Резервно копие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Резервно копие в информационните технологии се нарича копие на компютърни данни, съхранени на друго място[1], така че да могат да бъдат използвани за възстановяване на оригинала след евентуално събитие на загуба на данни. Формата на глагола, отнасяща се до процеса, е „правя резервно копие“, архивирам или резервирам, докато самият резултат е „резервно копие“ (на английски: backup)[2]. Резервните копия могат да бъдат използвани за възстановяване на данни след загубата им след изтриване или повреда или за възстановяване на данни от по-ранен период[3]. Резервните копия осигуряват проста форма за възстановяване при бедствия; обаче не всички резервиращи системи са в състояние да възстановят напълно компютърна система или друга сложна конфигурация, като компютърен клъстер, активен сървър на директории или сървър на база данни[4].

Резервиращата система съдържа най-малко едно копие на всички данни, заслужаващи запазване. Изискванията към устройството за съхранение на данни могат да бъдат големи. Моделът на информационно хранилище предполага наличието на структура на това хранилище. Има различни видове носители за съхранение на данни, използвани за копиране и архивиране на данни, които вече са преобразувани в архивни файлове[note 1][5]. Съществуват и различни начини за подредба на тези устройства, за да се осигури географска дисперсия, сигурност на данните и преносимост.

Данните се избират, извличат и обработват за съхранение. Процесът може да включва методи за работа с живи данни, включително отворени файлове, както и компресия, криптиране и избягване на дублиране на информацията. За архивиране на корпоративни клиенти и сървъри се прилагат допълнителни техники. Схемите за архивиране могат да включват предварителни тестове, с които да се потвърждава надеждността на архивираните данни. Във всяка резервираща система има ограничения и участва човешки фактор[6].

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милен Тончев. 4 приложения за създаване на резервно копие на информация от Android смартфон // digital.bg. 28 юни 2018. Архивиран от оригинала на 2020-07-18. Посетен на 18 юли 2020.
  2. back•up // The American Heritage Dictionary of the English Language. Houghton Mifflin Harcourt. Посетен на 9 May 2018.
  3. S. Nelson. Chapter 1: Introduction to Backup and Recovery // Pro Data Backup and Recovery. Apress, 2011. ISBN 978-1-4302-2663-5. с. 1 – 16. Посетен на 8 May 2018.
  4. Cougias, D.J. Chapter 1: What's a Disaster Without a Recovery? // The Backup Book: Disaster Recovery from Desktop to Data Center. Network Frontiers, 2003. ISBN 0-9729039-0-9. с. 1 – 14.
  5. Joe Kissell. Take Control of Mac OS X Backups. Version 2.0. Ithaca, NY, TidBITS Electronic Publishing, 2007. ISBN 978-0-9759503-0-2. с. 18 – 20 („The Archive“, meaning information repository, including versioning), 24 (client-server), 82 – 83 (archive file), 112 – 114 (Off-site storage backup rotation scheme), 126 – 141 (old Retrospect terminology and GUI—still used in Windows variant), 165 (client-server), 128 (subvolume—later renamed Favorite Folder in Macintosh variant). Посетен на 17 May 2019. Архив на оригинала от 2018-10-15 в Wayback Machine.
  6. Terry Sullivan. A Beginner's Guide to Backing Up Photos // The New York Times. 11 January 2018.
  1. За разлика от ежедневната употреба, терминът „архив“ при компютрите не означава само стари данни.