Резолюция 58 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 58
Дата 28 септември 1948 г.
Заседание 360
Код S/RES/58 (1948) (Документ)
Предмет Международния съд
Резултат Приета

Съветът за сигурност в състав от 1948 г.:

постоянни членове
Република Китай Франция Великобритания Съединени американски щати Съюз на съветските социалистически републики
непостоянни членове
  • Аржентина Белгия Канада
  • Колумбия Сирия Украинска съветска социалистическа република
Seal of the International Court of Justice.png
Емблема на Международния съд
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 58 на Съвета за сигурност на ООН е приета с единодушие на 28 септември 1948 г. по повод предстоящия избор на съдии от Междуанродния съд. След като Швейцария става страна по Статута на Междуанродния съд, без самата тя да е страна - членка на ООН, Съветът за сигурност на ООН е помолен да направи съответните препоръки. С Резолюция 58 Съветът за сигурност препоръчва Швейцария и всяка друга страна, която се намира в подобна позиция, да получи равни права със страните - членки на ООН, по отношение на онези положения в Статута на Международния съд, касаещи избора на негови членове, който се провежда в Общото събрание на ООН. Резолюцията препоръчва такива страни по Статута на Международния съд, които не са членове на ООН, да бъдат допускани да вземат пълноправно участие в заседанията на Общото събрание на ООН, на които се избират съдии в Международния съд. Освен това Съветът за сигурност препоръчва такива страни да не бъдат допускани до гласуване в Общото събрание, ако не са изплатили навреме определените им дялове за покриване на разходите на Международния съд, когато дължимите от тях вноски в бюджета на съда са равни или надвишават стойността на вноските за две предходни календарни години. Въпреки това резолюцията е категорична, че в такива случаи Общото събрание може да допусне такава страна да участва в избора на съдии от Международния съд, ако тя заяви, че просрочването на дължимите суми се дължи на независещи от нея обстоятелства.

Текстът на резолюцията е гласуван и приет на части, поради което в цялостния си вид тя не е подложена на гласуване.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 58

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]