Ренесанс (група)

Тази статия е за рок групата. За културното движение вижте Ренесанс.

---

Ренесанс Renaissance
Ренесанс, 2012 г. По часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: Джейсън Харт, Дейвид Дж. Кийс, Рейв Тесар, Франк Пагано, Майкъл Дънфорд и Ени Хаслам
Информация
Стил	прогресив рок, симфоничен рок, фолк рок
Активност	1969 – 1987 1998 – 2002 2009 –
Музикален издател	Айлънд Рекърдс Сайър Рекърдс (US) Уорнър Брос. Рекърдс Електра Рекърдс (US) Би Ти Ем Рекърдс Ай Ар Ес Рекърдс Джайънт Електрик Пий Илигъл Рекърдс Репертоар Рекърдс Ейч Ти Ди Рекърдс Фрайдей Мюзик
Уебсайт	renaissancetouring.com Страница в IMDb
Членове	Ени Хаслам Рейв Тесар Марк Ламбърт Франк Пагано Лео Траверса Джофри Лангли
Бивши членове	Джон Хокен Кийт Релф Джейн Релф Луис Сенамо Джим Маккарти Майкъл Дънфорд Тери Слейд Нийл Корнър Тери Кроу Джон Таут Ан-Мари „Бинки“ Кълъм Дани Маккълох Франк Фарел Джон Уетън Джон Кемп Джинджър Диксън Мик Парсънс Роб Хендри Тери Съливан Пит Финберг Гейвин Харисън Майк Тейлър Рафаел Ръд Грег Картър Чарлз Дескалфино Мики Симъндс Дейвид Дж. Кийс Том Брислин Джейсън Харт Риш Чланда Джон Арбо

Рèнесанс (Renaissance) е английска прогресив рок група, основана през 1969 г.

Тя е най-известна с хита си „Northern Lights“, достигнал топ 10 в класациите на Обединеното кралство през 1978 г., както и с утвърдени композиции като „Carpet of the Sun“, „Mother Russia“ и „Ashes Are Burning“.

Ренесанс развива характерен стил, съчетаващ водещ женски вокал с елементи от класически, фолклорни, рок и джаз влияния. Звученето им се отличава с широкия вокален диапазон на солистката Ени Хаслам, изявен акомпанимент на пиано, оркестрации, вокални хармонии, акустична китара, бас китара, синтезатор и многостранна работа с барабани.

През 1970-те години групата изгражда силна фен база в североизточната част на САЩ, която остава най-устойчива през годините.

През 1987 г. Ренесанс официално се разпада след период на творчески и комерсиални затруднения. В средата на 1990-те години съществуват две паралелни формации, действащи под името Ренесанс, всяка с различен състав и артистична насоченост.

През 1998 г. групата се събира отново, за да запише албума Tuscany, който излиза през 2001 г. и бележи кратко възраждане на проекта, продължило до 2002 г.

През 2009 г. се формира нов състав, воден от Ени Хаслам и Майкъл Дънфорд. От този момент Ренесанс възобновява концертната си дейност и започва работа по нови записи.

Съставът от 2010 г. се отличава от ранните формации по своята международна конфигурация – петима от членовете са родени в САЩ, а един е роден в Англия, но живее в Съединените щати.

След смъртта на Дънфорд през 2012 г., Хаслам потвърждава, че групата ще продължи да съществува и да прави турнета.

Оригинален състав (1969 – 1970)

След трансформацията на Ярдбърдс в Ню Ярдбърдс (с Джими Пейдж) и последвалото създаване на Лед Зепелин през 1968 г., напусналите основатели Кийт Релф и Джим Маккарти сформират акустичното дуо „Тугедър“. През ноември същата година издават два сингъла – „Henry's Coming Home“ и „Love Mum and Dad“ – чрез Кълъмбия Рекърдс, но без успех в класациите.

В началото на 1969 г. Релф и Маккарти създават нова група, ориентирана към експерименти с рок, фолклорни и класически елементи. В книгата Mountains Come Out of the Sky: An Illustrated History of Prog Rock Джим Маккарти е цитиран с думите: „Към края на Ярбърдс искахме да направим нещо по-поетично... не толкова тежко. Малко по-фолк... Имахме достатъчно тежък рок.“

Първоначалният състав включва Релф (китара, вокали), Маккарти (барабани, вокали), Луис Сенамо (бас), Джон Хокен (пиано) и Джейн Релф (вокали). Групата издава два албума чрез Електра Рекърдс (САЩ) и Айлънд Рекърдс (Великобритания), като дебютният – Renaissance (1969) – е продуциран от Пол Самюъл-Смит, бивш член на „Ярдбърдс“.

Групата започва да концертира през май 1969 г., основно в Обединеното кралство, но също така участва във фестивали в Белгия (Amougies, октомври 1969 г.) и Франция (Operation 666 в Олимпия, януари 1970 г.; Le Bourget, март 1970 г.). През февруари 1970 г. предприема едномесечно турне в Северна Америка, което обаче не постига очаквания успех. Публиката, асоциираща членовете с „Ярдбърдс“, очаква рок и блус звучене, което контрастира с новата класически ориентирана посока на групата.

През пролетта на 1970 г., под натиска на интензивните турнета, оригиналният състав започва да се разпада. Релф и Маккарти прекратяват концертната си дейност, а Сенамо се присъединява към английската група Colosseum. Джон Хокен организира нов състав, за да изпълни договорните задължения към Айлънд Рекърдс и да завърши втория албум Illusion (1971), който остава недовършен от оригиналната формация.

Преходен период (1970 – 1971)

След разпадането на оригиналния състав, Ренесанс преминава през значителни промени. Новата формация, освен Джейн Релф, включва предимно бивши членове на предишната група на Джон Хокен – Нашвил Тийнс: китаристът Майкъл Дънфорд, басистът Нийл Корнър, вокалистът Тери Кроу и барабанистът Тери Слейд. Този състав записва една песен, „Mr Pine“ – композиция на Дънфорд, и изнася няколко концерта през лятото на 1970 г.

Паралелно с това, финалната звукозаписна сесия на оригиналния състав – без Хокен, но с Дон Шин на клавишни – завършва албума Illusion с песента „Past Orbits of Dust“. Албумът е издаден в Германия през 1971 г., но е издаден в Обединеното кралство едва през 1976 г. Illusion бележи началото на сътрудничеството между групата и поетесата Бети Тачър-Нюзингър, която съавторства две песни с Релф и Маккарти и впоследствие става основна текстописка на Ренесанс през 1970-те години.

До края на 1970 г. напускат последните двама оригинални членове на групата. Джейн Релф е заменена от американската фолк певица Ени Мари „Бинки“ Кълам, а Джон Хокен се присъединява към Спуки Тут и е заменен от пианиста Джон Таут. Съществува запазено видео от този състав, включено в DVD изданието Kings & Queens (2010), с изпълнение на пет песни в немската телевизионна програма Muzik-Kanal.

Първоначалният план предвижда Релф и Маккарти да останат в групата като неизпълняващи членове – съответно като продуцент и автор на песни. И двамата присъстват на прослушването на певицата Ени Хаслам през януари 1971 г., която успешно заменя Кълам. Маккарти продължава да допринася с композиции, но участието на Релф приключва скоро след това. Майкъл Дънфорд се утвърждава като водещ композитор, а партньорството му с Тачър-Нюзингър се превръща в основен творчески двигател на групата през следващото десетилетие.

Второ сформиране (1971 – 1980)

През 1971 г. новият мениджър на Ренесанс, Майлс Копланд III, предприема реорганизация на групата, като поставя акцент върху отличителните ѝ елементи – вокалите на Ени Хаслам и пианото на Джон Таут. Според Уил Романо в книгата Mountains Come Out of the Sky, групата се отличава от своите съвременници, като изтъква на преден план женския глас и клавирния акомпанимент.

До този момент Хаслам споделя вокалите с Тери Кроу, който е основният вокалист. След напускането на Кроу и басиста Нийл Корнър, вокалната роля остава изцяло на Хаслам, а басовата позиция преминава през няколко музиканти, включително Джон Уетън (по-късно в Кинг Кримсън, Ю Кей и Ейша), Франк Фарел (бивш член на Супертрамп) и Дани Маккълох (бивш член на Енимълс и бивш съотборник на Дънфорд и Кроу в Плебс), преди да бъде окончателно заета от Джон Кемп. Майкъл Дънфорд се фокусира върху композирането, а за концертна дейност е привлечен китаристът Мик Парсънс. През 1972 г. барабанистът Терънс Съливан се присъединява към групата, заменяйки Джинджър Диксън, който е счетен за неподходящ след европейско турне. След трагичната смърт на Парсънс в автомобилна катастрофа неговото място е заето от Роб Хендри.

Полученият състав прави само дузина концерта заедно, след което започва да записва нов албум. Албумът Prologue е издаден по-късно през 1972 г. от И Ем Ай – Совърън Рекърдс в Обединеното кралство и от Кепитъл-Совърън в Северна Америка. С изключение на две композиции от Джим Маккарти, музиката е написана от Дънфорд, а текстовете – от поетесата Бети Тачър-Нюзингър. Песента „Spare Some Love“ получава значително радиоизлъчване в североизточната част на САЩ, особено в Кливланд, и привлича вниманието на феновете на Йес и Емерсън, Лейк енд Палмър.

Хендри е заменен за турнето Prologue от Питър Финберг, но поради ангажименти с друга група той не остава в състава. Това води до ситуация, в която Джон Кемп поема по-голямата част от китарните партии в следващия албум Ashes are Burning (1973). Въпреки стремежа към по-акустично звучене, Анди Пауъл от групата Уишбоун Еш (още една група, управлявана от Копланд), е поканен да изпълни соло на електрическа китара във финалната песен „Ashes are Burning“. Композицията се превръща в концертен химн на групата, често разширяван до над 20 минути с импровизации и инструментални сола. Албумът става първият на групата, който влиза в класацията Билборд 200, достигайки №171.

Малко след издаването на Ashes Are Burning, Дънфорд се завръща като постоянен акустичен китарист, оформяйки т.нар. „класически състав“: Хаслам, Таут, Дънфорд, Кемп и Съливан. Тази формация остава стабилна в продължение на пет студийни албума. През този период групата започва да концертира в САЩ, където постига значителен успех, особено на Източното крайбрежие. Това води до специален оркестров концерт в Нюйорската музикална академия през май 1974 г. Поради ограниченото медийно внимание във Великобритания, Ренесанс насочва усилията си основно към американския пазар.

Присъединяване към лейбъла Би Ти Ем

През 1974 г. Ренесанс напуска лейбъла „Совърън Рекърдс“ и се присъединява към новосъздадента звукозаписна компания BTM Records (British Talent Management), управляван от мениджъра Майлс Копланд III. Първото издание на лейбъла е албумът Turn of the Cards (1974), който бележи значителна промяна в звученето на групата – от фолклорни влияния към по-мрачен, динамичен и оркестров прогресив рок стил, подпомогнат от по-голям продукционен бюджет. Сред композициите в албума се откроява „Things I Don't Understand“ – последният авторски принос на Джим Маккарти към групата, която остава част от концертния им репертоар в продължение на години. Финалната песен „Mother Russia“ представлява музикална почит към Александър Солженицин, вдъхновена от неговия автобиографичен роман „Един ден от живота на Иван Денисович“.

Turn of the Cards е издаден първо в Съединените щати от Сайър Рекърдс през август 1974 г., където достига №94 в класацията „Билборд 200“ и остава в нея 21 седмици. Изданието в Обединеното кралство се появява няколко месеца по-късно – през март 1975 г. Макар феновете на Ренесанс да са относително малко на брой, те са силно концентрирани в големите градове на североизточната част на САЩ, което допринася за успеха на албума в този регион.

През септември 1975 г. групата издава албума Scheherazade and Other Stories едновременно в Обединеното кралство и Съединените щати. Втората страна на плочата е заета от мащабната тон-поема „Song of Scheherazade“, вдъхновена от приказките в „Хиляда и една нощ“. Въпреки че композицията няма пряка музикална връзка с класическата творба „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков, тя съдържа повтарящ се шестнотев мотив, който напомня за нея. Албумът достига №48 в класацията „Билборд 200“ в САЩ.

През 1976 г. Ренесанс издава двойния концертен албум Live at Carnegie Hall, записан по време на три поредни разпродадени вечери в престижната нюйоркска зала „Карнеги Хол“ – първото подобно постижение за британска рок група. Към Ренесанс се присъединява Нюйоркската филхармония, което подчертава оркестровия характер на изпълненията. По време на концертите вокалистката Ени Хаслам представя песента „Ashes Are Burning“ като заглавна композиция от „втория“ албум на групата, което подсказва, че съставът от 1970-те години се възприема като отделна формация от оригиналната група, основана от Кийт Релф.

Въпреки критиките, че албумът представлява предимно възпроизвеждане на акценти от предишните четири студийни записа, той достига №55 в американските класации.

През 1977 г. Ренесанс издава студийния албум Novella, който бележи продължение на концертния успех от Live at Carnegie Hall. Албумът достига № 46 в класацията „Билборд 200“ в Съединените щати, което го прави най-високо класираното издание на групата до този момент. Издаването му в Обединеното кралство е забавено поради поредна промяна на звукозаписната компания. Според Уил Романо в книгата Mountains Come Out of the Sky, това е периодът на най-голяма популярност на Ренесанс, когато групата свири пред разпродадени зали в САЩ, особено в североизточната част на страната – в щати като Пенсилвания и Ню Йорк. Силната фен база в този регион продължава да бъде основен двигател на успеха им на американския пазар.

Британски хит сингъл

Въпреки ограничените търговски резултати през този период, Ренесанс отбелязват значим успех с хита „Northern Lights“, който достига №10 в класацията на Обединеното кралство през лятото на 1978 г. Песента е част от албума A Song for All Seasons, който достига №58 в класацията „Билборд 200“ в САЩ. Сингълът получава широко радиоизлъчване както по албумно-ориентирани рок станции, така и по радиостанции, адаптиращи се към новия формат „софт рок“, по-късно известен като adult contemporary music.

Групата предприема умерено успешно турне в САЩ, концентрирано в източната част на страната, включително концерти в Стейт Колидж (Пенсилвания) и Кливланд през май и юни 1979 г. Репертоарът включва както песни от A Song for All Seasons, така и по-ранни композиции. Ренесанс също придобиват популярност чрез американската телевизия, изпълнявайки „Carpet of the Sun“ в предаването The Midnight Special през 1977 г. и появявайки се като гости в The Mike Douglas Show на 4 май 1978 г., където представят „Northern Lights“.

През 1979 г. групата издава албума Azure d'Or, който бележи отстъпление от характерния оркестров стил към по-синтезаторно ориентирано звучене. Промяната не е добре приета от феновете, което води до спад в интереса и класиране едва на №125 в САЩ. Основните текстописци в този период са Майкъл Дънфорд и Джон Кемп.

През 1970-те години Ренесанс утвърждават своя стил като синтез между фолк рок и класическа музика. Техните композиции често включват цитати и алюзии към творчеството на композитори като Жан-Арист Ален, Йохан Себастиан Бах, Фредерик Шопен, Клод Дебюси, Ремо Джацото, Морис Жар, Сергей Рахманинов, Николай Римски-Корсаков, Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович. Записите на групата, особено Ashes Are Burning, намират широко разпространение по американски прогресив рок радиостанции като WNEW-FM, WHFS-FM, WMMR-FM, KSHE 95 и WVBR.

Критичен прием на „класическия състав"

Класическият период на Ренесанс (1974–1983) предизвиква поляризирани реакции сред музикалните критици. Някои рецензенти поставят под съмнение артистичната стойност на групата, като Уейн Кинг от The New Rolling Stone Record Guide, който критикува липсата на импровизационна свобода и плавност в композициите. Според него, привлекателността на Ренесанс е ограничена, както в родната им Англия, така и в САЩ, където култовият им статус постепенно отслабва. Кинг описва опита за завръщане чрез лейбъла IRS Records като „абсурден провал“.

От друга страна критиците на прогресивния рок оценяват високо музикалните качества на групата. Чарлз Снайдър в The Strawberry Bricks Guide to Progressive Rock хвали албума Scheherazade and Other Stories, подчертавайки „кристално чистия глас от пет октави на Ени Хаслам“, виртуозното пиано на Джон Таут, характерния бас на Джон Кемп и оркестровите аранжименти на Тони Кокс.

1980 – 1998 г.

След турнето в подкрепа на Azure d'Or (1979), клавиристът Джон Таут напуска групата по лични причини, а скоро след него групата напуска и барабанистът Терънс Съливан. През 1980-те години Ренесанс се ориентира към по-съвременно звучене, включващо елементи от синтпоп и ню уейв, отразено в албумите Camera Camera (1981) и Time-Line (1983). Въпреки стилистичната промяна нито един от двата албума не постига значим търговски успех. Camera Camera е последният запис на групата, който влиза в класациите на САЩ, достигайки №196 в края на 1981 г.

През 1985 г. басистът Джон Кемп напуска, а Ени Хаслам и Майкъл Дънфорд продължават с акустична версия на Ренесанс, изнасяйки спорадични концерти. Последното им съвместно участие е в Джорджтаун, окръг Колумбия, през август 1987 г., след което групата временно прекратява дейността си.

През 1988 г. Sire Records издава двуалбумната компилация Tales of 1001 Nights, фокусирана върху класическия период на групата (1972–1979). През 1990-те години по-голямата част от каталога на Ренесанс е преиздадена на компактдиск от звукозаписни компании като Repertoire Records (Германия). През 2006 г. Repertoire издава ремастерирани версии на Ashes Are Burning, Turn of the Cards и Scheherazade and Other Stories.

В средата на 1990-те години Ени Хаслам (която издава едноименен солов албум през 1989 г.) и Майкъл Дънфорд (работещ по мюзикъл, вдъхновен от сюжета на Sheherezade) създават отделни формации, всяка използваща името Renaissance и издаваща албуми с различен състав.

Трето сформиране

През 1998 г. Ренесанс частично се преформира около ядро от Ени Хаслам, Майкъл Дънфорд и Терънс Съливан, с участието на Джон Таут и нови музиканти, включително Рой Уд и Мики Симъндс, с цел запис на студийния албум Tuscany. През 1999 г. Хаслам, Дънфорд и Симъндс изнасят еднократен концерт като трио в лондонската Astoria, подгрявайки групата „Караван“.

След забавеното издаване на Tuscany, през март 2001 г. е организирано кратко турне с разширен състав: Хаслам, Дънфорд, Съливан, Симъндс, Рейв Тесар (клавишни) и Дейвид Дж. Кийс (бас/вокали). Групата свири в Лондон на 9 март (отново в Astoria) и изнася три концерта в Япония – в Осака, Нагоя и Токио. Последният концерт е записан и издаден като In the Land of the Rising Sun: Live in Japan 2001. Въпреки че Джон Таут присъства в публиката в Лондон, той не участва в турнето. По-късно Хаслам заявява, че редица фактори правят по-нататъшни турнета и записи непрактични, което води до края на това трето сформиране.

През 2004 г. Терънс Съливан записва албума South of Winter със студийна група, наречена Renaissant, вдъхновена от музиката на Ренесанс, с текстове от Бети Тачър-Нюзингър и клавишни приноси от Джон Таут.

На 20 септември 2008 г. Джон Таут прави първата си публична изява в САЩ от над 25 години, участвайки с Ени Хаслам и групата на Ян Клозе в Sellersville Theatre 1894, Пенсилвания. През 2009 г. Таут получава инфаркт.

През август 2009 г. Хаслам обявява, че тя и Дънфорд ще отбележат 40-годишнината на групата с нова формация – Renaissance 2009, включваща музиканти от състава от 2001 г. и членове от класическия период. Следват турнета в Източна Северна Америка и Япония, както и издаване на миниалбум с три песни и стартиране на нов официален уебсайт.

На 23 юни 2012 г. Ренесанс са хедлайнери на финалното издание на North East Art Rock Festival (NEARfest Apocalypse), което се провежда пред разпродадена публика.

Басистът и вокалист Дейвид Дж. Кийс умира през юли 2019 г.

Смърт на бивши членове

През 2010-те години Ренесанс преживява значителни загуби, свързани с трима от най-важните си творчески сътрудници.

Бети Тачър, основна текстописка на групата, която не участва в изпълненията, но е автор на по-голямата част от лириката на класическите албуми, умира на 15 август 2011 г.

На 20 ноември 2012 г. умира Майкъл Дънфорд – водещ композитор и китарист на групата, чиято работа е в основата на нейния стил от 1970-те години. Причината за смъртта е мозъчен кръвоизлив в дома му в Съри, Англия. Въпреки загубата вокалистката Ени Хаслам потвърждава, че Ренесанс ще продължи концертната си дейност, наричайки Дънфорд „пътеводната светлина“ на групата. През февруари 2013 г. е обявено, че китаристът Риш Чланда ще се присъедини към състава за предстоящото турне, като по-късно заема постоянна роля, макар и без участие в европейските дати през 2015 г.

На 1 май 2015 г. умира Джон Таут – клавиристът, чийто виртуозен стил е ключов за звученето на Ренесанс в периода 1970–1980 г. Групата отдава почит на Таут чрез публикация във Фейсбук, в която го нарича „невероятен музикант, допринесъл много за уникалното звучене на групата“.

Албум Symphony of Light

През април 2013 г. Ренесанс издава студийния албум Grandine il Vento, посветен на покойния китарист и композитор Майкъл Дънфорд. Албумът е преиздаден през април 2014 г. под заглавието Symphony of Light, включващ три допълнителни песни.

Symphony of Light следва стилистичната линия на класическия период на групата, съчетавайки по-кратки композиции с по-дълги, прогресивни произведения като заглавната песен и „The Mystic and the Muse“. В записа участват известни гост-музиканти, сред които Иън Андерсън (Джетро Тул), който изпълнява партия на флейта в „Cry to the World“, и Джон Уетън (Кинг Кримсън), който пее в дует с Ени Хаслам в „Blood Silver Like Moonlight“.

Музиката в албума е написана изцяло от Дънфорд, с изключение на композицията „Renaissance Man“ (посветена на него), създадена от клавириста Рейв Тесар. Всички текстове са дело на Ени Хаслам, а обложката на албума е нейна оригинална картина, озаглавена Symphony of Light.

Критикът Ралф Греко младши от отбелязва, че „Symphony of Light процъфтява от пищна продукция, емоционални текстове, отлично свирене и този превъзходен глас, който може да принадлежи само на Ени Хаслам.“

Съставът на групата по време на издаването на албума включва петима музиканти, родени в САЩ, и един член, роден в Англия, който живее в Съединените щати, което го отличава от преобладаващо британския състав от ранните години на Ренесанс.

Състав

Оригиналният състав включва двама бивши членове на Ярдбърдс – Кийт Релф и Джим Маккарти, заедно с Джон Хокен, Луис Сенамо и сестрата на Релф Джейн Релф. Те възнамеряват да сглобят „нещо с повече класическо влияние". Ражда се Ренесанс и групата издава едноименния си студиен албум през 1969 г. и друг през 1971 г. Впоследствие Джон Таут заменя Хокен на клавишните инструменти, последван от период на голямо текучество на музиканти, докато не е създаден „класическият състав" от Ени Хаслам, Джон Таут, Майкъл Дънфорд, Джон Кемп и Тери Съливан, въпреки че никой от тях не е в оригиналната група. Те са подпомогнати с текстове на много песни от корнуолската поетеса Бети Тачър-Нюзингър.

Две различни разклонения на Ренесанс съществуват по едно и също време в един период в средата на 90-те години.

2009 г. вижда нов състав за Ренесанс, воден от Ени Хаслам и Майкъл Дънфорд, починал през 2012 г. Съставът през 2010 г. не е толкова „английски", както през ранния период на групата, и в него има пет члена, родени в САЩ, и един член, роден в Англия, живеещ в Съединените щати.

Настоящ състав

• Ени Хаслам – вокали, перкусии (1971 – 1987, 1998 – 2002, 2009–настояще)
• Рейв Тесар – клавишни, пиано (2001 – 2002, 2009–настояще)
• Марк Ламбърт – китара, беквокали (2015–до момента) ; бас (1985 – 1987)
• Франк Пагано – барабани, перкусии, беквокали (2009 – 2017, 2018–настояще)
• Лео Траверса – бас, беквокали (2015 – 2018, 2022–настояще)
• Джефри Лангли – клавишни, беквокали (2016–настояще)

Timeline

Дискография

Ренесанс

Студийни албуми

• 1969: Renaissance
• 1971: Illusion
• 1972: Prologue
• 1973: Ashes Are Burning
• 1974: Turn of the Cards
• 1975: Scheherazade and Other Stories
• 1977: Novella
• 1978: A Song for All Seasons
• 1979: Azure d'Or
• 1981: Camera Camera
• 1983: Time-Line
• 2001: Tuscany
• 2013: Grandine il vento (издаден като Symphony of Light през 2014 г. с 3 бонус парчета)

Концертни албуми

• 1976: Live at Carnegie Hall
• 1997: Live at the Royal Albert Hall: King Biscuit Flower Hour (изпълнение на живо записано през 1977 г.; две части)
• 2000: Unplugged 'Live' at the Accademy of Music
• 2002: In the Land of the Rising Sun: Live in Japan 2001
• 2011: Renaissance Tour 2011 – Turn of the Cards and Scheherazade & Other Stories Live in Concert (DVD + двойно CD)
• 2016: Renaissance 2012 (recorded April 16, 2015) – Renaissance Live at the Union Chapel (DVD + дигитално аудио)
• 2016: Renaissance Live at the BBC Sight & Sound (DVD + комплект от 3-CD)
• 2018: A Symphonic Journey (recorded October 27, 2017) – Live In Concert (DVD + двойно CD)
• 2000: Day of the Dreamer (изпълнение на живо, записано през 1978 г.)
• 2000: Live at the Academy of Music, Philadelphia (изпълнение на живо, записано през 1985 г.)
• 2009: Dreams & Omens (изпълнение на живо, записано през 1978 г.)
• 2010: Live in Chicago (изпълнение на живо, записано през 1983 г.)
• 2012: Past Orbits of Dust (изпълнения на живо, плюс едно ремастеризирано студийно парче, от 1969 до 1970 г.)
• 2015: DeLane Lea Studios 1973 (изпълнение на живо, записано през 1973 г.)
• 2015: Academy of Music (изпълнение на живо, записано през 1974 г.)
• 2021: Renaissance 50th Anniversary: Ashes Are Burning - An Anthology - Live in Concert (Blu-ray/DVD/2CD Box)
• 2023: The Legacy Tour 2022 (двойно CD)
• 2025: Renaissance In Gratitude Farewell Tour Live (двойно CD)

Сборни албуми

• 1978: In the Beginning (компилационен двоен албум с албумите Prologue и Ashes are Burning)
• 1990: Tales of 1001 Nights (компилация в две части)
• 1995: Da Capo (компилация Repertoire Germany) (2 CD) (Ограничено издание във висок диджипак с много по-сбита, подробна книжка)
• 1997: Songs from Renaissance Days (компилация от out takes, включително една B-страна и две солови песни на Хаслам, 1979 – 1988)
• 1999: The BBC Sessions 1975–1978 [2 CD]
• 2002: Live + Direct (редактиран запис на живо от 1970 г. плюс демота и други, от Renaissance и сродни музиканти, от 1968 до 1976 г.)
• 2004: Innocents and Illusions (сборен двоен компактдиск на Renaissance и Illusion от оригиналната група)
• 2010: Scheherezade and Other Stories + DVD
• 2014: Symphony of Light (Grandine il vento и The Mystic and the Muse плюс една нова песен)

• 2024: Can You Hear Me? Broadcasts 1974-1978 (двойно CD, 1 Blu-ray)

Миниалбуми

• 2010: The Mystic and the Muse (миниалбум с три песни с нови песни)

Ренесанс на Майкъл Дънфорд

Сътрудничество между Майкъл Дънфорд и певицата Стефани Адлингтън.

• The Other Woman, 1994 (първоначално издаден като Renaissance)
• Ocean Gypsy, 1997 (предимно нови версии на минали песни)
• Trip to the Fair, 1998 (компилация от песни от предишните две издания)

Ренесанс на Ени Хаслам

Соло издание на Ени Хаслам (един от няколкото).

• Blessing in Disguise (1994)

Ренесант

Соло издание на Тери Съливан с текстове на Бети Тачър-Нюзингър и клавишни на Джон Таут. Съпругата на Тери Кристин пее повечето вокали, като самият Тери поема водеща роля в две песни.

• South of Winter (2005)

Външни препратки

• Официален уебсайт
• Официална Фейсбук страница
• Ренесанс на Discogs
• Ренесанс на Allmusic
• Ренесанс на Last.fm
• Ренесанс на MusicBrainz
• Ренесанс на ProgArchives.com
• Northern Lights – фен уебсайт
• Официален уебсайт на Ени Хаслам

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Renaissance (band) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​