Рената Вигано

Рената Вигано
Родена	17 юни 1900 година Болоня, Италия
Починала	23 април 1976 година (75 г.) Болоня, Италия
Професия	писател, поет
Националност	Италия
Активен период	1913 – 1976
Жанр	драма, исторически роман
Направление	неореализъм
Известни творби	„Другарката Анезе“
Награди	„Виареджо“
Съпруг	Антонио Мелуски (1937 – 1976)
Деца	1

Рената Вигано (на италиански: Renata Viganò) е италианска поетеса и писателка на произведения в жанровете драма, исторически роман и документалистика, участничка в съпротивата през Втората световна война.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рената Вигано е родена на 17 юни 1900 г. в Болоня, Италия, в буржоазно семейство. От ранна възраст се занимава с лителатура и опитва да пише.

След изпадане на семейството в икономически затруднения, на 12 години тя напуска гимназията и с чувство на саможертва започна работа първо като санитарка, а след това и медицинска сестра в болницата в Болоня. Заедно с работата си започва да пише. Първата ѝ стихосбирка „Ginestra in fiore“ (Четка в разцвет) е публикувана през 1913 г., а втората „Piccola flamma“ (Малък пламък) през 1916 г. Пише стихотворения и разкази, а също така за леви вестници и периодични издания.

През 1937 г. се омъжва за журналиста и писател Антонио Мелуски. Имат един син. Под влияние на съпруга си се включва в Италианската комунистическа партия.

След примирието на 8 септември 1943 г., последвано от окупиране на Италия от нацистите, заедно със съпруга си участва в партизанската борба като куриер, медицинска сестра при партизаните в долината на Комакио и си сътрудничи с подземната преса.

Първият ѝ роман „Другарката Анезе“ е издаден през 1913 г. В него е описана историята на възрастна селянка, посветена на дома и семейството си, която след убийството на съпруга си Палита от германците се присъединява към партизаните в долините на Комакио. Книгата представя събитията в Освободителната война с простотата на хроникьор и дух на лоялно придържане към фактите. За книгата си писателката е удостоена с наградата „Виареджо“. През 1976 г. романът е екранизиран от режисьора Джулиано Монталдо в едноименния филм с участието на Ингрид Тюлин, Микеле Плачидо и Орор Клеман.

Темата за антифашистката съпротива по време на Освободителната война е включена и в книгите ѝ „Donne della Resistenza“ (Жените в Съпротивата) – двадесет и осем биографии на антифашисти от Болоня, и „Matrimonio in brigata“ (Сватба в бригадата) – сборник от партизански истории.

Голяма част от другите ѝ произведения се фокусират и върху теми на труда и ролята на жените в италианското общество.

Рената Вигано умира на 23 април 1976 г. в Болоня.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Ginestra in fiore (1913)
Piccola flamma (1916)
Il lume spento (1933)
L'Agnese va a morire (1949)
Другарката Анезе, изд.: „Народна култура“, София (1952), прев. Петър Драгоев
Mondine (1952)
Arriva la cicogna (1954)
Щъркелът дойде, изд.: Профиздат, София (1967), прев. Цветан Цветанов
Donne della Resistenza (1955)
Ho conosciuto Ciro (1959)
Una storia di ragazze (1962)
Matrimonio in brigata (1976)
Rosario (1984) – посмъртно

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1976 L'Agnese va a morire

Източници[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
((it)) Биография в „Encyclopedia delle donne“
((it)) Биография в „Biblioteca.sa laborsa“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]