Рене I (Анжу)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рене I Неаполитански
граф на Анжу, крал на Неапол
Rene1ofNaples.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Луи III Анжуйски
Семейство
Династия династия Валоа-Анжу
Баща Луи II Валоа-Анжуйски
Майка Йоланда Арагонска (1383-1443)
Бракове Изабела
Жана дьо Лавал (1433–1498)
Рене I Неаполитански в Общомедия

Ренѐ I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus}}, * 16 януари 1409 в дворец Анже, † 10 юли 1480 в Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу, със следните титли:

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Рене, 19 век , Екс ан Прованс

Рене е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 г. – 20 септември 1384 г.), и на Йоланда Арагонска (1383-1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца, крал на Арагон (1350-1396) и Йоланда дьо Бар (1365-1431).

Неговата сестра Мари Анжуйска (1404-1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Азенкур.

На 20 март 1419 г. се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия, херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г.

За това време е признато качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд. В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Замъкът на Рене в Tараскон

Италиански поход[редактиране | редактиране на кода]

Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421–1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анже.

Дъщерята на Рене става кралица на Англия[редактиране | редактиране на кода]

Рене играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429–1482) да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Рене предава след смъртта на жена си,наследените чрез нея права за Лотарингия, на своя син  Жан II (1425–1470).

Същият Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458–1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титулът- граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, без да получи нищо.

Област Анжу става кралска собственост[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на сина си, Рене е принуден да завещае Анжу на Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

История на герба на Рене[редактиране | редактиране на кода]

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Изабела Лотарингска-първата жена на Рене
Рене и Жана, втората му жена - триптих от Николас Фромент през 1475, катедралата Ил-Екс).

Първи брак: Рене и Изабела Лотарингска (* 1400, † 28 февруари 1453 в Анже) с деца:

  • Изабела († млада)
  • Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол; ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
  • Рене, (* 1426)
  • Лудвиг, (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
  • Николаус (* 1428, † малък), херцог на Бар
  • Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др.; ∞ Фридрих II граф на Водемон
  • Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ Хенри VI, крал на Англия
  • Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
  • Луиза (* 1436, † малка)
  • Анне (* 1437, † малка)

Втори брак: от 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (1433–1498) е бездетен. Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407-1486) и Изабела дьо Бретан (1411-1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан и Жана Френска (1391–1433), дъщеря на френския крал Шарл VI.

Рене и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Рене Анжуйски и втората му съпруга Жана дьо Лавал. Диптих работа на Никола Фроман. 1475-80. Лувър. Париж

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение – Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс-ан-Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята като последният крал – трубадур.

Заради славата му на любител-художник, на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото носят герба му или са били негово притежание. Всъщност, това са творби, изготвени от фламандски художници по негова поръчка. Така че, може да се каже, че той е организирал школа за изкуство и скулптура както и направата на гоблени.

Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание. През 1462 година се представят „Страстите Христови“ в Анже под негова егида.

Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански. Рене е автор на две алегорични творби - „Огорчение от празното удоволствие“ (1455) г. и „Книга на поразените от любовта сърца“ (1457) година. Последната, представлява алегория на любовта, повлияна от „Роман за розата“. И двете творби са богато илюстрирани от придворния художник Бартелеми д’Ейк.

Най-доброто от неговите стихове е произведението „Идилия за Рене и Жанет“, описващо периода на ухажване на втората му съпруга.

Илюстраторите Братя Лимбург оставят книгата „Пребогатия Часослов“ на херцог дьо Бери, недовършена и неподвързана при смъртта си. След смъртта на самия херцог Жан дьо Бери през 1416 г., (имуществото му се разпродава заради дългове). Творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене д'Анжу, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк - през 40-те години на 15 век.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Рене I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата на Анже.

След смъртта на Рене, област Прованс и титула крал на Неапол преминават към неговия племенник Карл Менски (1436–1481), носил в качеството си на крал на Неапол, името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен също от Луи XI.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207–209.
  • Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
  • Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy (Hg.). Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
  • Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 9782213634807