Режин Дефорж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Режин Дефорж
Régine Deforges
Режин Дефорж, 1996 г.
Режин Дефорж, 1996 г.
РоденаРежин Мари Леоне Дефорж
15 август 1935 г.
Починала3 април 2014 г. (78 г.)
Професияписател, драматург, сценарист, журналист, издател
Националност Франция
Активен период1971 – 2014
Жанрдрама, исторически роман, любовен роман, детска литература, биография, документалистика
Известни творбипоредица „Синият велосипед“
НаградиОфицер на Ордена за заслуги към Франция, 1981 г. Кавалер на Ордена на Почетния легион, 1992 г.
СъпругПиер Шпенглер (1953 – 1965)
Пиер Виаземски (1984 – 2014)
Деца3
Уебсайт
Режин Дефорж в Общомедия

Режин Дефорж (на френски: Régine Deforges) е френска журналистка, издателка, режисьорка, драматург и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман, любовен роман, биография, детска литература, еротична литература и документалистика.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Режин Мари Леоне Дефорж е родена на 15 август 1935 г. в Монморийон, Франция, в семейството на Клеман Дефорж и Бернадет Пейон. Отгледана е в различни религиозни институции. Когато е 15-годишна е откраднат дневника ѝ, в който записва мислите си и любовта, която изпитва към момиче на нейната възраст. Това предизвиква местен скандал: тя е изгонена от институциата и е принудена да изгори другите си тетрадки. Този инцидент я вдъхновява много по-късно за книгата „Откраднатата тетрадка“ (1978).[2][4]

След завършване на обучението си, в периода 1960 – 1976 г. работи като продавач на книги и книговезец. През 1968 г. създава собствено издателство „L'Or du temps“, което я прави първата жена издател във Франция.[2] Първата публикувана от нея книга, „Le Con d'Irène“ е конфискувана 48 часа след като е пусната в продажба на 22 март 1968 г. Заради нея тя е осъдена за „неуважение към добрите нрави“ и е лишена от граждански права за три години.[2] След това публикува около 100 книги, написани от жени, както и книги на Гийом Аполинер, Теофил Готие, Рестиф дьо ла Бретон и Андре Пиер дьо Мандиарг, повечето от които са обект на различни забрани и съдебно преследване. Многобройните съдебни дела и тежки глоби я принуждават впоследствие да обяви фалит.[1]

Първият ѝ роман „Бланш и Лусия“ от едноименната поредица е издаден през 1976 г. и е историята на двете ѝ баби. Продължението ѝ, „Децата на Бланш“ е издадено през 1982 г.

Авторка е на около четиридесет книги, включително романи, есета и антологии. През 1981 г. е издаден историческият ѝ роман „Детето на вълците“. През 576 г. галският селянин Ромулф открива двегодишно бебе, което лежи между лапите на вълчица играейки с вълчетата, а на главата си има лента от златни нишки. Той го отвежда в манастира на Светия кръст, управляван от кралица Радегонда, а едно от вълчетата ги следва. Малката Ванда отраства сред молитва и святост, сексуална разпуснатост и жестокост, нежност и любов, и винаги е пазена от своя вълк. През 1991 г. романът е екранизиран във филма „Детето на вълците“ с участието на Мариса Беренсон.

Става известна с романа „Синият велосипед“ от едноименната поредица издаден през 1981 г. В навечерието на Втората световна война, седемнайсетгодишната златокоса красавица с теменуженосини очи Леа Делмас води безгрижен живот в имението на баща си флиртувайки с влюбените младежи, сърцето ѝ принадлежи на приятеля ѝ от детинство Клод, който обаче умира в първите дни на войната. Въпреки че се омъжва за брата на Клод, тя е привлечена от Франсоа Таверние по време на бягството на юг към имението Монтилак. Историята на отношенията между Леа и Франсоа се развиват в периода 1939 – 1945 г. до Освобождението и са описани в началната трилогия. Впоследствие поредицата се развива като епична сага в времето и на различни места по света – в „Черно танго“ Леа и Франсоа преследват нацистки престъпници, намерили убежище в Аржентина, в „Улица на коприната“ двамата са по време на войната в Индокитай, за да уредят делата на Франсоа, който прекарва детството си във Виетнам, в „Последният хълм“ приключенията им продължават във Виетнам, където тя се среща с Хо Ши Мин, в „Куба Либре!“ се намират в Куба по време на Кубинската революция, в „Алжир, бял град“ са Алжир в по време на войната за независимост, с продължение в „Генералите на здрача“. Сагата завършва в романа „И кога ще дойде краят на пътуването“ от 2007 г., като действието е в Боливия, а преследването на нацистките престъпници продължава. Сагата я поставя в челото на популярните френски романисти. През 2000 г. романът „Синият велосипед“ едноименния минисериал с участието на Летисия Каста, Жорж Корафас и Жан-Клод Бриали.[2][3][4]

В много свободен, дори разпуснат тон, нейните романи често са с феминистка насоченост, защитавайки правото на жените да поемат отговорност за себе си, включително за своята сексуалност.[2] Като свободна жена тя издава през 1980 г. еротичния роман „Перверзни истории“, в който разказва забавни истории Хонг Конг, Париж, Атина, Западна Индия, Италия или Шварцвалд, подчинени на откровената и свободна чувственост, неприлични, мистични, трагични и комични.[2] Книгата е една от редките еротични произведения по това време, написани от жена. През същата година тя я режисира във филма „Les Filles de Madame Claude“.

В периода 1989 – 1992 г. е президент на Обществото на хората на литературата.[3] Била е член на журито за награда „Фемина“ в периода 1984 – 2006 г. и консултант към Министерството на културата на Франция.[1] Пише и като колумнист на „Юманите“.[3]

На 6 ноември 1953 г. се омъжва за индустриалеца Пиер Шпенглер. Имат син – Франк Шпенглер, който става издател на еротична литература. Развеждат се на 28 април 1965 г. Има дъщеря – Камил Дефорж-Повер от връзка с издателя Жан-Жак Повер, с когото няма брак. През 1979 г. има втора дъщеря – Леа Виаземски, която става актриса, от политическия карикатурист Пиер Виаземски, за когото се омъжва на 30 януари 1984 г.[2][3]

Режин Дефорж умира от инфаркт на 3 април 2014 г. в Париж. Погребана е в гробището „Монпарнас“.[2][4]

През 2015 г. трите ѝ деца, със съдействието на град Лимож, учредяват на нейно име литературна награда за литературен дебют на френскоговорящ автор. Наградата е преобразувана в награда на град Лимож през 2021 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Cahier volé (1978)[1][2][3]
  • La Révolte des nonnes (1981) – издаден и като „L'enfant des loups“
    Детето на вълците, изд. „Фортуна прес“ Плевен (1993), прев. Елизабет Алексиева
  • Le Livre du point de croix (1986) – с Женевиев Дорман
  • Pour l'amour de Marie Salat (1987)
  • Sous le ciel de Novgorod (1989)
  • La Hire, ou la Colère de Jehanne (2004) – исторически роман за Жана д'Арк
  • Le Collier de perles (2004)
  • Deborah, la femme adultère (2008)
  • Toutes les femmes s'appellent Marie (2012)
  • La Bergère d'Ivry (2014)

Поредица „Бланш и Луси“ (Blanche et Lucie)[редактиране | редактиране на кода]

историята на двете ѝ баби и техните деца
  1. Blanche et Lucie (1976)[1][2][2]
  2. Les Enfants de Blanche (1982)

Поредица „Синият велосипед“ (La Bicyclette bleue)[редактиране | редактиране на кода]

  1. La Bicyclette bleue, 1939 – 1942 (1981)[1][2][3]
    Синият велосипед, изд.: ИК „Плеяда“, София (2001), прев.
  2. 101, avenue Henri-Martin, 1942 – 1944 (1983)
  3. Le Diable en rit encore, 1944 – 1945 (1985)
  4. Noir Tango, 1945 – 1947 (1991)
  5. Rue de la Soie, 1947 – 1949 (1994)
  6. La Dernière Colline, 1950 – 1954 (1996)
  7. Cuba libre !, 1955 – 1959 (1999)
  8. Alger, ville blanche, 1959 – 1960 (2001)
  9. Les Généraux du crépuscule, 1960 – 1962 (2003)
  10. Et quand viendra la fin du voyage, 1964 – 1967 (2007)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • La Petite Fille au manteau rose (2001)[2]

Еротична литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Contes pervers (1980) – роман[1][2]
  • Troubles de femmes (1994) – разкази
  • L'Orage (1996) – роман
  • Rencontres ferroviaires (1999) – роман

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Léa au pays des dragons (1982)[1]
  • L’Apocalypse de saint Jean (1985)
  • L’Arche de Noé de grand-mère (1995)
  • Léa et les diables (1991)
  • Léa et les fantômes (1992)
  • Le Couvent de sœur Isabelle (1992)
  • Les Chiffons de Lucie (1993)
  • Les Poupées de grand-mère (1994)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • O m’a dit (1995) – интервюта с автора на „Историята на О“, Полин Реаж[1]
  • Roger Stéphane ou la passion d'admirer (1995)
  • Fragments (1997)
  • Les Non-dits de Régine Deforges (1997)
  • Camilo (1999)
  • Entre femmes (1999)
  • Le Paris de mes amours (2011)
  • Les Filles du cahier volé (2013) – с Манон Абаузи
  • L’enfant du 15 août (2013) – мемоари

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 Contes pervers[3]
  • 1991 L'enfant des loups – тв филм, по „Детето на вълците“
  • 1991 Lola et quelques autres – тв сериал, 4 епизода
  • 1992 Le cahier volé
  • 2000 La bicyclette bleue – тв мини сериал

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта „Goodreads“
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((fr)) Биография и библиография в сайта „Babelio“
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта „Encyclopedia.com“
  4. ↑ а б в г ((fr)) Биография в сайта „Fnac“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Régine Deforges в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Режин_Дефорж&oldid=12131901“.