Рене I (Анжу)

Рене I René d'Anjou
херцог на Анжу, крал на Неапол
Роден	19 януари 1409 г. Анже, Кралство Франция
Починал	10 юли 1480 г. Екс ан Прованс, Кралство Франция
Погребан	Свети Маврикий, Анже, Франция
Управление
Период	1434 – 1442
Предшественик	Луи III Валоа-Анжуйски
Наследник	Алфонсо V Арагонски
Други титли	4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон
Герб
Семейство
Род	Дом Валоа-Анжу
Баща	Луи II Валоа-Анжуйски
Майка	Йоланда Арагонска
Братя/сестри	Луи III Валоа-Анжу Мари д'Анжу
Съпруга	Изабела (Лотарингия) (24 октомври 1420)
Деца	Жан II (Лотарингия) Маргарита Анжуйска
Подпис
Рене I в Общомедия

Рене Анжуйски или Рене I Анжуйски, или Рене I Неаполски, или Рене Сицилиански, известен като „Добрият крал Рене“ (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, ou encore René Ier de Naples ou René de Sicile, dit le « Bon Roi René »; * 16 януари 1409, Дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Валоа-Анжу, е господар, а след това граф на Гиз (1417 – 1425), херцог на Бар (1430-1480) де факто от 1420 г., херцог (чрез брак) на Лотарингия (1431 – 1453), херцог на Анжу (1434 – 1480), граф на Прованс и Форкалкие (1434 – 1480), граф на Пиемонт, граф на Барселона, крал на Неапол (1435 – 1442), титулярен крал на Йерусалим (1435 – 1480), титулярен крал на Сицилия (1434 – 1480) и на Арагон (1466 – 1480), маркиз на Пон а Мусон (-1480), както и пер на Франция и основател на Ордена на полумесеца.

Произход и ранни години

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (* 23 юли 1323, † 20 септември 1384) и на Йоланда Арагонска (* 1383, † 1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон, и Йоланда дьо Бар. Неговата сестра Мари Анжуйска (* 1404, † 1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Аженкур.

На 20 март 1419 г. се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия от Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II и съпругата му Маргарита от Пфалц, дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Война за Лотарингия. Крал на Неапол

Замъкът на Рене в Tараскон

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска Рене наследява Херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г. За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд.

През 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява Херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Италиански поход

Освобождавайки се от плен през 1437 г., Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421 – 1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.

Следващи години

Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (* 1429, † 1482), да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Рене предава след смъртта на жена си наследените чрез нея права за Лотарингия на своя син Жан II (* 1425, † 1470). Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458 – 1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титлата на граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо. След смъртта на сина си Рене е принуден да завещае Анжу на крал Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

Смърт

Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата „Свети Маврикий“ в Анже.

След смъртта на Рене областта Прованс и титлата „крал на Неапол“ преминават към неговия племенник Карл от Мен (* 1436, † 1481), носил в качеството си на крал на Неапол името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.

История на герба на Рене

• 
  1420 – 1434: Анжу, Бар и Лотарингия
• 
  1434 – 1443: Унгария, Сицилия, Йерусалим, Анжу, Бар, Лотарингия
• 
  1443 – 1453: Арагон е добавен
• 
  1453 – 1470: Лотарингия му е взета
• 
  1470 – 1480: Арагон му е взет, Лилията герб е опростен

Брак и потомство

Рене I се жени два пъти:

Изабела Лотарингска, първата съпруга на Рене

∞ 1. за Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453, Анже); те имат децата:

• Изабела († млада)
• Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол, ∞ 1444 г. за Мария дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
• Луи (* 1427, † 1444), маркграф на Пон а Мусон
• Николаус (* 1428, † 1430), херцог на Бар, близнак на Йоланда
• Йоланда (* 1428, † 1483), близначка на Николаус, херцогиня на Лотарингия и др., ∞ за граф Фери II дьо Водемон (* 1417, † 1470)
• Маргарита (* 1429, † 1482), ∞ 1445 г. за Хенри VI (* 1421, † 1471), крал на Англия
• Шарл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
• Луиза (* 1436, † 1438)
• Анна (* 1437, † 1450)

∞ 2. 10 септември 1454 г. в Анже за Жана дьо Лавал (* 10 ноември 1433; † 19 декември 1498), дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал и Изабела дьо Бретан. Бракът е бездетен.

Има три извънбрачни дъщери от господарка от Прованс от Дом Алберта, според някои Катерина д'Алберта:

• Бланш Анжуйска (* 1438, † 1471), ∞ за Бертран дьо Бово (* 1382, † 1474)
• Жан Анжуйски († 25 май 1536, Нанси), маркиз на Пон а Мусон, владетел на Сен Реми и Сен Кана; ∞ 15 май 1500 за Маргьорит дьо Гландеве, внучка на Паламед дьо Форбен Велики, Велик сенешал, губернатор и генерал-лейтенант на Прованс, както и губернатор на Дофине
• Мадлен Анжуйска, ∞ за 1496 за Луи Жан/Жан дьо Белнав.

• 
  Рене и Жана, триптих от Никола Фромaн от 1475 г., катедрала на Ил Екс.
• 
  Рене и Жана, диптих работа на Никола Фроман (1475 – 80), Лувър, Париж

Рене и изкуството

Статуя на Рене, 19 век, Екс ан Прованс

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира в своя двор в град Екс ан Прованс многочислени поети, художници и музиканти. Рене остава в историята като последният крал-трубадур.

Заради славата му на любител-художник на него са приписвани много картини в Анжу и Прованс, само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура, както и направата на гоблени.

Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 г. се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.

Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби – „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457). Последната представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк. Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.

Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия часослов на херцог дьо Бери“, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г. имуществото му се разпродава заради дългове, а творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога Рене Анжуйски, за когото през 40-те години на 15 век върху книгата работи т. нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк.

Литература

• Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207 – 209.
• Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
• Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy. Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
• Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 978-2-213-63480-7