Рената Вигано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рената Вигано
Родена 17 юни 1900 г.
Починала 23 април 1976 г. (75 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1913 – 1976
Жанр драма, исторически роман
Направление неореализъм
Известни творби „Другарката Анезе“
Награди „Виареджо“
Съпруг Антонио Мелуски (1937 – 1976)
Деца 1

Рената Вигано (на италиански: Renata Viganò) е италианска поетеса и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика, участничка в съпротивата през Втората световна война.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рената Вигано е родена на 17 юни 1900 г. в Болоня, Италия, в буржоазно семейство. От ранна възраст се занимава с лителатура и опитва да пише.

След изпадане на семейството в икономически затруднения, на 12 години тя напуска гимназията и с чувство на саможертва започна работа първо като санитарка, а след това и медицинска сестра в болницата в Болоня. Заедно с работата си започва да пише. Първата ѝ стихосбирка „Ginestra in fiore“ (Четка в разцвет) е публикувана през 1913 г., а втората „Piccola flamma“ (Малък пламък) през 1916 г. Пише стихотворения и разкази, а също така за леви вестници и периодични издания.

През 1937 г. се омъжва за журналиста и писател Антонио Мелуски. Имат един син. Под влияние на съпруга си се включва в Италианската комунистическа партия.

След примирието на 8 септември 1943 г., последвано от окупиране на Италия от нацистите, заедно със съпруга си участва в партизанската борба като куриер, медицинска сестра при партизаните в долината на Комакио и си сътрудничи с подземната преса.

Първият ѝ роман „Другарката Анезе“ е издаден през 1913 г. В него е описана историята на възрастна селянка, посветена на дома и семейството си, която след убийството на съпруга си Палита от германците се присъединява към партизаните в долините на Комакио. Книгата представя събитията в Освободителната война с простотата на хроникьор и дух на лоялно придържане към фактите. За книгата си писателката е удостоена с наградата „Виареджо“. През 1976 г. романът е екранизиран от режисьора Джулиано Монталдо в едноименния филм с участието на Ингрид Тюлин, Микеле Плачидо и Орор Клеман.

Темата за антифашистката съпротива по време на Освободителната война е включена и в книгите ѝ „Donne della Resistenza“ (Жените в Съпротивата) – двадесет и осем биографии на антифашисти от Болоня, и „Matrimonio in brigata“ (Сватба в бригадата) – сборник от партизански истории.

Голяма част от другите ѝ произведения се фокусират и върху теми на труда и ролята на жените в италианското общество.

Рената Вигано умира на 23 април 1976 г. в Болоня.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ginestra in fiore (1913)
  • Piccola flamma (1916)
  • Il lume spento (1933)
  • L'Agnese va a morire (1949)
    Другарката Анезе, изд.: „Народна култура“, София (1952), прев. Петър Драгоев
  • Mondine (1952)
  • Arriva la cicogna (1954)
    Щъркелът дойде, изд.: Профиздат, София (1967), прев. Цветан Цветанов
  • Donne della Resistenza (1955)
  • Ho conosciuto Ciro (1959)
  • Una storia di ragazze (1962)
  • Matrimonio in brigata (1976)
  • Rosario (1984) – посмъртно

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 L'Agnese va a morire

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература