Рене I (Анжу)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рене I
René d'Anjou
херцог на Анжу,
крал на Неапол

Роден
Починал
10 юли 1480 г. (71 г.)
ПогребанСвети Маврикий, Анже, Франция
Управление
Период1434 – 1442
ПредшественикЛуи III Валоа-Анжуйски
НаследникАлфонсо V Арагонски
Други титли4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон
Семейство
РодДом Валоа-Анжу
БащаЛуи II Валоа-Анжуйски[1]
МайкаЙоланда Арагонска[1]
Братя/сестриЛуи III Валоа-Анжу
Мари д'Анжу
СъпругаИзабела (Лотарингия) (24 октомври 1420)
ДецаЖан II (Лотарингия)
Маргарита Анжуйска
ПодписRené of Anjou signature.jpg
Рене I в Общомедия

Ренѐ I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus); * 16 януари 1409, дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу, със следните титли:

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 – 20 септември 1384) и на Йоланда Арагонска (1383 – 1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон (1350 – 1396), и Йоланда дьо Бар (1365 – 1431). Неговата сестра Мари Анжуйска (1404 – 1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Азенкур.

На 20 март 1419 се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Война за Лотарингия. Крал на Неапол[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът на Рене в Tараскон

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява Херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г. За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд.

В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява Херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Италиански поход[редактиране | редактиране на кода]

Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421 – 1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429 – 1482), да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Рене предава след смъртта на жена си, наследените чрез нея права за Лотарингия, на своя син Жан II (1425 – 1470). Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458 – 1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титула граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо. След смъртта на сина си, Рене е принуден да завещае Анжу на крал Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата Свети Маврикий в Анже.

След смъртта на Рене, областта Прованс и титулът „крал на Неапол“ преминават към неговия племенник Карл Менски (1436 – 1481), носил в качеството си на крал на Неапол, името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.

История на герба на Рене[редактиране | редактиране на кода]

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Изабела Лотарингска, първата съпруга на Рене

Първи брак: с Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453, Анже); те имат децата:[2]

  • Изабела († млада)
  • Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол, ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
  • Рене (* 1426)
  • Лудвиг (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
  • Николаус (* 1428, † 1430), херцог на Бар
  • Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др., ∞ граф Фери II дьо Водемон (1417 – 1470)
  • Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ 1445 г. за Хенри VI (1421 – 1471), крал на Англия
  • Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
  • Луиза (* 1436, † малка)
  • Анне (* 1437, † малка)

Втори брак: на 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (* 10 ноември 1433; † 19 декември 1498). Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407 – 1486) и Изабела дьо Бретан (1411 – 1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан (1389 – 1442) и Жана Френска (1391 – 1433), дъщеря на френския крал Шарл VI. Бракът е бездетен.


Рене и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Рене, 19 век, Екс ан Прованс

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс ан Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята като последният крал – трубадур.

Заради славата му на любител-художник, на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност, това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че, може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура, както и направата на гоблени.

Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 година се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.

Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби – „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457). Последната, представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк. Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.

Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия Часослов“ на херцог дьо Бери, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г. (имуществото му се разпродава заради дългове), творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене д'Анжу, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк – през 40-те години на 15 век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207 – 209.
  • Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
  • Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy. Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
  • Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 978-2-213-63480-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б fmg.ac, Архив на оригинала от 4 април 2012 г..
  2. René I d' Anjou, könig von Naples, geneall.net
Джована II Крал на Неапол (2 февруари 1435 – 2 юни 1442) Алфонсо I