Реметалк III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реметалк III
цар на Одриското царство
Rhoemetalkes+.jpg
Починал
46 година
Семейство
БащаРаскупорис II
СъпругаПитодора II

Реметалк III е тракийски цар от сапейската династия, който е последен владетел на Одриското царство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че историческата наука не е установила с точност годината на раждане на този владетел официално се приема, че той е роден през 12 година след Христа в град Бизия, днешна Виза в Турция. Баща му е Котис III Сапей, а майка му царица Антония Трифена, дъщеря на боспорския цар Полемон.

Реметалк израства в изгнание според преданията на римските хронисти и се сприятелява с император Калигула още като дете. Римските автори описват и факта, че Реметалк има още двама братя Полемон и Котис IX и сестра Питодорида – Млада, които също като него са дадени в попечителство на римския претор Требелиан Руф след убийството на баща им Котис в 19 година след Христа.

Когато порастват Реметалк, братята му и сестра му получават правото да се разпореждат с аристократичния си произход, като Реметалк получава правото в качеството си на първороден син да стане цар на траките, а братята му да станат управители на васалната на Рим Армения. Сестра му Питодорида обаче се омъжва за братовчеда и син на убиеца на баща им Котис Реметалк II, който владеел земите на траките на север от Стара планина и искал да сложи край на избухналата вражда между двата клона на Сапейската династия. В 26 г. избухва въстание на траките в подчинените области на Реметалк II и той отстъпва или е убит и за цар на Обединеното царство на траките е провъзгласен Реметалк III през 37 г., като преди това е архонт на Атина, назначен от император Калигула на този пост, за да се подготви за одриски владетел. Същия е убит в 44 година и на следващата година Тракия е обявена за римска провинция от император Клавдий.

Реметалк III като политик[редактиране | редактиране на кода]

През царуването си, за разлика от предшествениците си, Реметалк III царува полагайки грижа за населението на царството, което чак до 44 година не се вдига на въстание, за което свидетелстват и римските хронисти.

Основно направление на политиката му е спокойното положение в тракийските земи. От друга страна, той води добра политика на съюзничество с Римската империя. Факт е, че император Калигула остава доверчив на Реметалк до убийството си в 41 г. След този период обаче новия император Клавдий приема отначало добре тракийския цар, но в 43 г. нещата излизат от тези рамки. Каква е подбудата, която увеличава недоверието на Клавдий към Реметалк, историците и до днес не са доказали категорично. Знае се само, че в 43 г. римския император напада Британия и завършва завоюването и започнато при предшествениците му. Следващата 44 г. той обръща поглед към Одриското царство, което поне при този си цар живее, както показват доказателствата дадени от римските хронисти, добродетелно. Избухналия с убийството на Реметалк III същата година бунт на населението и участието в преврата на близките му династи и на царицата дори показва и династичната завист на най-близките му съратници, затова и император Клавдий, който подкрепя съзаклятниците, лесно протаква и дори не се заема да се намеси в избора на нов тракийски цар, а заповядва навлизане на римски войскови части в царството, които да подпомогнат тракийските войски в потушаването на избухналите размирици. Само след година Клавдий ще свали маската и ще превърне териториите на Одриското царство в римска провинция и то след като самите убийци на Реметалк III не успяват да посочат нов владетел.

Монетите на Реметалк III[редактиране | редактиране на кода]

Реметалк сече монети още през 26 – 37 г., когато е назначен за архонт на Атина от римския император Калигула. От български археолози са открити монети на Реметалк III и от царския му период, една от които е публикувана в Том първи на История на България издателство на БАН (1979 г.).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Името на Реметалк III носи морският нос „Реметалк“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]