Ренате Лахман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ренате Лахман
Renate Lachmann
германска славистка
Родена

Образование Кьолнски университет
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Кьолнски университет
Берлински свободен университет
Работила в Рурски университет
Констанцки университет

Ренате Лахман (на немски: Renate Lachmann, родена на 4 февруари 1936 в Берлин) е германска славистка, литературна теоретичка, историчка на културата.

Професионална биография[редактиране | редактиране на кода]

Лахман следва славистика и история на Източна Европа в университета в Кьолн и в Свободния университет в Берлин. През 1961 г. защитава в Кьолнския университет дисертация върху творчеството на дубровнишкия бароков автор Игнят Джурджевич. През 1964 г. се хабилитира с монографията „Славянски реторики и поетики на 17 и 18 век“. Между 1969 и 1978 г. Оглавява катедрата по славистика в Рурския университет в Бохум. От 1978 г. е професор по общо литературознание и славянски литератури в университета в Констанц, където се пенсионира през 2001 г. От 1984 г. взима участие в симпозиумите на изследователката група „Поетика и херменевтика“. Гост професор в Йейл, Тел Авив, Стокхолм, Прага, Москва и Калифорнийския университет в Ървайн.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Лахман се занимава с изследване на барока в литературата, голяма известност имат нейните текстове върху теорията на фантастиката. В изследванията си продължава теоретичната проблематика на (руския формализъм, структурализма, Бахтин). Нейното име задължително присъства в списъка с теоретици на интертекстуалността и културната памет, както и сред големите изследователи в областта на семиотиката на културата.

Прием в България[редактиране | редактиране на кода]

На Ренате Лахман нееднократно се позовава българският литературен теоретик и славист проф. Никола Георгиев.[1][2][3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Ignjat Dordic. Eine stilistische Untersuchung zum slavischen Barock, Köln/Graz 1964
  • Gedächtnis und Literatur. Intertextualität in der russischen Moderne, Frankfurt/M. 1990
  • Gedächtniskunst. Raum – Bild – Schrift. Studien zur Mnemotechnik, zus. mit A. Haverkamp, Frankfurt/M. 1991.
  • Die Zerstörung der schönen Rede. Rhetorische Tradition und Konzepte des Poetischen. München 1994.
  • Erzählte Phantastik. Zu Geschichte und Semantik des Phantastischen in der Literatur, Frankfurt/M. 2002

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Dialogizität (Theorie und Geschichte der Literatur und der Schönen Künste) Hg. München 1982.
  • Memoria – Vergessen und Erinnern (Poetik & Hermeneutik Bd. XV), hrsg. zus.mit A. Haverkamp, München 1993.
  • Rhetorik als kulturelle Praxis, hrsg. zus. mit Riccardo Nicolosi, Susanne Strätling, München 2008.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – член на Academia Europaea.
  • 1994 – член на философско-историческия отдел на Академията на науките в Хайделберг.
  • 1996 – 1997 – старши стипендиант на Wissenschaftskolleg zu Berlin.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]