Рентна марка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на марка.

Една рентна марка.

Рентната марка (на немски: Rentenmark, буквално „сигурна марка“), също рентенмарк или рентенмарка, съкратено RM, е бивша валута на Германия от 1923 до 1948 г.

Пусната е в обращение на 15 ноември 1923 г. като преходна валута с цел да спре хиперинфлацията, натрупана през 1922 – 1923 г. в Германия. Курсът на рентната марка към хартиената съставил 1 : 1 000 000 000 000. Така новата валута ликвидира 12 нули на банкнотите. Обменният курс на рентната марка спрямо американския долар е бил 4,2 RM към $1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Поради икономическата криза след Първата световна война в Германия няма достатъчно налично злато, за да се подкрепи валутата. Затова Рентенбанк, която издава рентната марка, обезпечава нейната стойност с ипотечни облигации върху недвижимост в промишлеността и селското стопанство на стойност 3,2 милиарда рентни марки.

Рентната марка не е била законна валюта и никой не е бил длъжен да я приема. Въпреки това хората се доверявали на новите пари и инфлацията бързо спряла, което било наречено „чудото на рентната марка“.

На 30 август 1924 г. в допълнение към рентната марка е въведена райхсмарката по курс 1 : 1. Райхсмарката не заменя рентната марка, а 2-те парични единици са имали паралелно обращение.

Райхсмарка[редактиране | редактиране на кода]

Валутата продължава да съществува и след появата на райхсмарката, като банкнотите и монетите продължават да се обменят. Последните рентенмаркови банкноти са използвани до 1948 г.