Рене I (Анжу)

Рене I René d'Anjou
херцог на Анжу, крал на Неапол
Роден	19 януари 1409 г. Анже, Кралство Франция
Починал	10 юли 1480 г. Екс ан Прованс, Франция
Погребан	Свети Маврикий, Анже, Франция
Управление
Период	1434 – 1442
Предшественик	Луи III Валоа-Анжуйски
Наследник	Алфонсо V Арагонски
Други титли	4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон
Семейство
Род	Дом Валоа-Анжу
Баща	Луи II Валоа-Анжуйски
Майка	Йоланда Арагонска
Братя/сестри	Луи III Валоа-Анжу Мари д'Анжу
Съпруга	Изабела (Лотарингия) (24 октомври 1420)
Деца	Жан II (Лотарингия) Маргарита Анжуйска
Подпис
Рене I в Общомедия

Ренѐ I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus); * 16 януари 1409, дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу, със следните титли:

• граф на Гиз (1417 – 1425)
• 4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон (1419 или 1430 – 1476);
• херцог на Горна Лотарингия (1431 – 1453) (uxoris nomine);
• херцог на Анжу, граф на Прованс, граф на Форкалкие и др. (1434 – 1480);
• Крал на Неапол и др. (1435 – 1442, en titre до 1480);
• титулуван крал на Йерусалим (1435 – 1480);
• крал на Арагон (1466 – 1480).

Произход и ранни години

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 – 20 септември 1384) и на Йоланда Арагонска (1383 – 1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон (1350 – 1396), и Йоланда дьо Бар (1365 – 1431). Неговата сестра Мари Анжуйска (1404 – 1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Азенкур.

На 20 март 1419 се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Война за Лотарингия. Крал на Неапол

Замъкът на Рене в Tараскон

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява Херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г. За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд.

В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява Херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Италиански поход

Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421 – 1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.

Следващи години

Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429 – 1482), да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Рене предава след смъртта на жена си, наследените чрез нея права за Лотарингия, на своя син Жан II (1425 – 1470). Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458 – 1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титула граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо. След смъртта на сина си, Рене е принуден да завещае Анжу на крал Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

Смърт

Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата Свети Маврикий в Анже.

След смъртта на Рене, областта Прованс и титулът „крал на Неапол“ преминават към неговия племенник Карл Менски (1436 – 1481), носил в качеството си на крал на Неапол, името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.

История на герба на Рене

• 

  1420 – 1434: Анжу, Бар и Лотарингия

• 

  1434 – 1443: Унгария, Сицилия, Йерусалим, Анжу, Бар, Лотарингия

• 

  1443 – 1453: Арагон е добавен

• 

  1453 – 1470: Лотарингия му е взета

• 

  1470 – 1480: Арагон му е взет, Лилията герб е опростен

Бракове и деца

Изабела Лотарингска, първата съпруга на Рене

Първи брак: с Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453, Анже); те имат децата:

• Изабела († млада)
• Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол, ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
• Рене (* 1426)
• Лудвиг (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
• Николаус (* 1428, † 1430), херцог на Бар
• Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др., ∞ граф Фери II дьо Водемон (1417 – 1470)
• Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ 1445 г. за Хенри VI (1421 – 1471), крал на Англия
• Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
• Луиза (* 1436, † малка)
• Анне (* 1437, † малка)

Втори брак: на 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (* 10 ноември 1433; † 19 декември 1498). Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407 – 1486) и Изабела дьо Бретан (1411 – 1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан (1389 – 1442) и Жана Френска (1391 – 1433), дъщеря на френския крал Шарл VI. Бракът е бездетен.

• 

  Рене и Жана, триптих от Николас Фромент през 1475, катедрала Ил-Екс.

• 

  Рене и Жана, диптих работа на Никола Фроман (1475 – 80), Лувър, Париж

Рене и изкуството

Статуя на Рене, 19 век, Екс ан Прованс

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс ан Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята като последният крал – трубадур.

Заради славата му на любител-художник, на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност, това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че, може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура, както и направата на гоблени.

Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 година се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.

Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби – „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457). Последната, представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк. Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.

Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия Часослов“ на херцог дьо Бери, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г. (имуществото му се разпродава заради дългове), творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене д'Анжу, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк – през 40-те години на 15 век.

Литература

• Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207 – 209.
• Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
• Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy. Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
• Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 978-2-213-63480-7