Репей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Репей
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Метличинови (Cynareae)
род:Репей (Arctium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
  • Lappa Scopoli, 1754 г.
Репей в Общомедия
[ редактиране ]

Репеят (Arctium) е род двугодишни покритосеменни растения от семейство Сложноцветни (Asteraceae).[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родът репей е родом от Европа и Азия, но видовете са широко разпространени по целия свят.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Растенията от този род имат тъмнозелени листа, които могат да достигнат до 70 см на дължина. Те обикновено са големи, груби и яйцевидни, като по-ниските са с форма на сърце. Отдолу са вълнисти. Листните дръжки обикновено са кухи.

Цъфтят от юли до октомври. Цветовете от репей осигуряват прашец и нектар за пчелите около месец август, когато детелината е на изчезване и преди златната пръчка (Solidago) да започне да цъфти.[3]

Корените на репея, наред с други растения, се ядат от ларвата на Hepialus humuli. Растението се използва за храна и на други пеперуди, включително Euproctis chrysorrhoea, Coleophora paripennella, Coleophora peribenanderi, Naenia typica, Eupithecia centaureata и Odontopera bidentata.

Бодливите глави на тези растения са известни с това, че лесно се захващат по козината на животните и по дрехите на хората, което е отличен механизъм за разпръскване на семената на растението.[2] Известни са случаи, при които птици се заплитат в тях и тъй като не са в състояние да се освободят умират.[4]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че репеят не намира приложение в съвременната европейска кухня, той се използва за храна в Япония, Корея и Тайван, а коренът на младите растения се консумира като кореноплоден зеленчук в Източна Азия. Растенията се култивират заради тънките си корени, които могат да растат до около един метър на дължина и два сантиметра в диаметър. Корените от репей са били използвани като заместители на картофите в Русия.[5]

Репеят в комбинация с глухарче се използва в безалкохолна напитка, популярна в Обединеното кралство.[6]

В Европа коренът от репей е бил използван в бирата преди широкото приложение на хмела за тази цел.

Народна медицина[редактиране | редактиране на кода]

Народните билкари смятат изсушения репей за диуретик и средство за пречистване на кръвта. Семената от обикновен репей (A. lappa) се използват в традиционната китайска медицина под името niubangzi (на китайски: 牛蒡子).[7]

Репеят е традиционна лечебна билка, използвана при много заболявания. Екстракт от корен от репей се използва в Европа за лечение на скалпа[8], а в Америка листата се задушават с мляко и се използват като противоотрова при ухапвания от гърмяща змия.[5]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Голям брой видове са били поставени в род Репей, но повечето от тях сега са класифицирани в рода Cousinia. Точните граници между двата рода са трудни за определяне. Репеят понякога се бърка с видовете от род Xanthium и ревен (Rheum).

Понастоящем в рода са приети следните видове:[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linnaeus, Carl von. 1753. Species Plantarum 2: 816
  2. а б Arctium. // Flora of North America. Посетен на January 4, 2008.
  3. Don't Cut Your Burdock Down!. // [1] Calidonia Spirits, August 2015. Архивиран от оригинала на 3 October 2015. Архив на оригинала от 2015-10-03 в Wayback Machine.
  4. Chapter Begins Burdock Removal Project. // [2] Sacajawea Audubon Society, August 2012. Архивиран от оригинала на 4 November 2018. Посетен на December 13, 2012. Архив на оригинала от 2018-11-04 в Wayback Machine.
  5. а б Nyerges, Christopher. Foraging Washington: Finding, Identifying, and Preparing Edible Wild Foods. Guilford, CT, Falcon Guides, 2017. ISBN 978-1-4930-2534-3. OCLC 965922681.
  6. Mead Recipes: Dandelion and Burdock Beer. // [3] Dyfed Lloyd Evans. Архивиран от оригинала на 17 October 2012. Посетен на December 17, 2011. Архив на оригинала от 2012-10-17 в Wayback Machine.
  7. Chen, WC и др. Effect of burdock extract on physical performance and physiological fatigue in mice. // J Vet Med Sci 79 (10). 2017. DOI:10.1292/jvms.17-0345. с. 1698 – 1706.
  8. Balch, Phyllis A.. Prescription for Herbal Healing. Penguin, 2002-01-01. ISBN 9780895298690. (на английски)
  9. Global Compositae Checklist. // [4] Архивиран от оригинала на 2014-11-06.[неработеща препратка]