Направо към съдържанието

Реймънд Фишър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реймънд Фишър
Raymond Wadhams Fisher
британски офицер
Фишър като опълченец
Роден
1882 г.
Починал
ПогребанРугуновец, Гърция

НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“

Реймънд Уодамс Фишър или Фишер (на английски: Raymond Wadhams Fisher) е британски офицер, авантюрист, македоно-одрински опълченец.[1][2][3]

Бурска война и учителстване

[редактиране | редактиране на кода]

Реймънд Фишър е роден през 1882 година в Кинетън, графство Уорикшър, Англия, в семейството на Джоузеф Фишер. Живее в Стратфорд на Ейвън. Учи в Училище „Крал Едуард VI“ в Стратфорд. Едва осемнадесетгодишен, участва във Втората бурска война с Имперските йомени в състава на британската армия. Награден е с Медала на краля на Южна Африка и с дипломатическа значка.[1]

След завръщането си от Южна Африка пътува много и учи езици. През 1904 – 1905 година е учител по чужди езици в езиковото училище „Берлиц“ в Есен. След което е кореспондент във Франция, Германия, България, Унгария, Холандия и Канада.[1]

Фишър като опълченец

През 1912 година Фишър работи в България и при избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение,[1] зачислен е в Нестроевата рота на 6-а охридска дружина, а по-късно е в щаба на 5-а одринска дружина.[2] Фишър е единственият англичанин в Опълчението.[1] Фишър се представя за журналист и заедно с балканския кореспондент на „Таймс“ посещава различните части, участващи във войната, и изпраща много доклади за английската преса. Дружината на Фишър пресича границата на 31 октомври 1912 година В битката при Балкан Тореси на 6 ноември е начело на ротата си и е ранен в устата. През декември 1912 година е назначен за почетен адютант на дружината. Участва в отблъскването на десанта при Шаркьой.[1] За проявена храброст на 7 април 1913 година е произведен в старши подофицер.[1][2]

Фишър участва и в последвалата Междусъюзническа война. Сражава се при Султан тепе. В сражението при Повиен над Цера той е начело на малък отряд, който в ожесточена щикова атака на 6 юли атакува и разбива сръбските позиции и овладява пръв върха. При Повиен е ранен в крака.[1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен и „Свети Александър“.[2] На 26 септември 1913 година е произведен в подпоручик. Фишър, който участва в 21 похода, 9 битки с османците и 8 със сърбите, е посрещнат като герой в София. Вестник „Утро“ излиза със статия за него, озаглавена „Смелият англичанин“. Статия за Фишър се появява и в „Български доброволец“.[1]

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Реймънд Фишър се завръща в Англия. В 1914 година се записва в британската армия и участва в Първата световна война. На 3 октомври 1914 година е зачислен в 10-и батальон на Кралските нортъмбърландски фузилери с чин лейтенант и му е даден две години старшинство за службата му в Южна Африка и на Балканите. Фишър е повишен в капитан през февруари 1915 година. На 25 август батальонът пристига в Булон, Франция. През септември влиза за пръв път в сражение при Байол, Фландрия. На 13 ноември Фишър е назначен за бригаден картечен офицер и отплава от Марсилия за „специални поръчки“ в Солун на борда на кораба „Аркадия“. Пристига в Солун единадесет дни по-късно и се присъединява към 10-а дивизия на 31 декември. През октомври 1915 година България се намесва във войната на страната на Централните сили. Капитан Фишър е командирован за специални поръчки като офицер от разузнаването към щаба на армията 7-о дивизионно разузнаване на Генералния щаб. През нощта на 13 срещу 14 септември той е в щаба на 22-ра дивизия, а след това в щаба на бригадата точно на юг от Мачуково в Дойранския участък и загива при български артилерийски обстрел.[1]

Първоначално погребан във военното гробище в Смол. На 22 април 1919 година останките му са пренесени в Ругуновец и повторно погребани с пълни военни почести.[1]

Михаил Копанов му посвещава стихотворение.[1]

  1. а б в г д е ж з и к л м Raymond Wadhams Fisher // The Boys of Shakespeare's School in WWI. Посетен на 28 юни 2023. (на английски)
  2. а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 746.
  3. Тахов, Росен. Потомък на Шекспир в Балканската война // Труд, 21 октомври 2020.