Резолюция ES-11/2 на Общото събрание на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Резолюция на Общото събрание на ООН
  За
  Против
  Въздържали се
  Отсъстващи
  Не е членка
Дата24 март 2022
Заседание11-а извънредна специална сесия (продължение)
КодA/RES/ES-11/2 (Документ)
Вот 140 38 5
ПредметХуманитарните последствия от агресията срещу Украйна
РезултатПриета
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:


Резолюция ES‑11/2 на Общото събрание на ООН е втора резолюция от единадесетата извънредна специална сесия на Общото събрание на ООН, приета на 24 март 2022 г. след резолюция ES-11/1, която е приета на 2 март 2022 г. Резолюция ES-11/2 потвърждава предишните ангажименти и задължения на ООН по нейния устав и повтаря искането си Русия да се оттегли от признатата суверенна територия на Украйна; също така изразява съжаление, сериозна загриженост и осъжда нападенията срещу цивилно население и инфраструктура.

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Глас[1][2] Брой Държави % от гласовете % от общите членки
на ООН
За 140 Афганистан, Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Австралия, Австрия, Бахамски острови, Бахрейн, Бангладеш, Барбадос, Белгия, Белиз, Бенин, Бутан, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Вануату, Великобритания, Канада, Канада, Камбоджа, Колумбия, Коста Рика, Кот д'Ивоар, Хърватия, Кипър, Чехия, Демократична република Конго, Дания, Джибути, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Естония, Замбия, Фиджи, Финландия, Франция, Габон, Грузия, Гамбия, Нигерия, Гана, Гърция, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хаити, Хондурас, Украйна, Исландия, Индонезия, Ирак, Ирландия, Израел, Италия, Испания, Източен Тимор, Йемен, Йордания, Кения, Кирибати, Либерия, Кувейт, Либия, Либерия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малави, Малайзия, Малдиви, Малта, Маршалови острови, Мавритания, Мавриций, Мексико, Микронезия, Молдова, Монако, Черна гора, Мианмар, Науру, Непал, Нидерландия, Нигер, Норвегия, Оман, Палау, Панама, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Перу, Филипини, Полша, Португалия, Катар, Република Корея, Румъния, Руанда, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Самоа, Саудитска Арабия, Сенегал, Сърбия, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Сингапур, Словакия, Словения, Соломонови острови, Южен Судан, Суринам, Швеция, Швейцария, Тайланд, Тунис, Турция, Тувалу, Обединени арабски емирства, САЩ, Чад, Уругвай, Ямайка, Япония 76,50% 72,53%
Против 5 Беларус, Еритрея, Русия, Северна Корея, Сирия 2,76% 2,59%
Въздържам се 38 Алжир, Ангола, Армения, Боливия, Ботсвана, Бруней, Бурунди, Виетнам, Централноафриканска република, Китай, Куба, Салвадор, Екваториална Гвинея, Есватини, Етиопия, Гвинея-Бисау, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Мадагаскар, Мали, Монголия, Мозамбик, Намибия, Никарагуа, Пакистан, Република Конго, Южна Африка, Шри Ланка, Судан, Таджикистан, Того, Танзания, Уганда, Узбекистан, Зимбабве 20,76% 19,68%
Отсъстващи 10 Азербайджан, Буркина Фасо, Венецуела, Камерун, Коморски острови, Доминика, Гвинея, Мароко, Сомалия, Туркменистан 5,18%
Общо 193 100% 100%

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата United Nations General Assembly Resolution ES-11/2 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​