Рене I (Анжу)

Рене I Неаполитански
граф на Анжу, крал на Неапол
Лични данни
Други титли	4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон
Роден	19 януари 1409 г. дворец Анже
Починал	10 юли 1480 г. Екс ан Прованс, Франция
Погребан в	Катедрала Свети Маврикий (Анже)
Предшественик	Луи III Анжуйски
Наследник	Алфонсо I
Семейство
Династия	Дом Валоа-Анжу
Баща	Луи II Валоа-Анжуйски
Майка	Йоланда Арагонска (1383 – 1443)
Бракове	Изабела Жана дьо Лавал (1433 – 1498)
Потомци	Жан II, Маргарет
Герб
Рене I Неаполитански в Общомедия

Ренѐ I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus}}, * 16 януари 1409 в дворец Анже, † 10 юли 1480 в Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу, със следните титли:

• Граф на Гиз (1417 – 1425)
• 4-ти херцог дьо Бар и маркграф на Пон-а-Мусон (1419 или 1430 – 1476);
• херцог на Горна Лотарингия (1431 – 1453) (uxoris nomine);
• херцог на Анжу, граф на Прованс, граф на Форкалкие и др. (1434 – 1480);
• Крал на Неапол и др. (1435 – 1442, en titre до 1480);
• титулуван крал на Йерусалим (1435 – 1480);
• крал на Арагон (1466 – 1480).

Произход

Статуя на Рене, 19 век, Екс ан Прованс

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 г. – 20 септември 1384 г.) и на Йоланда Арагонска (1383 – 1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон (1350 – 1396) и Йоланда дьо Бар (1365 – 1431).

Неговата сестра Мари Анжуйска (1404 – 1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Азенкур.

На 20 март 1419 г. се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г.

За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд. В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Замъкът на Рене в Tараскон

Италиански поход

Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421 – 1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.

Дъщерята на Рене става кралица на Англия

Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429 – 1482) да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Рене предава след смъртта на жена си, наследените чрез нея права за Лотарингия, на своя син Жан II (1425 – 1470).

Същият Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458 – 1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титулът- граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо.

Област Анжу става кралска собственост

След смъртта на сина си, Рене е принуден да завещае Анжу на крал Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

История на герба на Рене

• 

  1420-1434: Анжу, Бар и Лотарингия

• 

  1434-1443: Унгария, Сицилия, Йерусалим, Анжу, Бар, Лотарингия

• 

  1443-1453: Арагон е добавен

• 

  1453-1470: Лотарингия му е взета

• 

  1470-1480: Арагон му е взет, Лилията герб е опростен

Бракове и деца

Изабела Лотарингска-първата жена на Рене

Рене и Жана, втората му жена – триптих от Николас Фромент през 1475, катедралата Ил-Екс).

Първи брак: Рене I и Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453 в Анже) с деца:

• Изабела († млада)
• Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол, ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
• Рене (* 1426)
• Лудвиг (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
• Николаус (* 1428, † 1430), херцог на Бар
• Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др., ∞ граф Фери II дьо Водемон (1417 – 1470)
• Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ 1445 г. за Хенри VI (1421 – 1471), крал на Англия
• Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
• Луиза (* 1436, † малка)
• Анне (* 1437, † малка)

Втори брак: от 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (* 10 ноември 1433; † 19 декември 1498) е бездетен. Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407 – 1486) и Изабела дьо Бретан (1411 – 1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан (1389 – 1442) и Жана Френска (1391 – 1433), дъщеря на френския крал Шарл VI.

Рене и изкуството

Рене Анжуйски и втората му съпруга Жана дьо Лавал. Диптих работа на Никола Фроман. 1475 – 80. Лувър. Париж

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс-ан-Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята като последният крал – трубадур.

Заради славата му на любител-художник, на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност, това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че, може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура както и направата на гоблени.

Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 година се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.

Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби – „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) г. и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457) година. Последната, представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк.

Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.

Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия Часослов“ на херцог дьо Бери, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г., (имуществото му се разпродава заради дългове). Творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене д'Анжу, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк – през 40-те години на 15 век.

Смърт

Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата Свети Маврикий в Анже.

След смъртта на Рене, областта Прованс и титулът „крал на Неапол“ преминават към неговия племенник Карл Менски (1436 – 1481), носил в качеството си на крал на Неапол, името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.

Литература

• Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207 – 209.
• Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
• Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy. Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
• Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 9782213634807