Резолюция 161 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 161
Дата 21 февруари 1961 г.
Заседание 942
Код S/4741 (Документ)
Вот Symbol support vote.svg 9Symbol neutral vote.svg 2Symbol oppose vote.svg 0
Предмет Въпрос, отнасящ се до Република Конго
Резултат Приета

Съветът за сигурност в състав от 1961 г.:

постоянни членове
Република Китай Франция Великобритания Съединени американски щати Съюз на съветските социалистически републики
непостоянни членове
  • Чили Шри Ланка Еквадор
  • Либерия Турция Обединена арабска република
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 161 на Съвета за сигурност на ООН е приета на 21 февруари 1961 г. по повод кризата в Република Конго (днес Демократична република Конго).

Резолюция 161 се състои от две части, съответно, част А и част B.

В първата част на резолюцията Съветът за сигурност отбелязва с дълбоко съжаление съобщението за убийството на конгоанските лидери Патрис Лумумба, Морис Мполо и Жозеф Окито и изказва силното си безпокойство от последствията от тези престъпления и от опасността от избухване на гражданска война и кръвопролития от широк мащаб в Конго, както и от заплахата за международния мир и сигурността, която ситуацията там създава. Като отбелязва доклада на специалния пратеник на генералния секретар от 12 януари 1961, в който се съобщава за опасността от избухването на гражданска война и протичащата подготовка за нея, Съветът за сигурност призовава спешно ООН да предприеме всички възможни мерки за предотвратяване избухването на гражданска война в Конго, дори ако за това е необходима употребата на сила като крайна мярка. Освен това в тази част на резолюцията Съветът за сигурност призовава за предприемане на мерки за изтегляне от територията на Конго на всичкия белгийски и чуждестранен военен и паравоенен персонал и на политическите съветници, които не се намират на подчинение на Организацията на обединените нации, както и на намиращите се там наемни войници. От останалите държави резолюцията изисква да предприемат енергични мерки, за да предотвратят навлизането на такъв персонал в Конго от тяхна територия.

Относно убийството на Патрис Лумумба и останалите му сподвижници в тази част на резолюцията се призовава за провеждането на безпристрастно разследване с цел изясняване на всички обстоятелства около престъплението и наказване на виновните за това лица.

Втората част на Резолюция 161 е посветена на възстановяването на демократичния и законов ред в Република Конго, на съхраняването на нейната териториална цялост и прекратяването на нарушенията на човешките права и свободи в страната, относно което Съветът изразява сериозно безпокойство и съжаление. В тази част на резолюцията Съветът признава настоятелно необходимостта от възстановяването на парламентарните учреждения в страната в съответствие с основния закон на републиката, така че волята на народа на Конго да придобие образ посредством свикване на свободно избран парламент.

По-нататък Реолюция 161 изразява убеждението на Съвета, че решението на проблема в Конго се намира единствено в ръцете на конгоанския народ, без каквато и да е външна намеса, и че постигането на такова решение е невъзможно без примирие. Нещо повече, Съветът е убеден, че достигането до каквото и да е било решение, в това число и по въпроса за сформиране на правителство, преди да се достигне до пълно примирие, не само че няма да разреши каквито и да въпроси, но ще увеличи опасността от разрастването на конфликта в Конго и ще застраши международния мир и сигурността. Изхождайки от тези съображения, Съветът за сигурност призовава за свикването на парламент, по отношение на който да бъдат приложени необходимите мерки за охрана, и настоява конгоанските въоръжени сили да бъдат реорганизирани и приведени в ред, дисциплина и под контрол, като за целта бъдат приложени безпристрастни и справедливи мерки, така че да се отстрани и всякаква възможност за намеса на тези сили и персонал в политическия живот на страната.

Резолюция 161 е приета с мнозинство от 8 гласа „за“ и двама „въздържали се“ – Франция и Съветския съюз.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 161

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]