Религия в Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Религията в Азербайджан е отделена от държавата и е представена от съвкупността от различни религиозни течения и религии, разпространени сред етнически групи, населяващи страната и пребиваващи на територията на Азербайджан. Според действащата Конституция, Азербайджан е светска държава. Голяма част от населението на Азербайджан изповядва шиитски ислям.

Законодателна база[редактиране | редактиране на кода]

  • Член 1, глава I, закон на Република Азербайджан „За свободата на вероизповеданията“ гласи: „Всеки сам определя своето отношение към религията, има право самостоятелно или заедно с други да изповядва всяка религия, да изразява и разпространява своите убеждения във връзка с отношението си към религията.“[1]
  • Съгласно член 18, глава II на Конституцията на Република Азербайджан: „В Република Азербайджан религията е отделена от държавата. Всички вероизповедания са равни пред закона. Забранено е разпространението и пропагандата на религии, унизяващи личността и противоречащи на принципите на човечеството. Държавната система на образование носи светски характер.“[2]
  • Член 48, глава III от Конституцията на Република Азербайджан определя: „Всеки има право свободно да определи своето отношение към религията, самостоятелно или съвместно с други да изповядва всяка религия или да не изповядва никаква религия, да изразява и разпространява своите убеждения, свързани с отношението си към религията.“

История на религиите[редактиране | редактиране на кода]

Зороастризъм[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на зороастризма в Азербайджан се отнася към първото хилядолетие преди н.е. Зороастризмът най-малко хиляда години остава доминираща религия в Азербайджан. Според една от версиите името „Азербайджан“ се превежда като „Земята на Вечния огън“, който, както се твърди, има пряка връзка със зороастризма и огнепоклонничеството.

Днес религията, културата и традициите на зороастризма са разпространени в Азербайджан. Така например, един от празниците – Норуз Байрам, произлиза от зороастризма. Традицията за прескачане на огъня, която е много популярна по време на Норуз сред децата и младите хора, също се свързва с огнепоклонничеството. Следи от зороастризма все още може да се открият в село Хиналиг и храма Атешгях.

Религиозни вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Джамията от 15 век Туба Шахи в Мардакян
Шейх ул ислям Хаджи Аллахшукюр Пашазаде на среща с президента на Русия Владимир Путин. 10 януари 2001 г.

Ислямът е основната религия в Азербайджан по данни на изследователския център Pew Research от 2009 г. Близо 99,2 % от населението на страната е мюсюлманско[3]. Абсолютното мнозинство от населението на Азербайджан принадлежи към шиитския клон на исляма (джафаритски мазхаб), малка част – към сунитския (основно ханафитски мазхаб). Приблизително 85% от мюсюлманското население на Азербайджан са мюсюлмани-шиити, а 15% са мюсюлмани-сунити[4].

Духовното управление на мюсюлманите в Закавказието, учредено от Сталин през 1943 г.[5], обединява не само мюсюлманите от Азербайджан, но и от целия закавказкия регион. Резиденцията на Управлението се намира в Баку. Начело е новоизбрания през 1980 г. Шейх ул ислям Паджи Аллахшукюр Пашазаде. След като Азербайджан получава независимост, тази структура е преименувана на Управление на мюсюлманите от Кавказ[6].

През 2011 година в страната действат 1802 джамии, като 75 от тях са в Ленкоран и 120 – в съседния Масалински район[7].

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

В Азербайджан функционират три еврейски общности:

  • 1 – община на планинските евреи, живеещи предимно в Губа (селището Красная Слобода) и Баку
  • 2 – общност на евреите-ашкенази (европейски евреи), с основни места Баку и Сумгаит
  • 3 – общност на грузинските евреи, които са концентрирани предимно в Баку.

Еврейската общност е една от най-активните и влиятелни религиозни общности в Азербайджан. По-специално, в републиката са създадени и активно работят еврейската агенция „Сохнут“, комитети за защита и опазване на еврейските традиции – „Джойнт“ и „Ваад-Л-Хетзола“, религиозни училища-йешиви, Културен център на еврейската общност, женски клуб „Ева“, благотворително общество „Хесед-Хершон“, младежките клубове „Алеф“, „Килел“, видеоклуб „Мишпаха“, издават се вестниците „Аз-Из“, „Башня“ и „Амишав“.

В столицата на Азербайджан, както и в градовете Губа и Огуз, функционират 6 синагоги. Синагогата, открита на 9 март 2003 г. в Баку, е една от най-големите в Европа. През септември 2003 г. в Баку е открито първото еврейско училище.

Селището Красная Слобода, разположено в Губинския район на Азербайджан, е единственото място за компактен живот на евреите в цялото постсъветско пространство. В селото има три синагоги и миква, която служи като място на изпълнение на ритуали[8]. Авигдор Либерман на среща с Илхам Алиев посочва, че връзката на двата народа и държави могат да служат като пример за мирно съвместно съществуване на мюсюлмани и евреи[9].

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

По данни от изследвания на международната благотворителна християнска организация „Open Doors“ за 2013 г., Азербайджан заема 38-мо място в списъка на страните, където най-често са потъпквани правата на християните[10].

Православие[редактиране | редактиране на кода]

Православната катедрала на светите Жени-мироносици на мира в Баку

Историята на християнството на територията на Азербайджан е на възраст около 2 хиляди години и е неразривно свързана с името на апостол Вартоломей, един от дванадесетте ученици на Исус Христос, който според църковните легенди, първи, проповядва по тези земи и приема смъртта за Христа в град Албан (сега град Баку) от ръцете на Астиага, брат на царя на Велика Армения (според друга версия Астиага самият е бил цар на Армения и се отъждествява с Санатрук Арменски[11]), на 71-годишна възраст.[12] В централната част на града, около Девичата кула, се намира паметното място където, според преданията, е пролята кръвта на апостола. Това място е почитано от християните и е мястото им на поклонение в продължение на две хилядолетия[13].

В началото на IV век Велика Армения официално приема християнството като държавна религия. Тогава в този регион се намират две от източните провинции на Армения, Арцах и Утик. С името на внука на Григорий Просветител, Григорис, е свързано основаването на първите храмове в Арцах в средата на IV век.

Според преданието, още в началото на I-то хилядолетие християнството запова да се разпространява в Кавказка Албания, обхващаща тогава само североизточната част на съвременен Азербайджан. През IV век е организирана църквата на Кавказка Албания, когато албанския цар Урнайр е покръстен от просветителя от Велика Армения Григорий. От началото на VIII век църквата на Кавказка Албания окончателно влиза в състава на Арменската апостолическа църква.

Към днешния момент в Република Азербайджан функционират 5 православни църкви, 3 от които (катедралата на Светиите от Жените-Мироносици, катедралата Рождество Богородично и Михаило-Архангелския храм) са в столицата Баку[14].

Католицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Католицизмът в Азербайджан започва да се разпространява в началото на 14 век, благодарение на усилията на многобройните мисии на францисканците, на доминиканците, на ордена на кармелитите, и т.н. През май 1909 г. е положена основата на първия католически храм в Баку – храма на Непорочното Зачатие на Пресвета Дева Мария. Католическата общност в Баку е официално регистрирана в Министерството на правосъдието на Азербайджан на 2 април 1999 г. През май 2002 г. в живота на католическата църква в Азербайджан се случва важно събитие – официална визита в Баку извършва папа Йоан Павел II. През февруари 2007 г. е завършено строителството на храма на Пресвета Дева Мария. През януари 2006 г. в Баку започва работа орденът на сестрите на Милосърдието на Майка Тереза, под чиято непосредствена опека в бакинското село Зих започва да функционира приют за бездомни.[15]

Протестантство[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на лутеранската църква в Баку

Първите протестанти се появяват в Азербайджан в началото на 19 век – това са германски колонисти, изповядващи лутеранството. Първата баптистка църква е създадена в Баку през 1880 г. от бившия молоканин В. В. Иванов-Клишников. В края на 19 и началото на 20 век се формира общността на адвентистите. През годините на съветската власт в Азербайджанска ССР се появяват и общност на петдесятниците.

Понастоящем в Азербайджан живеят до 20 хиляди протестанти[16]. Съюзът на баптистите в Азербайджан обединява 22 общини с 3 хиляди членове[17]. Различните петдесятнически църкви наброяват до 4,4 хиляди души (2010 г.)[18] При това, най-голямото петдесятническо обединение е църквата „Слово за живот“ (4 общности, 1,8 хиляди души). По собствени данни на Църква на адвентистите от седмия ден, през 2014 г. тя има в страната 5 общини и повече от 500 членове[19]. В страната също така има лутерани, евангелски християни, последователи на Новоапостолската църква и др

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон Азербайджанской Республики „О свободе вероисповедания“
  2. Конституция Азербайджанской Республики
  3. MAPPING THE GLOBAL MUSLIM POPULATION. A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. // Pew Research Center, October 2009. Архив на оригинала от 22 август 2011.
  4. Religion. // Administrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan – Presidential Library. Архив на оригинала от 22 август 2011.
  5. Духовные управления мусульман – прошлое, настоящее… Будущее?
  6. Религии в современном Азербайджане
  7. В Азербайджане функционируют свыше 1,8 тыс. мечетей, 5 православных церквей и 6 синагог
  8. Иудаизм в Азербайджане
  9. Отношения двух народов и государств могут служить примером мирного сосуществования мусульман и иудеев
  10. Open Doors Weltverfolgungsindex 2013 (см.
  11. Православная энциклопедия.
  12. Апостол Варфоломей
  13. История христианства и христианские общины в Азербайджане
  14. Храмы Бакинской Епархии
  15. Католическая Церковь в Азербайджане
  16. Global Christianity. // The Pew Forum on Religion & Public Life, 19 декември 2011. Архив на оригинала от 23 май 2013. Посетен на 13 май 2013. (на английски)
  17. Statistics. // Baptist World Alliance, 2013. Посетен на 15 март 2014. (на английски)
  18. Mandryk, Jason. Operation World: The Definitive Prayer Guide to Every Nation. InterVarsity Press, 2010. ISBN 0-8308-5724-9. (на английски)
  19. Office of Archives, Statistics, and Research. Azerbaijan Mission (2008-Present). // Adventist World Statistics / General Conference of Seventh-day Adventists, 2014. Посетен на 28 ноември 2015. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Религия в Азербайджане“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.