Режинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Режинци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3,79 km²
Надм. височина 996 m
Пощ. код 2562
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 62428
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Режинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Режинци се намира северозападно от Кюстендил по поречието на река Ломничка по склоновете на Чудинска планина, на юг и югозапад от височина Двата дъба (1099,6 м).Само мах. Кози дол е разположена в поречието на река Драговищица, на северозапад от вис. Двата дъба. На около 1 км югозападно от селото е връх Чудинска чука с височина 1170,2 м. През землището на селото минава черен път от с.Долно Уйно до с.Ломница, като разстоянието до двете села е по около 3,5 км. Към м. Май 2018 г. се поддържа само пътят до с.Ломница.

Селото е разпръснат тип с четири махали – Горна махала с н.в. 1040 м, Долна махала – 940 м, Средна (или Онамнята) махала – 960 м и махала Кози дол с н.в. 800 м. Разстоянието между Долна и Горна махала е около 400 м, а между тия двете и Средната (Онамнята) – около 700 м. Най-отдалечена е Кози дол – на около 1,300 км от Горна махала. Селото отстои на 24 км от гр. Кюстендил през с.Ломница.

Най-близката река Ломничка е на 300-500 м с много стръмни брегове. През територията на селото има две маловодни дерета, които често през лятото пресъхват. Използват се за водопой на добитъка и за напояване на малките зеленчукови градинки в близост до тях. За целта се използуват „пийове“, т.е. изкуствено направени вирове по пътя на вадата с малко бентче и възможност за изпускане на събралата се вода. Това се прави с цел да се осигури достатъчно количество и дебит на водата за поливане.

Климат : планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ломница (1949-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

                   След 1956 г. миграционните процеси се усилват и към м.Май 2018 год. в Режинци живеят две възрастни жени.Броят на населението по години е бил както следва:

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 109 158 187 205 194 134 80 22 10 4

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. В турски данъчни регистри от 1576 г. е записано като Ержан. Преди около 20 години преди освобождението на България от турско робство село Режинци е било махала от село Ломница, но по това време се е отделило в самостоятелно селище. Не е известно кога се е основала тази някогашна махала на с. Ломница, нито кои са и кога са дошли първите ѝ заселници. При събирането на материали за книгата си „Сборник за народни умотворения и народопис - Каменица“, изд. 1935 г., Йордан Захариев разговарял с двама възрастни мъже - дядо Иван(85 годишен) от махала Кози дол и дядо Андон от Долната махала. Разговорът се е провел вероятно около 1930 год. Двамата казали, че преди около 150 години селото е било разположено при днешните гробища, но било изгорено от турците и по-голяма част от жителите му изклани. Оцелели само три семейства - дядо Атанасови, дядо Станоеви и дядо Гергинови, които след като се крили известно време в горите на Кози дол се върнали, но се заселили на други места: дядо Атанас основал днешната Горна махала, дядо Станой - Средната и дядо Гергин - Долната.Изгарянето на селото се дължало на следното: турски стражари-потераджии преследвали хайдутите Гурбан войвода, Иван войвода и Олтоман войвода. Минавайки през Режинци отседнали в една къща, където много яли и пили.Тръгнали си и при преминаване на „Големи дол“ един от тях паднал и се убил на място. Другарите му, също много пияни, продължили, но изгубили пушките си.За да се оправдаят пред началството, набедили селяните, че са ги нападнали и убили един от тях, а те едвам са се спасили.Затова селото било унищожено.

Махала Кози дол е основана от братята Иван, Богослов и Младен Никови от Олтоманци(махала на с. Горно Уйно). Малко преди освобождението те били потърсени от турската власт да отидат да карат с колите си храна и боеприпаси за войската. Те избягали в гората в Кози дол, където направили землянки и живели няколко години. След освобождението се оженили и останали за постоянно в Кози дол. Впоследствие Богослов се изселил с шестте си деца в Осман пазар(дн.Омуртаг), Младен с единия си син отишъл в София, а другият му син се установил в Кюстендил, а Иван останал в селото.

В края на XIX век селото имало 8347 декара землище, от които 7350 дка гори, 997 дка ниви и др. и се отглеждали 18 коня, 37 говеда, 143 овце и 203 кози. Основен поминък на селяните са били земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти.

Името на селото произлиза от хубавата ръж, която се раждала, а според други - като духа вятърът „из доло ръжи“.В националния регистър на населените места до 08.01.1966 год. е записвано като Режанци, а от оттогава до сега Режинци.

През годините селото е принадлежало към следните териториални единици: община Ломница(1949 - 1958), община Драговищица(1958 - 1961), община Долно Уйно(1961 - 1978), община Драговищица(1978 - 1987) и община Кюстендил(от 1987 г.).

Населението е християнско с източноправославно вероизповедание. През 1926 год. по инициатива на баба Йорданка от мах. Кози дол е построена църквата „Мала Богородица“ в местността „Чурица“. Там се е провеждал събор с курбан. Малък дървен параклис е имало в местн. „Илинден“ близо до училището и в местността „Кръстато дърво".

Училището в Режинци първоначално е било в къщата на Гиго Тасков. Ползвани са две стаи и е плащан наем 600 лв годишно. Училищното настоятелство с председател Васил Иванов на 06.12.1930 год. взема решение да се построи училище в местността „Гноѝшки“. То е завършено през 1933 год. Учители са били Стоичко Д. Райков и Васил Ангелов Янев. На 09.06.1960 год. училището е закрито поради недостатъчен брой ученици.

На 06.04.1956 год. е образувано ТКЗС(Трудово кооперативно земеделско стопанство) с председател Е.Манов. През 1958 год. ТКЗС„Прогрес“- с. Режинци се обединява с ТКЗС„Дружба“ - с. Ломница. От 1979 год. стопанството преминава към АПК(Аграрно-промишлен комплекс) „Драговищица“. През 1991 год. със закон се прекратява съществуването на ТКЗС, като за целта се създават ликвидационни съвети.

Селото е електрифицирано през 1969 год. и водоснабдено. Дотогава вода се е вземала от кладенци и от чешми с резервоари.

Смесен магазин е построен в Горната махала около две години след образуването на ТКЗС.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Режинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Света богородица“ (1926).
  • Вековен дъб в местността „Кръстато дърво“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Тасков (1917-1987) – АБПФК, партизанин, генерал-майор в българската армия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.559;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.162;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Захариев,Йордан.Сборник за нанародни умотворения и народопис.книга ХL.Каменица,София-Придворна печатница-1935 г. Издава БАН.стр.331-334;
  2. Тикварски,Любен.В пазвите на три планини.изд.2009 г.стр.194-196;
  3. НСИ-Национален регистър на населените места http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4033&ezik=bul

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]