Резолюция 113 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Small Flag of the United Nations ZP.svg
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 113
Дата 4 април 1956 г.
Заседание 722
Код S/3575 (Документ)
Вот Symbol support vote.svg 11Symbol neutral vote.svg 0Symbol oppose vote.svg 0
Предмет Палестинският въпрос
Резултат Приета

Съветът за сигурност в състав от 1956 г.:

постоянни членове
 ROC  FRA  GBR  USA  SUN
непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 113 на Съвета за сигурност на ООН е приета единодушно на 4 април 1956 г. по повод конфликта в Палестина.

Като изхожда от факта, че с резолюции 107, 108 и 111 началник-щабът на Организацията на ООН за примирието в Палестина и страните по основните споразумения за примирие са били призовани да предприемат конкретни постъпки с цел да се намали напрежението по демаркационните линии на примирието, Съветът за сигурност отбелязва с тревога, че въпреки усилията на началник-щаба предложените постъпки не са били предприети. В тази връзка Съветът счита, че ситуацията в региона може да застраши поддържането на международния мир и сигурността. Поради това генералният секретар на ООН е инструктиран да извърши спешно преглед на различните аспекти за прилагане на подписаните общи споразумения и на предишните резолюции на Съвета. Освен това Резолюция 113 изисква генералният секретар да договори със страните в конфликта прилагането на мерки, които по негова преценка и след обсъждане със страните и с началник-щаба биха допринесли за намаляването на напрежението по демаркационните линии, като тези мерки според Съвета за сигурност трябва да включват: оттегляне на въоръжените сили зад демаркационните линии на примирието; пълна свобода за придвижване на служителите на ООН в региона през демаркационните линии, в границите демилитаризираната зона и в рамките на отбранителните участъци; провеждане на мероприятия по места с цел да се предотвратят инциденти и да се установяват навреме всякакви възможни нарушения на подписаните общи споразумения. Във връзка с така поставената мисия Съветът за сигурност призовава страните да оказват пълно съдействие на генералния секретар при изпълнението на постановленията на резолюцията.

В последната част на резолюцията Съветът за сигурност предлага на генералния секретар в срок не по-късно от месец след приемането на резолюцията да уведоми Съвета за прилагането на резолюцията с цел да помогне на Съвета при обсъждането на последващи мероприятия, които могат да се окажат необходими.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 113

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]