от бившите заводи „Офичине Реджане“, и съседното пространство, което приютява Международния център за детството „Лорис Малагуци“, разположен върху терена на бившата фабрика „Локатели“. Районът на изоставените „Офичине Реджане“ днес е една от най-проблемните зони на града и е обект на мащабен проект за възстановяване и функционално обновяване.

Религиозна архитектура

• Катедрала „Санта Мария Асунта“ (Duomo di Santa Maria Assunta) – намира се на пл. „Прамполини“ в историческия център и е катедрален храм на епархията Реджо Емилия–Гуастала. Построена е в романски стил, със строителни етапи от XIII век и значителни преустройства през 1599 г. Обявена е за национален паметник през 1940 г.
• Базилика „Сан Просперо“ (Basilica di San Prospero) – ренесансова църква на пл. „Сан Просперо“, посветена на покровителя на града. Представителен пример за емилианския ренесанс. Главният олтар съхранява мощите на светеца, пренесени от едноименния манастир.
• Църква „Сант'Анселмо да Лука (Chiesa di Sant'Anselmo da Lucca)
• Църква „Сант'Агостино“ (Chiesa di Sant'Agostino) – разположена на Пиацета Пинедоли; седалище на енорията „Сан Лоренцо ин Сант'Агостино“. Строена между 1452 и 1746 г.
• Църква „Св. св. Карл и Агата“ (Chiesa dei Santi Carlo e Agata) – на ул. „Сан Карло“; основно обновена през 1660-те години по проект на Луиджи Бартоломео Аванцини и под ръководството на Джироламо Белтрами.
• Църква „Сан Доменико“ (Chiesa di San Domenico) – на пл. „Сан Доменико“; изграждана между 1233 и 1734 г.
• Църка „Сан Николо“ (Chiesa di San Nicolò)
• Църква „Сан Филипо Нери“ (Chiesa di San Filippo Neri)
• Църква „Сан Франческо“ (Chiesa di San Francesco) – на пл. „Мартири“; възниква през XIII век върху по-стар параклис, свързан с императорския дворец. Преустройвана през 1725 г. от Джовани Мария Ферарони и с неокласическа фасада от 1856–1857 г. (Пиетро Маркели).
• Църква „Сан Джорджо“ (Chiesa di San Giorgio) – на ул. „Фарини“; строена между 1638 и 1743 г.
• Баптистерий „Сан Джовани Батиста“ (Battistero di San Giovanni Battista) – на пл. „Прамполини“; основан през 1039 г., преустроен в ренесансов стил между 1487 и 1492 г. и включен в епископския дворец. Фасадата е обновена през 1880 г.
• Църква „Сан Джовани Еванджелиста“, нар. „Сан Джованино“ (Chiesa di San Giovanni Evangelista (detta di San Giovannino)) – на пл. „Сан Джовани“; датира от 1545 г.
• Църква „Сан Джироламо“ (Chiesa di San Girolamo) – на ул. „Сан Джироламо“; от 1646 г.
• Църква „Сан Пиетро“ (Chiesa di San Pietro) – на ул. „Емилия Сан Пиетро“; строена между 1586 и 1782 .
• Църква „Санто Спиридионе“ (Chiesa di Santo Spiridione) – на ул. „Нуова“; от 1769 г.
• Църква „Капучини“ (Chiesa dei Cappuccini)
• Църква „Санта Тереза“ (Chiesa di Santa Teresa) – на ул. „Кампо Марцио“; изграждана между 1716 и 1743 г.
• Църква „Санти Джакомо е Филипо“ (Chiesa dei Santi Giacomo e Filippo) – на ул. „Рома“; възниква през XII век, с преустройства до 1742 г.
• Църква „Санто Стефано“ (Chiesa di Santo Stefano) – на ул. „Емилия Санто Стефано“; строежът започва около 1130 г.
• Църква „Сан Дзеноне“ (Chiesa di San Zenone) – на пл. „Сан Дзеноне“; изграждана между 1763 и 1929 г.
• Клоатъри „Сан Пиетро“ (Chiostri di San Pietro) – манастирски комплекс от XVI–XVII век.
• Клоатъри „Сан Доменико“ (Chiostri di San Domenico)
• Ораторий на Христос (Oratorio del Cristo) – на пл. „Роверси“; построен между 1758 и 1761 г.
• Синагога (Sinagoga) – на ул. „Акуила“; изградена през 1857–1858 г.
• Храм „Беата Верджине дела Гиара“ (Tempio della Beata Vergine della Ghiara) – на бул. „Гарибалди“; строен между 1597 и 1619 г., един от най-значимите светилища в града.

• 
  Катедралата на Реджо
• 
  Базилика „Сан Просперо“
• 
  Църква „Сант'Агостино“
• 
  Църква „Санти Карло е Агата“
• 
  Църква „Сан Доменико“
• 
  Църква „Сан Франческо“
• 
  Църква „Сан Джорджо“
• 
  Баптистерий „Сан Джовани Батиста“
• 
  Църква „Сан Джовани Батиста“ (Сан Джованино)
• 
• 
  Църква „Сан Джироламо“
• 
  Църква „Сан Пиетро“
• 
  Църква „Санто Спиридоне“
• 
  Църква „Санта Тереза“
• 
  Църква „Санти Джакомо е Филипо“
• 
  Църква „Санто Стефано“
• 
  Църква „Сан Дзеноне“
• 
  Клоатъри „Сан Пиетро“
• 
  Ораторий на Христос
• 
  Синагога
• 
  Храм на Блажената Дева на Гиара

Градска архитектура

• Общинска палата и Зала на Трикольора (Palazzo del Comune e Sala del Tricolore)
• Маурициано – дом на Лудовико Ариосто (Il Mauriziano, dimora di Ludovico Ariosto)
• Палацо Анчини (Palazzo Ancini)
• Палацо Беки-Маняни (Palazzo Becchi-Magnani)
• Палацо Бузети (Palazzo Busetti)
• Палацо дей Каноничи (Palazzo dei Canonici)
• Палацо дел Капитано дел Пополо (Palazzo del Capitano del Popolo)
• Палацо Касоли-Тирели (Palazzo Cassoli-Tirelli)
• Палацо Касоли (Palazzo Cassoli)
• Палацо Ферари Корбели (Palazzo Ferrari Corbelli)
• Палацо дел Монте (Palazzo del Monte)
• Херцогски дворец, дн. Палацо Аленде – Правителствена сграда (Palazzo Ducale (ora Palazzo del Governo - Palazzo Allende))
• Палацо Маласпина Торело (Palazzo Malaspina Torello)
• Палацо Маненти (Palazzo Manenti)
• Палацо Маздони (Palazzo Masdoni)
• Палацо да Мостро (Palazzo da Mosto)
• Палацо Рангоне (Palazzo Rangone)
• Палацо Пратониери (Palazzo Pratonieri)
• Палацо Сакрати-Теракини (Palazzo Sacrati-Terrachini)
• Палацо Скаруги (Palazzo Scaruffi)
• Палацо Тирели (Palazzo Tirelli)
• Епископски дворец (Palazzo Vescovile)
• Театър „Ариосто“ (Teatro Ariosto)
• Театър „Кавалерица“ (Teatro Cavallerizza)
• Общински театър „Ромоло Вали“ (Teatro Municipale)
• Театър „Сан Просперо“ (Teatro San Prospero)
• Комплекс на бившата психиатрична болница „Сан Ладзаро“ (Complesso dell'ex Ospedale psichiatrico San Lazzaro)
• Комплекс на бившите машинни заводи на Реджо (Complesso dell'ex Officine Meccaniche Reggiane)

• Херцогски дворец в Ривалта (Palazzo Ducale (Rivalta))

• 
  Кметство
• 
  Зала на Трикольора
• 
  Вила „Маурициано“
• 
  Палат „Беки-Маняни“
• 
  Палат на Капитана на народа (дн. поща)
• 
  Палат „Касоли-Тирели“
• 
  Палат „Касоли“
• 
  Палат „Ферари Корбели“
• 
  Херцогски дворец (дн. Палат „Аленде“)
• 
  Палат „Тирели“
• 
  Театър „Лудовико Ариосто“
• 
  Театър „Кавалерица“
• 
  Общински театър „Ромоло Вали“

Други

• Виа Емилия (Via Emilia)
• Бул. Джузепе Гарибалди“ (Corso Giuseppe Garibaldi)
• Улиците на града (Strade di Reggio Emilia)
• Крайградско монументално гробище (Cimitero monumentale suburbano)
• Парк (Giardini Pubblici)
• Крепостни стени и градски стени (Mura e porte urbane)
• Мостове на Калатрава (Ponti di Calatrava a Reggio Emilia)
• Гара на Реджо Емилия AV Медиопадана (Stazione di Reggio Emilia AV Mediopadana)
• Катедрален площад (пл. „Вктор Емануил II“, пл. „Прамполини“) (Piazza del Duomo (Piazza Vittorio Emanuele II, Piazza Prampolini), detta anche Piazza Grande)
• Пл. „Фонтанези“ (Piazza Fontanesi)
• Пл. „Сан Доменико“ (Piazza San Domenico)
• Пл. „Сан Просперо“, нар. още „Малък площад“ (Piazza San Prospero, detta anche Piazza Piccola)
• Театрални площад: Платцдарм, пл. „Витория“, пл. „Кавур“, пл. „Мартири дел сете лульо“ (Piazze dei Teatri (Piazza d'Armi, Piazza della Vittoria, Piazza Cavour, Piazza Martiri del sette luglio)
• Обеликс на пл. „Джоберти“ (Obelisco di Piazza Gioberti)
• Пространство „Джера“ (Spazio Gerra)

• 
  Виа Емилия
• 
  Обелиск „Гиара“

Култура

Библиотеки

В културния живот на града важна роля играе историческата общинска библиотека „Паници“., посветена на Антонио Паници, в която се помещава и кабинетът за графика „Анджело Даволи“. Общината разполага и с пет разположени по кварталите библиотеки – в Санта Кроче, Оспицио, Роста Нуова, Сан Пелегрино и Оролоджо. Други значими институции са:

• Научната библиотека „Карло Ливи“ към здравната служба на Реджо Емилия
• Библиотеката „Бартоломео Барбиери“ на капуцинските братя
• Библиотеката на Университета в Модена и Реджо Емилия
• Библиотеката на болницата „Арчиспедале Санта Мария Нуова“
• Библиотеката на музикалния институт „Акиле Пери“, посветена на маестро Армандо Джентилучи

Образование

Градът от десетилетия е в центъра на педагогическия опит, известен като „Reggio Children“, свързан с образователния подход в общинските детски градини, вдъхновен от изследванията на педагога от Реджо Лорис Малагуци. Реджо Емилия е международно признат и високо ценен за високото качество на своите ясли и детски градини, които се превръщат в световен модел, известен като „Reggio Emilia Approach“.

В града се намира и Центърът за детството „Лорис Малагуци“, чиято роля в областта на ранното образование и педагогическите иновации надхвърля националните и европейските граници.

Градската училищна система предлага обучение от начално до гимназиално ниво и включва 174 държавни и частни структури, сред които:

• 64 детски градини
• 46 начални училища (1.–5. клас)
• 16 средни училища от първа степен (6.–8. клас)
• 38 средни училища от втора степен (9.–13. клас), сред които 17 лицея, 11 технически института и 10 професионални института

От 1752 до 1792 г. Реджо Емилия е имал собствен университет. След това, в продължение на около два века, студентите се насочват към близките университетски градове: Парма, Модена, Болоня.

В края на XX век университетът се възражда. В града има филиали и катедри на Университета на Модена и Реджо Емилия (катедри по комуникации и икономика, образование и хуманитарни науки, науки за живота, инженерни науки и методи) в градската централа Палацо Досети и в района на бившата психиатрична болница „Сан Ладзаро“, в източните покрайнини на града, сега превърната в университетски кампус. В центъра на града се намират университетските общежития на UniMORE.

Реджо Емилия е домакин и на Музикалната консерватория „Акиле Пери-Клаудио Меруло“, разположена в градския комплекс „Киостри ди Сан Доменико“, известен като „ex Stalloni“. Тя предлага тригодишни и двугодишни специализации.

Музеи

• Дворец на музеите (Palazzo dei Musei), основно седалище на Градските музеи на Рееджо Емилия, в който се намират колекции по археология, етнография, история на изкуството, естестена история и градска иторищ. От 1830 г. се намира в Палат „Сан Франческо“
• Колекция „Марамоти“ (Collezione Maramotti)
• Галерия „Пармеджани“ (Galleria Parmeggiani)
• Музей на Капуцините (Museo dei Cappuccini)
• Епархийски музей (Museo Diocesano)
• Музей на Трикольора (Museo del Tricolore)
• Фондация на Палат Маняни (Fondazione Palazzo Magnani), временни изложби
• Пространство Джера (Spazio Gerra)
• Музей на историята на психиатрията (Museo di storia della psichiatria)
• Музей на Светилището на Блажената Дева от Гиара (Museo del Santuario della Beata Vergine della Ghiara)
• Кавалерийски музей (Museo dell'Arma di Cavalleria)
• Палат „Да Мосто“ (Palazzo da Mosto)
• Ниво 9 - Музей на местата от 20. век (Livello 9 - Museo dei luoghi del '900)
• Маурициано (Mauriziano)
• Музей на велосипеда „Дж. Чимури“ (Museo della Bicicletta "G. Cimurri")
• Художествена колекция на фондация „Манодори“ (Collezione d'Arte della Fondazione Manodori)
• BAI Max Mara - Корпоративна библиотека и архив (BAI Max Mara - Biblioteca e Archivio d'Impresa)
• Исторически архив „“ (Archivio Storico Officine Reggiane)
• Кабинет с щампи „Анджело Даволи“ (Gabinetto delle stampe Angelo Davoli)
• Студио на Анджело Даволи (Studio di Angelo Davoli)
• Музей на Държавния архив на Реджо Емилия (Museo dell'Archivio di Stato di Reggio Emilia)
• Музей „Гиара“ (Museo della Ghiara)

Побратимени градове

• Бидгошч, Полша (1962)
• Дижон, Франция (1963)
• Шверин, Германия (1966)
• Задар, Хърватия (1972)
• Жирона, Испания (1982)
• Форт Уърт, САЩ (1985)
• Кишинев, Молдова (1989)
• Крагуевац, Сърбия (2004)
• Полокване, РЮА (2004)
• Пемба, Мозамбик (2012)
• Бейт Джала, Палестина (2019)
• Сентар, Сараево, Босня и Херцеговина (2021)

Външни препратки

• Официален сайт Архив на оригинала от 2011-04-27 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Reggio Emilia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​