Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН
Дата10 февруари 1947
Заседание101
КодS/RES/17 (1947) (Документ)
ВотSymbol support vote.svg 9Symbol neutral vote.svg 2Symbol oppose vote.svg 0
ПредметГръцкият въпрос
РезултатПриета с мнозинство
Състав на Съвета за сигурност на ООН през 1947 г.
Постоянни членове
Непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН

Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН, приета 10 февруари 1947 г., постановява, че създадената с Резолюция 15 на Съвета за сигурност на ООН комисия не е упълномощена да изисква от правителствата на Гърция, Албания, България и Югославия да отлагат екзекуции на затворници с влезли в сила смъртни присъди, освен в случаите, в които Комисията има основание да смята, че призоваването на такива лица в качеството им на свидетели може да улесни работата ѝ.

Резолюцията е приета с мнозинство от 9 гласа, като представителите на Полша и СССР гласуват въздържали се.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) UNSCR. Resolution 17

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Резолюции на Съвета за сигурност на ООН, приети през 1947 г.
← 16 • 17 • 18 • 19 • 20 • 21 • 22 • 23 • 24 • 25 • 26 • 27 • 28 • 29 • 30 • 31 • 32 • 33 • 34 • 35 • 36 • 37 →
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Резолюция_17_на_Съвета_за_сигурност_на_ООН&oldid=10953809“.