Религия на Картаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стела в Тофет Саламбо посветена на закрилницата на Картаген - лунната богиня Танит (с нейния символ)
Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.
Пренесеният образ на Сатурн в Рим от Картаген - картина на Франциско Гоя
Поглед отвътре към мястото на Саламбо: пясъчник със стели (Memento mori)

Религията на Картаген е пряко продължение на финикийската политеистична религия в Леванта, със значителни модификации от майчината.

Ханаанско и финикийско наследство от Тир[редактиране | редактиране на кода]

виж също Ханаанска митология, Финикийска митология и право на Картаген

Картагенците за разлика от Града-майка Тир спазвали или поне сравнително по-стриктно се придържали към майчината традиция завещана им праотците - Тофета с омилостивяване на Молох чрез принасянето в жертва на дете. Начело на Финикийския пантеон на боговете е Молох, но богинята-майка е водещата фигура във финикийския пантеон - Танит, закрилницата на Картаген с талит. Основната религиозна ос е между мъжкото и женското начало, между сушата и морето (Гад и Ям) и между Слънцето (Баал) и Луната (Танит) /ср. зугот и звезда на Давид/.

Финикийската система на богове и богини е в много голяма степен повлияна и повлияла на много други култури в Средиземноморието. Западносемитската религиозна традиция е пустинна, вероятно от Южна Арабия, но има и един морски бог - Ям. Същевременно притежава една абсолютна уникалност - Баал (виж богоборство). В Стария свят, сред цивилизованите народи подобен феномен няма. Единствено ацтеките в Новия свят имали подобни жертвоприношения посветени на Тецкатлипока ("Димящо огледало", т.е. Сол Инвиктус) и Уитцилопочтли (на войната), като индианците предварително избирали за жертва най-красивия пленник без физически недостатъци и под строга охрана за 20 дни му давали четири красиви "богини", за живота с които заплащал със своя, а сърцето му поднасяли към Слънцето.

Древноегипетската, вавилонската, асирийската и персийската религия (Зороастризъм) са оказали несъмнено въздействие върху финикийците. Богинята Астарта е била също популярна в космополитната епоха на Картаген, когато си е взаимодействал със съседните цивилизации на Древна Гърция, Древен Египет и етруските.

Жреческата каста е много добре организирана и била бръсната за разлика от тази във водещата западносемитска традиция. В първите векове на основаване на града се е изпълнявал специален ритуал от ритмични танци по старите финикийски традиции.

В знаменитите западносемитски стели се съхранявали урни с пепелта на човешките жертви и те са се намирали в рамките на открити светилища. Тази уникална комбинация от некрополи-светилища е запазена марка за Западното Средиземноморие и за съществувалата по някои места финикийска или пуническа цивилизация.

Жертвоприношенията на деца с цел омилостивяването на Молох е споменато от античните автори и коментирано нашироко в античността - Плутарх, Тертулиан, Павел Орозий, Диодор Сицилийски и Филон Бибълски. Библията също упоменава за Тофета ("пещта") от ханаанците свързани родово с картагенците. Античните автори споменават, че в миналото те (картагенците) били свикнали да жертват за този бог най-благородните си синове, но по-скоро някои тайно купени и възпитани деца на роби, които му изпращали в обет като "по(дар)ък" (курбан). [1]

Молох бил ненаситен със зейналата му и нагорещена паст, като някои от античните източници указват и, че бебетата били опичани до смърт в бронзовата статуя на Молох. Според Диодор Сицилийски, "имаше в града им бронзова статуя на Кронос, с разтворени ръце, с длани обърнати нагоре и наклонен към земята, така че всяко едно от децата, когато било поставяно в ръцете му се търкулвало и безпомощно падало в един вид зейнала яма като паст (мангал), изпълнена с огън (геена огнена). [1]

Достоверността на диодоровите истории се оспорва от някои съвременни историци и археолози. [2][3] Въпреки това, няколко тофета са точно идентифицирани в пунически Картаген, най-големия от които е наречен "Тофет Саламбо" и е разкрит през 1921 г. [4]

В Картагенските некрополи и в други финикийски градове се разкриват огромни струпвания на останки от бебета и деца в големи количества, и много историци тълкуват това като доказателство за честото принасяне на знатни деца в жертва на бог Баал-Хамон. Картаген бил робовладелска и плутократическа град-държава.[източник? (Поискан преди 71 дни)]

От друга страна, някои историци оспорват такава интерпретация и изразяват мнение, че това са останки от умрели деца в резултат от висока детска смъртност в онези години. Този спор и дебат не е утихнал и сред съвременните археолози и историци.[източник? (Поискан преди 71 дни)] Има хипотеза, че останките с прахта в урните намирана в картагенските и финикийските гробища са на кремирани деца, умрели в резултат на естествена смърт, болест и т.н. и по тази причина са били погребвани в места, тофети различни от другите некрополи. [5]

Някои автори се съмняват в достоверността на античните писания смятайки ги за нещо като художествена измислица или интерполация с цел настройване на римляните да заличат от земята най-накрая Картаген и да го унищожат напълно и, че сведенията за робски жертвоприношения били обикновена пропаганда в Пуническите войни, за да направят своите врагове да изглеждат жестоки и по-малко цивилизовани в очите на средиземноморския свят. От друга страна обаче, обстоятелството, че изгарянето се е практикувало почти само спрямо момченца говори в полза на римляните, за което се съди и от намерените останки в тофетите.[източник? (Поискан преди 71 дни)]

Второзаконие[редактиране | редактиране на кода]

Разрушете жертвениците им, съборете свещените им стълбове, изгорете обредните им стълбове, отсечете изваяните изображения на техните богове и заличете имената им от това място.

(Второзакон. 12:1)

Съпоставки и аналогии[редактиране | редактиране на кода]

Интересна е съпоставката на религията на Картаген със зороастризма и неговия дуализъм, храмове и погреби - Ариман, Храм на огъня и кули на мълчанието. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Diodorus Siculus. Library XX, xiv
  2. Fantar, M’Hamed Hassine. Archaeology Odyssey Nov/Dec 2000, pp. 28-31
  3. Carthage tries to live down image as site of infanticide
  4. Briand-Ponsart, Claude and Crogiez, Sylvie (2002). L'Afrique du nord antique et médievale: mémoire, identité et imaginaire. Publication Univ Rouen Havre, p. 13. ISBN 2877753255.
  5. The Phoenicians Elsa Marston p56

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]