Релсов път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релсов път

Релсов път се наричат два железопътни профила наредени успоредно с обособено междурелсие, което е различно в зависимост от предназначението му. В БДЖ е 1 435 mm, а например в Испания е 1 765 mm. Съществуват междурелсия от 650 - 750 mm, така наречените теснопътни линии, като в България линията Септември-Добринище (760). Междулинието 600 mm не се използва в БДЖ. По релсов път се движат най-често влакове, трамваи, кранове и др. Понякога както във Франция, релсовият път се конструира само в една права с R=0/0 т.е. без наклон или така наречените монорелсови пътища.

Предназначение[редактиране | edit source]

Железният път е инжинерно съоръжение, предназначено да преминават по него возила, превозващи пътници и товари с определена скорост. От състоянието на пътя зависи сигурното и непрекъснатото движение на возилата.

Видове строене[редактиране | edit source]

Релсовият път се дели на долно и горно строене.

Долно строене[редактиране | edit source]

При долното строене формата и размерите на изкопите, насипите и земното платно съответстват на типови напречни профили и норми, регламентирани с наредбата за проектирането и строителството на жп. линии, гари и др. обекти от железопътната инфраструктура. Всички мостове се категоризират според тяхната носимоспособност.

Горно строене[редактиране | edit source]

  • за нормални линии - 1 435 mm;
  • фериботен комплекс Варна - 1 520 mm;
  • теснопътни - 760 mm.

Допускат се следните отклонения:

  • до 100 km/h: от -4  до +13 mm;
  • от 100  до 120 km/h: от -4  до +8 mm;
  • от 120  до 140 km/h: от -4  до +5 mm;
  • от 140  до 160 km/h: от -4  до +4 mm.