Рене I (Анжу)
Рене I Неаполитански | |
---|---|
граф на Анжу, крал на Неапол | |
![]() |
|
Наследил | Луи III Анжуйски |
Наследник | Алфонсо I |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Катедрала Свети Маврикий (Анже) |
Други титли |
4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон |
Подпис |
![]() |
Семейство | |
Династия | Дом Валоа-Анжу |
Баща | Луи II Валоа-Анжуйски |
Майка | Йоланда Арагонска (1383 – 1443) |
Бракове |
Изабела Жана дьо Лавал (1433 – 1498) |
Потомци | Жан II, Маргарет |
Герб |
![]() |
Рене I Неаполитански в Общомедия |
Ренѐ I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus}}, * 16 януари 1409 в дворец Анже, † 10 юли 1480 в Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу, със следните титли:
- Граф на Гиз (1417 – 1425)
- 4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон (1419 или 1430 – 1476);
- херцог на Горна Лотарингия (1431 – 1453) (uxoris nomine);
- херцог на Анжу, граф на Прованс, граф на Форкалкие и др. (1434 – 1480);
- Крал на Неапол и др. (1435 – 1442, en titre до 1480);
- титулуван крал на Йерусалим (1435 – 1480);
- крал на Арагон (1466 – 1480).
Произход[редактиране | редактиране на кода]

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 г. – 20 септември 1384 г.) и на Йоланда Арагонска (1383 – 1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон (1350 – 1396) и Йоланда дьо Бар (1365 – 1431).
Неговата сестра Мари Анжуйска (1404 – 1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.
През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Азенкур.
На 20 март 1419 г. се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.
Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г.
За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд. В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.
Италиански поход[редактиране | редактиране на кода]
Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421 – 1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.
Дъщерята на Рене става кралица на Англия[редактиране | редактиране на кода]
Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429 – 1482) да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.
Рене предава след смъртта на жена си, наследените чрез нея права за Лотарингия, на своя син Жан II (1425 – 1470).
Същият Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458 – 1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титула граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо.
Област Анжу става кралска собственост[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на сина си, Рене е принуден да завещае Анжу на крал Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.
История на герба на Рене[редактиране | редактиране на кода]
Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: Рене I и Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453 в Анже) с деца:[1]
- Изабела († млада)
- Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол, ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
- Рене (* 1426)
- Лудвиг (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
- Николаус (* 1428, † 1430), херцог на Бар
- Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др., ∞ граф Фери II дьо Водемон (1417 – 1470)
- Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ 1445 г. за Хенри VI (1421 – 1471), крал на Англия
- Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
- Луиза (* 1436, † малка)
- Анне (* 1437, † малка)
Втори брак: от 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (* 10 ноември 1433; † 19 декември 1498) е бездетен. Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407 – 1486) и Изабела дьо Бретан (1411 – 1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан (1389 – 1442) и Жана Френска (1391 – 1433), дъщеря на френския крал Шарл VI.
Рене и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс-ан-Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята като последният крал – трубадур.
Заради славата му на любител-художник, на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност, това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че, може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура както и направата на гоблени.
Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 година се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.
Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби – „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) г. и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457) година. Последната, представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк.
Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.
Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия Часослов“ на херцог дьо Бери, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г., (имуществото му се разпродава заради дългове). Творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене д'Анжу, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк – през 40-те години на 15 век.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата Свети Маврикий в Анже.
След смъртта на Рене, областта Прованс и титулът „крал на Неапол“ преминават към неговия племенник Карл Менски (1436 – 1481), носил в качеството си на крал на Неапол, името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207 – 209.
- Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
- Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy. Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
- Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 9782213634807
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ René I d' Anjou, könig von Naples, geneall.net
Джована II | → | Крал на Неапол (2 февруари 1435 – 2 юни 1442) | → | Алфонсо I |