Резервати в България

Резерватът Силкосия, първата защитена територия в България.

Резерватите в България са защитени територии, в които се опазват образци от естествени екосистеми, включващи характерни или забележителни растителни и животински видове и техните местообитания. Те са изключително държавна собственост.^[1] В България съществуват 55 резервата с обща площ 77 124,05 ha. Около 72 % от площта на резерватите в България са в границите на национални и природни паркове.^[2]

Резерватите се създават с цел опазване на естествения им характер, научна и образователна дейност, опазване на генетичните ресурси, запазване на естествени местообитания и популации на защитени редки, ендемични и реликтни видове, развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.^[2]

Забранени са всякакви дейности с изключение на охраната им, посещения с научна цел, събиране на семенен материал, диви растителни и животински видове единствено с научна цел или възстановяването им на други места в количества, начини и време, които изключват нарушения в екосистемите.^[2]

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Резервати в България
Име	Дата на обявяване	Площ (ha)	Местоположение	Землище	Цел на обявяване
Али ботуш	1951 г. (24 септември)	1638,1194	Славянка	с. Голешово, с. Нова Ловча и с. Парил	Най-голямото находище на черна мура и рядка скална планинска растителност, многобройни медитерански и субмедитерански балкански ендемични и реликтни видове.
Баюви дупки-Джинджирица	1934 г. (29 януари)	2873,0	Пирин	Банско и Разлог	Ценни уникални за Европа гори от черна и бяла мура, черен бор, голям брой реликтни растителни видове, множество неоендемити, убежища за глациална флора, разнообразна фауна, включително редки за България и Европа видове, находище на диви кози.
Беглика	1960 г. (11 май)	1461,344	Западни Родопи	Батак	Богата реликтна растителност, вековни гори от смърч и бял бор, голямо тревно богатство, разнообразен животински свят.
Бели Лом	1980 г. (12 май)	775,5406	Дунавска равнина	Цар Калоян и с. Кривня	Характерни за Лудогорието горски екосистеми, с присъщия им животински и растителен генофонд и редки видове.
Бистришко бранище	1934 г. (27 октомври)	1061,6	Витоша	София	Смърчови гори, флористично богатство.
Боатин	1948 г. (12 юни)	1597,2	Стара планина	с. Дивчовото	Вековни букови гори, флористично и фаунистично разнообразие.
Букака	1980 г. (5 февруари)	62,4867	Шуменско плато	Шумен	Съществуваща коренна растителност, главно мизийски бук.
Бяла крава	28 март 1968 г.	93,4634	Стара планина	с. Костел	Вековна букова гора, флористично и фаунистично богатство, карстови извори „Бяла крава“.
Витаново	3 декември 1981 г.	1106,0742	Странджа	Малко Търново и с. Бръшлян	Характерна за Странджа първична горска екосистема от южноевксински тип, с преобладаващо участие на източен бук и горун, с характерен подлес, вековна гора.
Врачански карст	10 август 1983 г.	1438,9	Врачанска планина	Враца, с. Згориград и с. Паволче	Уникален карстов комплекс с живописни пейзажи, геоморфоложки забележителности, уникална пещерна фауна, реликтни и субмедитериански растителни видове и съобщества, балкански ендемити, 20 вида растения, включени в Червената книга на България.
Вълчи дол	25 ноември 1980 г.	776,2432	Източни Родопи	с. Бойник, с. Стари чал и с. Студен кладенец	Единствена в България колония на белоглави лешояди, местообитания на редки и застрашени видове птици.
Горната кория	28 март 1968 г.	161,0	Берковска планина	Берковица	Естествено находище на първични букови, елово-букови и смърчови гори в Западна Стара планина, на възраст 140 – 180 години. Редки и застрашени видове птици – глухар, сокерица, кръсточовка, скален орел, включени в Червената книга на България.
Горна топчия	24 септември 1951 г.	164,3777	Горнотракийска низина	с. Коневец	Лонгозна гора.
Джендема	28 март 1953 г.	4220,2	Стара планина	Калофер, Карлово, с. Манолово и с. Тъжа	Местообитания на диви кози, сърни, елени, лещарки и други, различни видове риби.
Дупката	29 юни 1951 г.	1210,8	Баташка планина	с. Фотиново	Характерен природен комплекс, вековни смесени белоборови и смърчови гори, голямо разнообразие на тревна растителност, богатство на фауната.
Еленова гора	30 август 1961 г.	53,88	Стара планина	с. Скобелево	Вековна девствена букова гора.
Ибър	26 февруари 1985 г.	2248,6	Рила	Костенец и Долна баня	Гори от клек, находища на реликтна флора и редки животински видове.
Казаните	28 март 1968 г.	154,8024	Западни Родопи	с. Гьоврен	Самобитна дива природа, девствена смесена гора от ела, черен бор, бук, смърч и други.
Калиакра	27 септември 1941 г.	866,2696	Черноморско крайбрежие	с. Българево и с. Свети Никола	Характерна степна растителност, с множество редки, реликтни и ендемични за България и Европа растителни и животински видове, крайбрежни морски екосистеми и единствено находище на тюлен монах, египетски лешояд и други. Гнездово находище на водоплаващи птици.
Каменщица	10 август 1984 г.	1016,8472	Средна Стара планина	с. Енина	Характерни екосистеми от горун, бук и смесени широколистни гори, находища на редки и ендемични растителни видове и убежище на едри бозайници.
Камчия	29 юни 1951 г.	849,7531	Черноморско крайбрежие	с. Близнаци, с. Ново Оряхово и с. Старо Оряхово	Самобитни лонгозни гори, с участие на бряст и ясен, само на единични места в Южна Европа, находище на бяла и жълта водна лилия, блатно кокиче, дива лоза, блатна перуника, битински синчец, лютиче и други. богата и разнообразна фауна.
Кастраклий	28 март 1968 г.	129,1762	Западни Родопи	с. Борино	Девствена вековна гора от черен бор, характерен пейзаж.
Китка	2 декември 1981 г.	27,586	Дунавска равнина	Белене	Първична характерна растителност и съществуващо гнездо на морски орел.
Козя стена	22 декември 1987 г.	904,3	Средна Стара планина	с. Рибарица и с. Чифлик	Естествени букови и буково-елови формации, флористично богатство, включително видове от Червената книга на България, богата орнитофауна.
Конгура	15 юни 1988 г.	1310,7999	Беласица	Петрич	Единствените запазени естествени горски екосистеми от питомен кестен и бук, характерни за планина Беласица, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Купена	24 ноември 1961 г.	1761,1	Баташка планина	Брацигово, Пещера и с. Розово	Запазен природен ландшафт, разнообразен релеф, флористично и фаунистично богатство.
Кутелка	22 декември 1983 г.	645,1	Сливенска планина	Сливен	Съобщества от мизийски бук, таксони от Червената книга на България, скални местообитания с международно значение на брадат лешояд, египетски лешояд, сокол скитник, ловен сокол, белоопашат мишелов и други защитени видове.
Лешница	10 август 1984 г.	388,9548	Средна Стара планина	с. Ясеново	Разнообразни характерни екосистеми, находища и местообитания на редки и защитени видове.
Мантарица	8 юни 1968 г.	1069,2	Западни Родопи	Ракитово	Девствени белоборови, смърчово-белоборови и буково-белоборови гори, обиталища на глухари.
Милка	28 март 1998 г.	38,8974	Дунавска равнина	Белене	Първични върбови гори, с участие на ясен и бряст.
Ореляк	22 февруари 1985 г.	757,1496	Пирин	с. Добротино и с. Лъжница	Еталонни първични букови гори, беломурови гори, специфична флора с ограничено разпространение в страната, защитени видове растения.
Орлицата	10 август 1984 г.	566,5	Източна Стара планина	Котел и с. Медвен	Първични екосистеми от мизийски бук в Котленска планина, уникален карстов комплекс от пещери, пропасти и извори, местообитание на редки грабливи птици.
Парангалица	30 декември 1933 г.	1509,0	Рила	с. Бистрица	Вековни девствени смърчови гори, изключително ценни първични екосистеми от ела и бял бор, богатство на тревните и храстови високопланински асоциации, богат животински свят.
Пеещи скали	11 юли 1979 г.	1465,7	Стара планина	с. Кръвеник и с. Стоките	Вековни първични девствени букови гори, около 180-годишни и високопланински ливадни екосистеми със специфична флора.
Риломанастирска гора	10 април 1986 г.	3671,7779	Рила	Рилски манастир	Първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елови и букови гори, находища на редки и застрашени от изчезване видове.
Ропотамо	7 май 1992 г.	1000,7	Черноморско крайбрежие	Приморско и Созопол	Уникална флора и фауна по крайбрежието.
Северен Джендем	30 септември 1983 г.	1610	Средна Стара планина	Априлци	Субалпийски скални местообитания на ендемични редки и застрашени видове и уникални геоморфоложки и хидроложки обекти, горски екосистеми с находища на ендемични, редки и застрашени видове.
Силкосия	23 юли 1931 г.	389,6	Странджа	с. Кости и с. Българи	Широколистна смесена гора от дъб и източен бук и характерни само за планина Странджа растения, странджанска зеленика, странджанска боровинка.
Скакавица	28 март 1968 г.	70,8	Рила	Сапарева баня	Девствени беломурови насаждения.
Соколата	18 февруари 1985 г.	219,5885	Малешевска планина	с. Игралище	Вековна високостъблена благунова гора в района на Малашевска планина – местен екотип благун.
Соколна	11 юли 1979 г.	1250,0	Стара планина	с. Асен, с. Скобелево и с. Търничени	Редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав.
Сосковчето	28 март 1968 г.	177,5	Западни Родопи	Смолян	Девствена вековна смърчова гора, характерни пейзажи, водопади, увивна растителност.
Средока	18 януари 1989 г.	598,6675	Странджа	Малко Търново и с. Стоилово	Характерни за Странджа горски екосистеми, реликтна терциерна растителност, съобщества от южноевксински видове, с преобладание на източен бук и горун.
Стара река	19 март 1981 г.	1974,7	Средна Стара планина	Карлово	Уникални старопланински екосистеми, семенни букови и смърчови насаждения, издънкови насаждения от зимен дъб, габър и келяв габър, местообитания на елени, сърни и диви кози.
Стенето	5 април 1979 г.	3578,8	Централна Стара планина	Карлово и Троян	Вековни букови и смърчови гори, карстов комплекс, система от пещери и пропасти, обитавани от ендемична троглобионтна фауна, фаунистично разнообразие.
Тисата	5 декември 1949 г.	583,5322	Пирин	Кресна и с. Горна Брезница	Единственото в България компактно находище на дървовидна хвойна и средиземноморски биоценози, находище на преходно-средиземноморска зеленика, богата фауна.
Тисовица	16 февруари 1990 г.	757,7022	Странджа	с. Кондолово	Единствено естествено находище на тис в Странджа, характерни горски екосистеми и местообитания на редки и защитени растителни видове.
Торфено бранище	1 октомври 1935 г.	785,4426	Витоша	София	Субалпийски торфища, каменни и редки грамади, субалпийска ентомо- и орнитофауна, флористично богатство.
Узунбоджак	13 декември 1956 г.	2661,3047	Странджа	с. Кости и с. Сливарово	Вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук, характерна за Странджа храстова и тревна растителност и разнообразен животински свят.
Царичина	18 юли 1949 г.	3418,7	Стара планина	с. Рибарица	Единствено естествено находище на бяла мура в Стара планина, единствен български резерват, в който едновременно са представени букови, буково-елови, смърчови, беломурови е смърчово-беломурови асоциации, богата фауна.
Централен рилски резерват	24 февруари 1992 г.	12393,7	Рила	Самоков, с. Бели Искър и с. Мала църква	Обширни горски формации, високопланинска тревна растителност, ендемични и реликтни видове.
Църна река	25 ноември 1980 г.	196,4305	Осоговска планина	с. Сажденик	Първични букови съобщества.
Червената стена	21 септември 1962 г.	3029,0	Западни Родопи	Асеновград, с. Бачково, с. Борово, с. Орешец и с. Добростан	Целият природен комплекс на района, редки, реликтни, ендемични и много южни видове растения.
Чупрене	9 февруари 1973 г.	1451,9935	Западна Стара планина	с. Горни Лом, с. Репляна, с. Стакевци и с. Чупрене	Единствените компактни естествени смърчови реликтни гори в Западна Стара планина, смърчово-елово-букови дендроценози, редки представители на фауната – глухар, лещарка, кръсточовка, сокерица, качулат синигер и др.
Юлен	26 август 1994 г.	3156,2	Пирин	Банско и Добринище	Образци от горски субалпийски и алпийски екосистеми и находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Резервати в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 222.
↑ ^а ^б ^в Георгиев, Георги. Природа под закрила. София, ИК „Гея-Либрис“, 2010. ISBN 978-954-300-098-2. с. 67 – 69.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[речник-1] Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 222.

[Георгиев-2] а ^б ^в Георгиев, Георги. Природа под закрила. София, ИК „Гея-Либрис“, 2010. ISBN 978-954-300-098-2. с. 67 – 69.

[1]

[2]