Редукция на неударените гласни в българския език
Редукция (потъмняване) на неударените гласни в българския език – явление, при което в неударени позиции противопоставянето на гласните по признака отвореност-затвореност се неутрализира — неударените широки гласни (е, а, о) при изговор се стесняват и/или неударените тесни гласни (и, ъ, у) се разширяват, при което звуковете изписвани с двойките гласни букви е-и, а-ъ и о-у трудно или изобщо не се различават. Редукция на е и и в книжовния език обаче се наблюдава само в определени позиции.[1]
Неутрализирането е най-силно изразено в източните говори на българския език, където е налице пълна редукция, при която неударените а, о, е преминават в ъ, у, и.[2] В западните говори редукцията е по-слаба и засяга само а и о.[3] Разширяването на тесните гласи ъ, у, и и приближаването им до а, о, е (процес, който може да бъде наречен „обратна редукция“) по принцип е по-слабо изразено отколкото стесняването на вторите и доближаването им до първите.[3]
Степента на редукцията зависи от няколко фактора. В сричка директно преди ударена сричка, редукцията е най-слаба, докато в по-предни позиции, както и след ударената сричка, се наблюдава по-силна редукция. Редукцията зависи и от съседните съгласни – след меки и шушкави съгласни, редуцираните гласни се изговарят по-затворено. Когато е в позиция до устнена и заднонебна съгласна, редукцията на [о] е по-силна (война: /вуйна/). В книжовния език не се допуска силна редукция на о, каквато се среща в разговорната реч.[3]
Условното писане на а вместо ъ и на я вместо йъ в непълния член на съществителните имена и окончанията на някои видове глаголи и некнижовното произнасяне на тези букви както се пишат не е свързано с редукцията на неударени гласни.[4]
В международната фонетична азбука, редуцирана българска гласна а или ъ се означава със знака /ɐ/, а редуцирана гласна о или у се означава с /o/ (докато за нередуцирано о се използва знакът /ɔ/).[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че възникването на редукцията е вследствие на замяната на праславянското тоново (музикално) ударение с българското динамично (силово) ударение. По архаичните местни имена от българославянски произход в Южна и Средна Гърция може да се съди, че явлението е съществувало в част от българските диалекти още през периода 6-9 век.[6]
В българските писмени паметници от 13 век редукцията на гласната а се изразява чрез замяната на буквата а с ѫ или с ь (=ъ).[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стр. 8 от Пашов, Петър. Българска граматика. Хермес, 1999-2005. ISBN 9544596534. с. 456. – „Неударено е се приближава до неударено и само в определени позиции, в повечето случаи книжовният език различава неударени е и и “ (не е посочено кои са тези позиции)
- ↑ Стр. 8 от Пашов, Петър. Българска граматика. Хермес, 1999-2005. ISBN 9544596534. с. 456.
- ↑ а б в Бояджиев, Тодор. Съвременен български език. София, Петър Берон, 1999. ISBN 9544020365. с. 87-88.
- ↑ стр. 10 от Пашов, Петър, Първев, Христо. Правоговорен и правописен речник на българския език. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 9540716683. с. 1208. – Некнижовният изговор при имената (/„ръкъ̀“, „земьъ̀“, „града̀“, „деня̀“/) и при глаголите (/„чета̀“ – „чета̀т“, „стоя̀“ – стоя̀т“/) не бива да се смесва с редукцията, каквато исторически тук липсва и не е възможна под ударение.
- ↑ Handbook of the International Phonetic Association. Cambridge University Press, 1999. стр. 56. [o] is a neutralization of /u/ and /ɔ/, [ɐ] is a neutralization of /a/ and /ɤ/, both in unstressed syllables.
- ↑ а б стр. 74-75 от Харалампиев, Иван. Историческа граматика на българския език. Велико Търново, Фабер, 2001. ISBN 954775064X. с. 244. – използва като източник Заимов, Й. Данни на българските географски имена от Южна Гърция за българския език от VI до IX век. – В: Исторически развой на българския език. Т.1. Доклади на I международен конгрес по българистика. С., 1983, 40-63
